Какво не знаем за микроводораслите и къде е тяхната сила?

Технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид са решение за смекчаване и намаляване на концентрацията на този газ в атмосферния въздух. Те се делят на физически и биологични – т.нар. зелени технологии. От биологична гледна точка, фотосинтезата, която се извършва от растения и водорасли, е най-екологичното и устойчиво решение за улавяне на въглероден диоксид. Този процес може да се стимулира чрез технологични решения, като изкуственото култивиране на микроводорасли.

Защо океанът действа като гигантски буфер, който забавя ефектите на глобалното затопляне и каква е цената на това

Океанът е огромен природен буфер, който смекчава ефекта, оказван върху атмосферата от въглеродните емисии. Чрез механизмите на карбонатната система, той успява да абсорбира до 60% от отделяния от човека въглероден диоксид. Цената за това обаче е увеличаване на киселинността на водата, като само за последните 30 години средната величина на pH в повърхностните води е намаляла от 8,3 на 8,1, което съответства на нарастване на киселинността с 30%. Освен че тази промяна е заплаха за морските организми, в дългосрочен план проблемът е, че ако нивото на киселинност се повиши твърде много, капацитетът на океанската вода да поема въглероден диоксид рязко ще се понижи.

За възстановяването на увредените екосистеми или защо не можем просто да засадим 1 трилион дървета?

Възстановяването на екосистемите е на първо място в международния дневен ред като важна стъпка за смекчаване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На равнище ЕС вчера беше приет Закон за възстановяването, който има амбиция до 2030 г. да бъдат възстановени поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Въпреки че възстановяването на екосистемите е важно и спешно, съсредоточаването основно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните ресурси, биоразнообразието и местните общности. Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните емисии е рисковано и ненадеждно от гледна точка на смекчаване на климатичните промени, без конкретни и амбициозни цели за намаляване на емисиите. Изместването на фокуса върху отглеждането на дървета и възстановяването на различни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се разработва в Родопите – Rewilding, представлява такъв холистичен подход, който включва и регенеративното използване на земята. В крайна сметка улавянето на въглерод не трябва да се разглежда като основна цел на възстановяването на екосистемите, а като хубав, полезен страничен ефект.

Видеокаст със Симеон Матев: Деца на 7-8 години не са виждали истински сняг

Участие на д-р Симеон Матев от екипа ни във видеоподкаста “Капитал Green” относно климатичните промени в България и влиянието им върху бизнеса и обществото.

Подземните герои, които правят живота на Земята възможен

Участие на Радина Калдамукова от екипа ни за БНР – Програма Христо Ботев относно ролята на гъбите за живота на Земята.

Какво не знаем за гъбите – тези подземни супергерои, и как те спомагат за дългосрочната регулация на климата?

Огромни гъбични мрежи под земята играят решаваща роля в подпомагането на горите да абсорбират въглерод и да ограничат изменението на климата, твърдят учените. Същевременно гъбите са едни от най-малко изучените и документирани организми, които обаче имат съществено значение за човешкия, растителния и животинския свят. Наблюдения от скорошни проучвания показват, че когато подземните гъбични мрежи деградират, надземните екосистеми също се влошават и биоразнообразието намалява. В ход е проект за картографиране на тези микоризни мрежи и общества на Земята, тъй като в момента информацията за тях е оскъдна и е предимно от лабораторни изследвания. В последните години се разработват и тестват препарати на гъбична основа, които могат да се използват като форма на добавка в селското стопанство, за да се намалят въглеродните емисии, да се подобрят важни почвени характеристики и да се гарантират високи добиви. Други иновативни продукти от мицел също се разработват като екологична алтернатива на съществуващи такива.

“Образователно” – за хляба, торовете и въглеродния двуокис

Роман Рачков и Симеон Матев от екипа се включиха в изготвянето на публикация на Factcheck.bg за проверка на популярни в медийното пространство неверни твърдения относно въглеродния диоксид и растенията.

Възможности и приложение на въглеродното градинарство

Въглеродното градинарство е практическо решение, което цели да увеличи улавянето (или съхранението) на въглерод в почвата и градинската растителност. Подобно на по-мащабните усилия за улавяне на въглерод – като много обсъждания метод за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, въглеродното градинарство може да намали количеството CO2 в атмосферата чрез увеличаване на количеството CO2, съхранявано в земята. Това от своя страна помага за смекчаване на ефектите от изменението на климата. Практикувайки го в домашната си градина, ние доказваме как чрез силата на индивидуалните действия, работещи за постигане на колективна цел, всеки от нас може да допринесе за намаляване на ефекта от промените в климата.: част от СО2 от въздуха да се “улови” и премести в почвата, където е полезен и желан. Много добър начин всеки един, индивидуално чрез своята дейност и производство да допринесе за намаляване на въглеродния отпечатък и да се включи в борбата с климатичните промени.

Мит: Повече въглероден диоксид в атмосферата може да повлияе само по благоприятен начин върху растенията

За да растат, растенията се нуждаят от 3 основни неща: слънчева светлина, вода и въглероден диоксид. Но това не означава, че повече въглероден диоксид ще е от полза за растенията. Макар и някои експерименти да показват положително въздействие върху растенията при по-висока концентрация на CO2, резултати от други показват, че повишени концентрации на газа могат да причинят вреди. Освен това увеличените концентрации на CO2 водят до изменения на климата – повишение на глобалната температура, промени в режимите на валежите и увеличение на честотата и силата на екстремни метеорологични явления, а последствията от тях върху растенията са преобладаващо негативни.

“Сега или никога”: какви са възможностите за смекчаване на промените в климата?

В най-новия доклад на IPCC са разгледани възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени. Според него, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. Понастоящем нивата на емисиите са с рекордни стойности, но те трябва да достигнат своя пик не по-късно от 2025 г., след което трябва да започнат да намаляват. Нужни са повече инвестиции в областта на възобновяемата енергия – през последните 10 г. има съществен спад в цените ѝ. Прилагането на технологии за улавяне на въглерод от атмосферата изглежда неизбежно, но трябва внимателно да бъдат отчетени негативните отражения върху земите.