Отпадната топлина: скритата енергия на София
Столицата ни губи огромни количества енергия от заводи, центрове за данни, канализацията и метрото и в същото време разчита почти изцяло на природен газ за отопление
Столицата ни губи огромни количества енергия от заводи, центрове за данни, канализацията и метрото и в същото време разчита почти изцяло на природен газ за отопление
1,2 млн. къщи се нуждаят от обновяване. При „дълбока“ реновация спестяванията на енергийно потребление могат да достигнат до 75%
Новата схема за търговия с емисии ще засегне домакинствата, които се отопляват на газ и въглища и шофьорите на ДВГ автомобили, докато токът, дървата и пелетите остават извън обхвата.
Проектът цели да подпомогне уязвими групи, но има голям риск мерките да не стигнат до тях, предупреждават експерти • Проектът…
• Секторът „Отопление и охлаждане“ (2О) задоволява ежедневните нужди на хората от енергия в домовете им. В по-широк смисъл той обхваща и всички останали сгради: административни, обществени, производствени и др.
• Близо 2 милиарда климатици работят по целия свят – 70% са в жилищния фонд, охлаждането е един от водещите двигатели на нарастващото търсене на електроенергия.
• Секторът има голям потенциал за развитието на чисти и достъпни решения. До 2030 г. България планира 44% от енергията за отопление и охлаждане да идва от ВЕИ, а до 2050 г. този дял да нарасне до ¾ от сектора.
• В България липсват официални статистически данни за енергийните потоци за отопление и охлаждане, и свързаните с тях разходи.
• Цялостната ситуация в момента е притеснителна: остарял сграден фонд, инвестиции в енергийна ефективност без видими резултати и липса на данни и прогнози за отоплението и охлаждането. Това води до по-ниско качество на живот и високи сметки за гражданите.
• Проблемите са решими, но трябват политическа воля, прилагане на най-добрите практики и ефективно използване на ограничените финансови ресурси, включително привличане на лични финанси от гражданите и фирмите.
• „Чистата индустриална сделка“ е новата рамка за икономическо развитие, която надгражда и допълва Европейската зелена сделка.
• Предвижда се до 2030 г. изкопаемите горива да представляват под 20% от енергийния микс на ЕС. Това е само след 5 години.
• Внедряването на ВЕИ ще създаде нови работни места и ще увеличи доходите на хората.
• По-евтината енергия ще намали разходите на бизнеса, ще повиши конкурентоспособността му и ще подкрепи преодоляването на енергийната бедност.
• България ще намали зависимостта си от въглища и вносни горива чрез възобновяема енергия, с което ще помогне на индустрията, отоплението, икономиката и устойчивото развитие
• В динамичния и глобален свят, в който живеем, мнозина повярваха, че някой или нещо може да спре зелената енергийна трансформация в Европа и по света.
• В България 93% от жилищния фонд не е енергийно ефективен.
• С ограничените публични ресурси и досегашната практика за 100% безвъзмездна финансова помощ (БФП), санирането е стигнало до едва 4% от съществуващия жилищен сграден фонд.
• Нов опит за смяна на модела от 100% БФП с модел на съфинансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост, за пореден път, не се случи.
• Как ще продължи обновяването за енергийна ефективност в жилищния сектор, остава загадка повече от 15 години след началото му в България.
• С нарастването на цените на енергията интересът на българите към мерките за енергийна ефективност се повишава.
– През януари 2025 г. Столична община ще въведе първата зона с ниски емисии за битово отопление в България, но контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен.
– Зоната ще бъде разработена като всеобхватен и междусекторен инструмент, който цели да увеличи максимално положителното въздействие върху околната среда и хората, качеството на градското развитие и начините за отопление.
– Проучванията показват, че българите, които използват твърди горива, страдат от коронарна болест на сърцето с 68% повече от тези, които се отопляват по друг начин.
– При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, особено живеещите в нея, зоната има потенциала да се превърне в един от най-амбициозните инструменти за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София.
Климатека e отворена платформа за знание, която има за цел да направи науката за климата достъпна за всички. Авторите в Климатека са учени, специалисти в областта на климата, а основната ни цел, е чрез техните знания и аналитични умения да обясним климатичните промени по лесен и разбираем начин.
Ако искаш да се свържеш с нас, пиши ни на info@climateka.bg
Този уеб-сайт използва „бисквитки“, за да предостави по-добро потребителско изживяване.