Глобалното затопляне и условията на труд

Броят на уязвимите хора, изложени на горещи вълни по света, които все повече зачестяват на фона на глобалното затопляне, се е увеличил с около 125 млн. в периода 2000 – 2015 г. През същия период производителността на работещите на открито намалява с 5,3% в световен мащаб. Горещата работна среда се счита за професионален здравен проблем, който може да засегне жизненоважни органи като сърцето, мозъка и бъбреците. Въпреки това, дори преди проявата на клинични симптоми, топлинното изтощение оказва негативно влияние върху способността на работниците да извършват физическа и умствена работа. Следователно, освен вредното въздействие на топлинните вълни върху човешкото здраве, намалената производителност на труда и икономическите загуби за обществото също са сред сериозните негативни последици от глобалното затопляне.

Могат ли обратните връзки да направят климатичните промени необратими?

Смята се, че затопляне на земната атмосфера над 2°C от прединдустриалната епоха е опасно за климата на Земята, тъй като е в състояние да го промени необратимо. Затова и международната общност полага усилия да ограничи затоплянето на климатичната система до тази точка. Причината е, че чрез системи от положителни и отрицателни обратни връзки (т. нар. climate change feedbacks) затоплянето може да бъде многократно усилено и да се стигне до неконтролируемо и необратимо повишение на температурите.

Новият доклад на IPCC предупреждава за необратими въздействия на глобалното затопляне

Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) засяга въпросите за последиците от климатичните промени върху околната среда и хората. Според доклада, въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Глобалното затопляне засяга хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се очакват основно негативни въздействия. Достигнати са определени граници на възможностите за адаптация, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез преодоляване на редица ограничения, най-вече финансови, управленски, институционални и политически.

Промени в нивото на световния океан и тяхното значение

Морското ниво е основна граница между атмосферата и хидросферата, а неговото положение е от особено голямо значение за процесите при бреговата ивица, и в по-широк контекст, за прилежащите крайбрежни територии. Равнището на Световния океан е динамично – то се е променяло в миналото, променя се и днес. Промените в морското ниво са директно свързани с климата. Покачването на нивото, което е свързано с нарастването на температурите, е и резултат от топенето на ледниците и топлинното разширение на водната маса, може да бъде свързано с материални и екологични загуби, понеже носи рискове от разрушаване и заливане на плодородни и гъстонаселени крайбрежни територии.

Какви са причините за промените в климата и какви ще бъдат основните последствия от тях?

Климатът на Земята винаги се е променял поради многообразни фактори, но промените през последните два века се дължат основно на човешкото въздействие. Те включват повишение на средната температура на Земята, промени в режимите на валежите и увеличение на честотата на екстремните метеорологични явления. Основната причина за това са увеличение на нивата на парникови газове в атмосферата, които са резултат от антропогенната дейност. Последствията от промените в климата включват стопяването на морските и континенталните ледове, затопляне на водите на океаните, повишение на морското равнище и много други.

Промените в климата и по-високите средни температури водят до все по-бързо разтопяване на пермафроста

Пермафростът (постоянно замръзнали почвени и подпочвени води) е феномен, характерен в най-голяма степен за големите географски ширини на Северното полукълбо. В условията на вечна замръзналост, при сух континентален климат, са се формирали специфичните ландшафти на северната тайга и тундра. Пермафростът, който заема 25% от площта на сушата, е наследство от последния Ледников период, когато температурите в приполярните области са били много по-ниски от съвременните. Един от ефектите на климатичното затопляне е „деградацията” на вечната замръзналост – изтъняване на замръзналия слой и отстъпване на границата на разпространение на пермафроста на север. Въпреки че генерално топенето може да се приеме за подобрение на екологичните условия за развитие на растителността, то има някои твърде неприятни ефекти по отношение на икономиките на страни като Русия, Канада, САЩ, Китай: дестабилизиране на сгради и съоръжения заради слягане на почвата, разрушаване на бреговете, активизиране на свлачища и срутища. Освен щетите за милиони, които нанася по този начин, деградацията на пермафроста крие и още една сериозна заплаха: освобождаване на големи количества от парниковия газ метан, което може да засили допълнително затоплянето в планетарен мащаб.

Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени е червен код за човечеството

В Шестия оценъчен доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) е направена най-мащабната оценка за състоянието на науката за промените в климата за последните 8 години. Новият доклад се отличава с по-голяма категоричност и нови научни изводи. Средната температура на повърхността на Земята през последните 50 години се променя със скорост, невиждана за последните 2000 години. Недвусмислен е фактът, че човешката дейност е затоплила климатичната система. Ако емисиите от парникови газове продължат да нарастват и в бъдеще, до края на века средната температура на повърхността на Земята ще се повиши с до 4-5°C. Измененията на климата вече оказват въздействие върху множество екстремни метеорологични явления във всеки един район на планетата. Единственият начин за избягване на най-негативните последствия е възможно най-скорошно достигане на нетни нулеви емисии.

Битката за 1,5°C и какви ще са последиците за света при такова затопляне

В тази статия са разгледани възникването и същността на заложената в Парижкото споразумение за климата цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C. Фокусът е върху специалния доклад на IPCC „Затопляне с 1,5°C“, в който са сравнени последствията от повишение на земната температурата с 1,5° и 2°C, както и са представени възможните начини за стабилизиране на климата до края на века.

Ефектът от затоплянето във високите планини

Високите планини са най-уязвимите територии в условията на климатични промени, тъй като в резултат на затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси, нараства опасността от наводнения и се активизират процеси като изветряне, срутища, сипеи и др. С климатичните промени са свързани изменения в растителната и почвената покривка. Изучавайки ефекта от затоплянето в планините е възможно да се направи прогноза за очакваните промени в други територии.

Без сезонен арктичен лед още преди 2050 г.

Северният ледовит океан през голяма част от годината е покрит с морски лед, който има различна дебелина и плътност. Най-голяма е площта на този лед в началото на пролетта, а най-малка в края на лятото и в началото на есента. През последните няколко години вследствие глобалното затопляне се наблюдават все по-големи площи свободни от лед в края на лятото, като последните проучвания в района допускат в близко бъдеще напълно стопяване на ледената покривка през летния сезон.

  • 1
  • 2