Климатолог: Лято 2022 ще се характеризира с дълги жеги и много малко валежи
Д-р Симеон Матев от нашия екип в интервю за предването „Събуди се” по Нова Телевизия с прогноза за времето през месец май.
Д-р Симеон Матев от нашия екип в интервю за предването „Събуди се” по Нова Телевизия с прогноза за времето през месец май.
Зорница Спасова от екипа ни гостува в подкаста на Ratio, където говори за връзката между климатичните промени и човешкото здраве….
Николай Петков от екипа ни участва в интервю по БНР Благоевград, за да представи ключовите изводи от новия доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени – IPCC.
Постигане на равенство между половете и борба с изменението на климата – това са 2 от 17-те Глобални цели за устойчиво развитие, приети от ООН за периода 2016 – 2030 г. На пръв поглед различни, те всъщност тясно се преплитат, защото изменението на климата задълбочава съществуващото от векове социално и икономическо неравенство между двата пола. Климатичните промени са и двигател на здравните неравенства. Женският пол е по-уязвим към измененията на климата заради по-крехката физиология, по-ниския среден доход, зависимото положение в обществото, специфичните активности при изпълняване на семейните задължения и т.н. В световен мащаб природните бедствия като суша, горещи вълни, наводнения и бури убиват повече жени, отколкото мъже, особено засегнати са жените в по-млада възраст. Тези последици зависят, освен от естеството на събитието, и от социалния статус – ефектите на разликата между половете върху продължителността на живота са по-големи при по-тежки бедствия и в региони и държави, в които социално-икономическият статус на жените е особено нисък.
Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) засяга въпросите за последиците от климатичните промени върху околната среда и хората. Според доклада, въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Глобалното затопляне засяга хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се очакват основно негативни въздействия. Достигнати са определени граници на възможностите за адаптация, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез преодоляване на редица ограничения, най-вече финансови, управленски, институционални и политически.
Годината се характеризира с положителни аномалии в голяма част от земното кълбо, с рекордно високи годишни температури в части от Северна Африка, Южна Азия, Южна Америка, както и в части от Атлантическия и Тихия океан. Регионите с поднормени температурни условия са ограничени предимно в Централния и Източния Тихи океан. Средната температура на въздуха през изминалата 2021 г. в глобален план е с 0,44 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период и с 0,28 °C по-топъл от новия климатологичен период. Според тези данни 2021 г. е петата най-топла година.
През изминалата година светът преживя множество екстремни метеорологични явления във всички краища на света – горещи вълни, пожари, наводнения, тропически циклони, бури и застудявания. Много от тях бяха с рекордни характеристики и според водещите научни организации, те са отчасти причинени от антропогенния фактор. В статията е представен списък с 10 от най-забележителните екстремни явления от последните 12 месеца.
Като изненада могат да се приемат сравнително ниските средномесечни температури в Западна и Северна Европа, но в същото време в южните части на континента горещите вълни предизвикаха редица пожари
Юли 2021 г. в много райони на Земята е по-топъл от обичайното като най-големи положителни аномалии се наблюдават в Западна Антарктида, около Балтийско и Японско море и в Югозападна Канада. Същевременно в Бразилия валя сняг, а някои провинции в ЮАР вече имат нови най-ниски температури.
Д-р Зорница Спасова гостува в подкаста на Обекти – “Ти и науката”, в който тя говори за опасността от горещите вълни.