В очакване на справедливия преход: възможностите за трансформация на минните региони

Божидар Иванов 11 September 2023

Извеждането от експлоатация на минните комплекси и ТЕЦ в България е част от цялостната дългосрочна политика на ЕС за постигане на климатична неутралност с цел намаляване на негативните ефекти от човешката дейност върху климата. Затварянето на замърсяващите производства следва да бъде в синхрон с политиката на ЕС за провеждане на справедлив преход – цялостна трансформация на регионите, с цел подпомагане на местните общности, съпроводено с рекултивация на терени и цялостна визия за територията. Исторически минно-зависимите територии понякога затварят внезапно и непланирано. Преходът в ЕС е подсигурен със значителни ресурси и дълъг период. Добри практики от Германия и Люксембург показват, че е възможно минно-зависими територии да бъдат трансформирани успешно като част от цялостен преход към нова икономическа база и рекултивация на териториите. Включването на гражданите и останалите заинтересовани страни в тези процеси е изключително важно и необходимо, за да могат те да припознаят и създадат дългосрочната визия.

За възстановяването на увредените екосистеми или защо не можем просто да засадим 1 трилион дървета?

Емилия Пръмова 13 July 2023

Възстановяването на екосистемите е на първо място в международния дневен ред като важна стъпка за смекчаване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На равнище ЕС вчера беше приет Закон за възстановяването, който има амбиция до 2030 г. да бъдат възстановени поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Въпреки че възстановяването на екосистемите е важно и спешно, съсредоточаването основно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните ресурси, биоразнообразието и местните общности. Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните емисии е рисковано и ненадеждно от гледна точка на смекчаване на климатичните промени, без конкретни и амбициозни цели за намаляване на емисиите. Изместването на фокуса върху отглеждането на дървета и възстановяването на различни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се разработва в Родопите – Rewilding, представлява такъв холистичен подход, който включва и регенеративното използване на земята. В крайна сметка улавянето на въглерод не трябва да се разглежда като основна цел на възстановяването на екосистемите, а като хубав, полезен страничен ефект.

Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас?

Павлин Стоянов 04 May 2023

Европа и светът са в ускорен преход към декарбонизация и дигитализация. Нормотворчеството навсякъде се задъхва пред нарастващите темпове на развитие на обществата ни и пред все по-тежките последици на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма действащ законодателен орган и правителство, които да вървят в крак с времето, и редица нормативни реформи, които трябва да се осъществят към момента, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни сектор, за способността на обществото ни да допринесе за борбата с климатичните промени и да се адаптира към променящия се свят.

Кои са най-важните и спешни промени нужни в Закона за ограничаване на изменението на климата?

Коалиция за климата – България 23 March 2023

В настоящата статия разглеждаме 4 основни аспекта, върху които може да се заложи спешна и цялостна актуализация на настоящия Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Първият аспект е въвеждане на цел и срок за постигане за климатична неутралност в ЗОИК. Вторият е подобряване на институционалната рамка на България за разработване, изпълнение, мониторинг и контрол на политиките в областта на изменението в климата. Третият аспект е подобряване на взаимодействието със заинтересованите страни и осигуряване на публичност и прозрачност. И последният е значително укрепване на политиката за адаптация към последиците от изменението на климата.

Как трябва да се осъществява климатичната политика в България?

Коалиция за климата – България 16 March 2023

Фокус на настоящата статия е необходимостта от рамков закон за осъществяване на политика за климата в България. Представени са състоянието на законодателната и институционалната рамка на тази политика, и предизвикателствата пред осъществяването на ефективна климатична политика. Няма съгласуване на хоризонтална политика за изменение на климата. Законодателната рамка по отношение на изменение на климата е непълна – липсва цел за климатична неутралност и национална политика за адаптация. Необходимо е да се подобри институционалната рамка в посока на механизми за отчетност, мониторинг и контрол.

Планът за възстановяване и развитие отвъд конкретните проекти

Павлин Стоянов 13 February 2023

Плановете за възстановяване и развитие (ПВУ) в Европейския съюз (ЕС) не са създадени, за да обслужат просто едни проекти. По-скоро проектите трябва да бъдат подбрани и изпълнени така, че да постигнат “големите” цели: “… заетостта и растежа, устойчивостта на нашите общества и доброто състояние на околната ни среда” (Урсула фон дер Лайен, цитирана в предговора към Българския план). Настоящата статия ще погледне към основополагащите принципи зад механизма за възстановяване и развитие, защото конкретните инвестиционни обекти, както наблюдаваме, може да се менят, отлагат и отпадат. Но ако не се насочим към вкоренените проблеми и не следваме дългосрочните цели, ще сме се провалили, дори и някое ново строителство или софтуер да светнат и заработят.

Световната метеорологична организация: Вървим в грешната посока

Николай Петков 14 September 2022

В последния доклад на Световната метеорологична организация – “Обединени в науката”, се предупреждава, че концентрацията на парникови газове в атмосферата продължава да нараства, а нивата на емисиите отново са рекордни, по-високи от нивата преди пандемията от Covid-19. Макар и да има прогрес в пътя към климатична неутралност, мерките, които се предприемат в момента, не са достатъчно ефективни за осъществяване на целите от Парижкото споразумение. В същото време, изминалите 7 години са най-топлите в историята, а има много голяма вероятност още през следващите 5 години да се премине прагът от 1,5 °C. А както знаем, това е предпоставка за необратими последствия върху климатичната система, екосистемите и обществата.

Възможности и приложение на въглеродното градинарство

Роман Рачков 08 June 2022

Въглеродното градинарство е практическо решение, което цели да увеличи улавянето (или съхранението) на въглерод в почвата и градинската растителност. Подобно на по-мащабните усилия за улавяне на въглерод – като много обсъждания метод за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, въглеродното градинарство може да намали количеството CO2 в атмосферата чрез увеличаване на количеството CO2, съхранявано в земята. Това от своя страна помага за смекчаване на ефектите от изменението на климата. Практикувайки го в домашната си градина, ние доказваме как чрез силата на индивидуалните действия, работещи за постигане на колективна цел, всеки от нас може да допринесе за намаляване на ефекта от промените в климата.: част от СО2 от въздуха да се “улови” и премести в почвата, където е полезен и желан. Много добър начин всеки един, индивидуално чрез своята дейност и производство да допринесе за намаляване на въглеродния отпечатък и да се включи в борбата с климатичните промени.

Не можем да постигнем въглеродна неутралност, ако не променим нашите модели на потребление

Мария Трифонова 01 May 2022

Интервю на д-р Мария Трифонова от нашия екип относно енергийния преход, неговите особености у нас и темата за личната отговорност.

Включи се в събитието ни „Парников (д)ефект“ на 28 април

Климатека 20 April 2022

Включи се в съвместното събитие на Ratio и Климатека – Парников (д)ефект на 28 април от 20 ч. В дискусията ще участват климатологът д-р Симеон Матев и икономистите д-р Мария Трифонова и д-р Мария Манолова от екипа на Климатека. С тях ще дискутираме защо е важно да се постигне въглеродна неутралност и каква е ролята на човешките емисии върху климата? Какво може и следва да се случи, за да намалим емисиите и да овладеем най-тежките сценарии за климатичната криза. Късно ли е и има ли оптимистичен сценарий?

За нас

Бързи връзки

Тагове