“Образователно” – за хляба, торовете и въглеродния двуокис

Роман Рачков и Симеон Матев от екипа се включиха в изготвянето на публикация на Factcheck.bg за проверка на популярни в медийното пространство неверни твърдения относно въглеродния диоксид и растенията.

Възможности и приложение на въглеродното градинарство

Въглеродното градинарство е практическо решение, което цели да увеличи улавянето (или съхранението) на въглерод в почвата и градинската растителност. Подобно на по-мащабните усилия за улавяне на въглерод – като много обсъждания метод за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, въглеродното градинарство може да намали количеството CO2 в атмосферата чрез увеличаване на количеството CO2, съхранявано в земята. Това от своя страна помага за смекчаване на ефектите от изменението на климата. Практикувайки го в домашната си градина, ние доказваме как чрез силата на индивидуалните действия, работещи за постигане на колективна цел, всеки от нас може да допринесе за намаляване на ефекта от промените в климата.: част от СО2 от въздуха да се “улови” и премести в почвата, където е полезен и желан. Много добър начин всеки един, индивидуално чрез своята дейност и производство да допринесе за намаляване на въглеродния отпечатък и да се включи в борбата с климатичните промени.

Мит: Повече въглероден диоксид в атмосферата може да повлияе само по благоприятен начин върху растенията

За да растат, растенията се нуждаят от 3 основни неща: слънчева светлина, вода и въглероден диоксид. Но това не означава, че повече въглероден диоксид ще е от полза за растенията. Макар и някои експерименти да показват положително въздействие върху растенията при по-висока концентрация на CO2, резултати от други показват, че повишени концентрации на газа могат да причинят вреди. Освен това увеличените концентрации на CO2 водят до изменения на климата – повишение на глобалната температура, промени в режимите на валежите и увеличение на честотата и силата на екстремни метеорологични явления, а последствията от тях върху растенията са преобладаващо негативни.

“Сега или никога”: какви са възможностите за смекчаване на промените в климата?

В най-новия доклад на IPCC са разгледани възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени. Според него, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. Понастоящем нивата на емисиите са с рекордни стойности, но те трябва да достигнат своя пик не по-късно от 2025 г., след което трябва да започнат да намаляват. Нужни са повече инвестиции в областта на възобновяемата енергия – през последните 10 г. има съществен спад в цените ѝ. Прилагането на технологии за улавяне на въглерод от атмосферата изглежда неизбежно, но трябва внимателно да бъдат отчетени негативните отражения върху земите.

Очаквани промени в температурата за България и последствия от климатичните промени

България е разположена в един от регионите, който е особено уязвим към изменението на климата. Това как ще се променя той зависи от промените в температурата, атмосферното налягане, валежите, вятъра, които водят до промените в климатичната система. Проучванията показват, че най-видимите промени са в температурата. Всички данни показват, че средната температура на Земята се повишава, като България не е изключение. Различните климатични модели сочат, че средната температурата в България до края на века ще се повиши, но колко ще е това увеличение зависи от това какви мерки ще бъдат предприети.

Енергийните планове подпомагат пътя за постигането на въглеродната неутралност

По-голямата част от съществуващите проблеми, свързани с околната среда и дълготрайното намаляване на ресурсите, са резултат от допускането, че икономическият растеж трябва неизменно и постоянно да се умножава, за да е налице развитие. Тази парадигма на развитието, с нейните индивидуалистични, материалистични и консуматорски характеристики има пряко влияние върху поведението ни и начина, по който третираме природата и нейните богатства. Тя има и директно отражение върху климата, такъв какъвто го виждаме днес. Ето защо, планирайки рационално и в синхрон на национално, локално и дори индивидуално равнище имаме голям шанс за по-добър резултат.

Какви са причините за промените в климата и какви ще бъдат основните последствия от тях?

Климатът на Земята винаги се е променял поради многообразни фактори, но промените през последните два века се дължат основно на човешкото въздействие. Те включват повишение на средната температура на Земята, промени в режимите на валежите и увеличение на честотата на екстремните метеорологични явления. Основната причина за това са увеличение на нивата на парникови газове в атмосферата, които са резултат от антропогенната дейност. Последствията от промените в климата включват стопяването на морските и континенталните ледове, затопляне на водите на океаните, повишение на морското равнище и много други.

Въглеродният данък като мярка за справяне с климатичните промени

Въглеродният диоксид (СО2) е отговорен за над 70% от общия дял емисии на парникови газове. Глобален данък върху СО2, както и данък върху други емисии, пропорционално еквивалентни на СО2, биха могли да имат решаващо значение за намаляване на парниковите емисии. Въглеродният данък представлява облагане на въглеродните емисии, необходими за производството на стоки и услуги. Подобна мярка би довела до нарастване на цената на въпросните стоки и услуги, което би ги направило по-малко предпочитан избор. От своя страна, това би довело до редуциране на въглеродните емисии. Същевременно въглеродният данък търпи критика и често среща съпротива. В зависимост от начина на приложение, данъкът може да засяга различни актьори и интереси – на глобално, международно, национално и индивидуално ниво. Въпреки многоаспектните предизвикателства, редица страни, както и Европейският съюз, променят своите политики и законодателства в посока на по-нисковъглеродна икономика. Основна роля в подобни усилия се пада именно на въвеждането на въглероден данък.

Каква е връзката между въглеродния диоксид и работата на мозъка ни?

Настоящата публикация разглежда взаимоотношението между увеличаването на количествата въглероден диоксид в атмосферата и правилното функциониране на мозъка ни. Когнитивните ни способности се влияят отрицателно от по-високите стойности на въглероден диоксид и това се потвърждава от редица изследвания.

Въглеродна неутралност и негативни емисии

В статията се разглежда понятието въглеродна неутралност и свързаните с него проблеми. Описани са основните видове негативни емисии – естествени „поглътители на въглерод“ (carbon sink) и технологии за улавяне на CO2.

  • 1
  • 2