Системи, които спасяват живот

Атанас Кръстанов 14 September 2023

Освен ефективна борба с последиците от наводненията и другите природни бедствия, не по-малко важно е осъществяването на мониторинг и превенция, както и изграждането на надеждни системи за ранно предупреждение. Тези системи са важен компонент от стратегиите за адаптация към климатичните промени и управлението на риска от бедствия. За разлика от системите за прогнозиране на наводнения, които оценяват риска от наводнения, основната цел на системите за ранно предупреждение е да известяват населението, когато предстои наводнение или то вече се случва. В статията се анализира ролята на технологиите, които предоставят важна информация за бърза реакция и защита срещу наводнения. Отчитат се предимствата и ограниченията на такива системи. Подчертава се тясната връзка между космическите и наземни ресурси за осъществяване на своевременно предупреждение на гражданите при наводнения.

В очакване на справедливия преход: възможностите за трансформация на минните региони

Божидар Иванов 11 September 2023

Извеждането от експлоатация на минните комплекси и ТЕЦ в България е част от цялостната дългосрочна политика на ЕС за постигане на климатична неутралност с цел намаляване на негативните ефекти от човешката дейност върху климата. Затварянето на замърсяващите производства следва да бъде в синхрон с политиката на ЕС за провеждане на справедлив преход – цялостна трансформация на регионите, с цел подпомагане на местните общности, съпроводено с рекултивация на терени и цялостна визия за територията. Исторически минно-зависимите територии понякога затварят внезапно и непланирано. Преходът в ЕС е подсигурен със значителни ресурси и дълъг период. Добри практики от Германия и Люксембург показват, че е възможно минно-зависими територии да бъдат трансформирани успешно като част от цялостен преход към нова икономическа база и рекултивация на териториите. Включването на гражданите и останалите заинтересовани страни в тези процеси е изключително важно и необходимо, за да могат те да припознаят и създадат дългосрочната визия.

Какви са проблемите на дърветата в градска среда?

Момчил Панайотов 20 June 2023

Големите градове в България имат добро наследство от трайна дървесна растителност, но днес за нея не се полагат достатъчно грижи и липсва разбиране за ползата ѝ. Добро озеленяване е сред най-ефикасните методи за намаляване на прегряването в градовете. Много често обаче градските дървета се намират под значителен стрес в резултат от небрежното отношение и неправилните действия, подсилени и от засилващите се климатични промени и всички тези фактори влошават състоянието и съкращават живота им. Имаме нужда не само от професионална грижа за градските дървета, но и от работеща нормативна уредба, която да позволява пряко третиране на трайната дървесна растителност като основен градивен елемент на зелената система на всеки град.

Защо бъдещето е в “осиротелите култури” и силата им да се адаптират?

Роман Рачков 19 April 2023

Зърнените храни и зеленчуците са богат източник на калории и хранителни вещества, но много хора днес се изхранват само със зърнена диета, което ги лишава от ценни микроелементи дори и да получават достатъчно количество калории. Увеличаване на разнообразието от култури на световните и местните пазари е едно от основните предизвикателства пред селското стопанство, особено в условия на променящ се климат. Така наречените “осиротели култури” са недостатъчно използвани и пренебрегвани видове, които имат местно значение, особено за дребните фермери. Те често се пренебрегват от изследователите, въпреки ценните характеристики, които са обещаващи за нововъзникващите пазари. Някои от тях имат потенциал и като функционални храни и могат да завладеят нови пазари.

Има ли България ефективна национална политика за реагиране на климатичните промени?

Антоанета Йотова 21 February 2023

В настоящата статия е направен кратък преглед на действията за реагиране на промени в климата – в международни и европейски мащаби, и се анализира дали националната климатична политика на България е ефективна. Основание за това дава един повтарящ се в редица анализи извод, че в България политиката и действия за реагиране на промените в климата не са от първите точки в дневния ред на политиците и обществото. В същото време данни от специализирани наблюдения и резултати от научни изследвания свидетелстват за все повече неблагоприятни ефекти и увеличаващи се рискове от тези промени по целия свят. У нас, както националното законодателство, така и предприеманите действия, не осигуряват ефективно в достатъчна степен реагиране на промените в климата с отчитане на специфичните за страната рискове, свързани с тези промени.

Какво е умен град и има ли приложение в България?

Лидия Витанова 31 January 2023

Тази статия има за цел да запознае читателите за понятията „умен или интелигентен град“ и дали има подобни градове и технологии в България. Също така ще се опитаме да открием как умните градове отговарят на климатичните промени и промените в средата, в която живеем, какви са предизвикателствата пред умния град, каква е основната му цел и какви са ефектите на умния град, какво и как ще успее да подобри. София се намира на 107-мо от общо 118 класирани умни градове според „Smart city index 2021“ на Института за развитие на управлението към Сингапурския университет за технологии и дизайн. За да се превърне София в умен, устойчив и лесно адаптивен към климатичните промени град, е необходимо да се работи както структурно, така и технологично в сферите здравеопазване и сигурност, рециклиране, мобилност, оползотворяване на зелените площи, както и в сектора на управление. Необходимо е да се изграждат и укрепват иновативни екосистеми и нови технологии, да се насърчава взаимодействието между образованието, науката и иновациите.

Христо Панчев: Климатичната политика е част от националната сигурност

Христо Панчев 24 January 2023

Христо Панчев от авторския ни екип в интервю за БНР – Програма Христо Ботев относно климатичната политика в България.

Какви са рисковете за човешкото здраве от изменението на климата в Европа според годишния доклад на списание „Лансет“

Зорница Спасова 08 November 2022

Според Световната метеорологична организация и Европейската служба за изменение на климата “Коперник” увеличението на средната годишна температура на въздуха в Европа е най-голямото от всички континенти в света за последните 30 г. и превишава повече от 2 пъти средното глобално повишение на температурите. Здравните последици вече са налице – през лятото на тази година, само в Испания и Португалия, горещините причиниха смъртта на 1700 души. Излагането на населението на горещи вълни в Европа се е увеличило средно с 57% през 2010 – 2019 г., в сравнение с периода 2000 – 2009 г., и с повече от 250% в някои региони на континента, твърди докладът на престижното британското списание “Лансет”, публикуван дни преди започването на конференцията на ООН за изменение на климата COP27. Екстремните жеги причиниха суша и пожари, които нанесоха сериозни щети на екосистемите, допринесоха за търговския дефицит и станаха една от причините за високата инфлация. Сериозни са и здравните последици от другите, свързани с изменението на климата, опасности – бури, наводнения, свлачища, пренасяни чрез вектори заболявания, продоволствена несигурност, снабденост с чиста питейна вода и т.н.

Финансирането на “загуби и щети” вероятно ще бъде водеща тема на COP27 в Египет

Николай Петков 26 October 2022

Все по-честите и по-тежки екстремни метеорологични явления, и постепенно протичащите процеси, като покачването на морското равнище, причиняват неизбежни загуби и щети по целия свят. До 2030 г. развиващите се страни ще трябва да се справят с между 290 – 580 млрд. долара годишно “остатъчни щети” (такива, които не могат да бъдат предотвратени дори с мерки за адаптация). Освен за икономическите измерения, е важно да се отбележи, че става въпрос и за загуба на домове, човешки животи и дори за застрашаване на начина на живот на хора в дългосрочен план. Това е заплаха, надвиснала над развиващите се страни, които имат най-малък принос за изменението на климата. Ето защо въпросът за финансирането на загубите и щетите е и въпрос на т.нар. климатична справедливост, който от десетилетия е в сянката на преговорите на ООН за климата и се очаква да бъде сред основните теми на предстоящата среща на върха за климата COP27 в Египет през ноември.

За нас

Бързи връзки

Тагове