Сладкият картоф – една алтернативна култура на фона на променящия се климат

Въздействието на изменението на климата се влошава, температурите нарастват и това принуждава растителните видове да мигрират или дори някои от тях да изчезнат. Тази тенденция е валидна и за земеделието. Едно от последствията е, че традиционните култури не могат да се адаптират към променящия се климат и дават по-ниски добиви. Една от стратегиите, с която това може да се компенсира е интродукцията на нови за района култури. Сладкият картоф, който също е известен като батат и неговото въвеждане по-масово в култура е такава алтернатива. Бататът превъзхожда картофа по някои критерии, заради които специалистите го нареждат в редиците на суперхраните. С чудесните си вкусови качества и балансиран хранителен състав, добрите средни добиви без необходимост от значими финансови вложения в технологията му за отглеждане, той е една от културите, които могат по-трайно да навлязат в едно балансирано и устойчиво сеитбообращение у нас.

Азолата – едно инвазивно растение, ни поставя пред избор дали да го култивираме или унищожаваме

Климатичните промени благоприятстват и улесняват проникването на чужди и инвазивни видове на нови територии. Тук идва въпросът как да се справим с тях? Дали използвайки методите на химичната и биологична растителна защита или търсейки, нов и иновативен подход, който, от една страна, да ограничава тяхното разпространение, а от друга – да носи икономически и екологични ползи. Такъв е случаят с инвазивното водно растение Азола (Azolla filiculoides), което произхождаща от тропическите райони на Северна Америка, но днес е широкоразпространено по света, включително и в България. Както много инвазивни видове, така и този носи много проблеми, защото азолата има бърз темп на растеж и за кратък период водната папрат може да покрие цялата водна повърхност, като лиши от слънчева светлина и нормален достъп до кислород другите растения и животните, които обитават водоемите. В този случай британските учени съветват да се унищожат заразените с азола реки и езера, но в Азия подходът към този вид растение е съвсем друг – там азолата се отглежда за получаване на органични торове за подхранване на оризовите полета. 

Как ще се променят условията за отглеждане на царевица у нас?

Последните години са определени като едни от най-топлите и с екстремни или сухи условия през вегетационния период на пролетните култури. Тази година също станахме свидетели на поредната лятна суша в обширни земеделски райони на страната, където засушаването в определени периоди достигна до критични нива за добива на пролетните култури. Агрометеорологичното засушаване през юли, формирано от почвено-атмосферен дефицит на влага, води до физиологичен стрес и проблеми с развитието на растенията и тяхното опрашването. Юли 2023 г. беше с 0,25°C над рекорда – от началото на измерванията в света изобщо. Промените в условията на овлажнение през лятото в Югоизточна Европа, както и специално в България и Румъния будят сериозно безпокойство. Налице е поредното предизвикателство пред сектор земеделие, породено от съвременните климатични условия. Според някои моделни симулации затопляне с до 2 °C може да понижи добивите от поливна царевица в Северна Европа с 1% до 14%, и с 4% до 22% в Южна Европа и България, като при неполивните площи очакванията са силно неблагоприятни. 

Полуестественото отглеждане на пчелите зидарки – стратегия за запазване на популацията в условията на променящ се климат

Дивите пчели могат да са основни опрашители в природни, селскостопански и градски екосистеми. Въпреки че пчелите зидарки не са медоносни пчели, те се считат за най-добрите опрашители на растения, особено на градински дървета, като череши, сливи, ябълки, круши и др. За съжаление, популациите на много от тях са намалели през последните години. Една от причините за това, наред с използването на пестициди и загубата на естествени местообитания, е глобалната промяна на климата. Възможна стратегия за обръщане на тази тенденция е възможността част от дивите опрашители да бъдат отглеждани при полуестествени условия. По този начин бихме могли да им помогнем да се адаптират по-лесно към климатичните промени.

Защо бъдещето е в “осиротелите култури” и силата им да се адаптират?

Зърнените храни и зеленчуците са богат източник на калории и хранителни вещества, но много хора днес се изхранват само със зърнена диета, което ги лишава от ценни микроелементи дори и да получават достатъчно количество калории. Увеличаване на разнообразието от култури на световните и местните пазари е едно от основните предизвикателства пред селското стопанство, особено в условия на променящ се климат. Така наречените “осиротели култури” са недостатъчно използвани и пренебрегвани видове, които имат местно значение, особено за дребните фермери. Те често се пренебрегват от изследователите, въпреки ценните характеристики, които са обещаващи за нововъзникващите пазари. Някои от тях имат потенциал и като функционални храни и могат да завладеят нови пазари.

Фенологията на растенията е важен биоиндикатор за промените в климата

Значението на протичащите промени за природата и обществото може да се оцени преди всичко чрез реакцията на екосистемите, промените в техните структурни и функционални характеристики. Данните за това какво е било времето в началото на сезонните явления позволяват пряко да се оцени връзката с изменението на климата в различни региона или връзката с интензификацията на антропогенната дейност, с променящите се условия за съществуване на биологични съобщества и организми. Това обстоятелство обяснява забележимото нарастване на вниманието към фенологията – науката за сезонните промени в природата. Съвременната фенология е синтетична наука, която изучава регулярните годишни сезонни промени в биосферата на Земята, биоритмите на природните комплекси и геосистеми в различни географски области, взаимовръзките и многостранните сезонни промени в живите и неживите обекти в обширна географска област. С други думи, фенологията решава проблема с изучаването на сезонните колебания на биосферата.

Готови ли сме да заменим соята с лупина?

В съвременните икономически условия нараства нуждата от фуражни и хранителни протеини, което стимулира интереса към търсенето на нови източници на такива от растителен произход. В света само две култури са в състояние да задоволят нуждите на съвременното интензивно животновъдство – соята и лупината. Лупината е универсална култура с висок екологообразуващ, фуражно-производителен и ресурсоспестяващ потенциал. В същото време разходите за нейното отглеждане са няколко пъти по-ниски от разходите за отглеждане на соя. Статията разглежда в дълбочина въпроса възможно ли е лупината да се утвърди като алтернативна протеинова култура, способна да насърчи социално-икономическия растеж и ползите за околната среда в Европа.

Как агролесовъдството може да смекчи последиците от промените в климата?

Когато мислим за изменението на климата и емисии на парникови газове, обикновено си представяме електроцентрали, фабрики, коли и комини, които бълват дим, а не ферми и стопанства. Оказва се обаче, че аграрният сектор и начинът, по който управляваме земята, както и глобална хранителна система, са сред най-големите източници, допринасящи за изменението на климата. Агролесовъдството е древна и същевременно отново възродена практика, при която съзнателно се интегрират дървета със земеделски култури и/или добитък върху една и съща единица земя. По този начин се постига трансформиращо, многофункционално решение за използване на земята и намаляване на парниковите емисии. Агростопанствата могат да се подготвят за измененията в климата, като сведат до минимум риска от загуба на реколта чрез диверсификация на продукцията и агролесовъдство.

Изменението на климата може да доведе до увеличени икономически щети, причинени от нематоди

Нематодите са активно движещи се, свободно живеещи или паразитни червеи и са една от най-големите групи животински организми срещани днес на Земята. Повишените нива на CO2 и температурата, в следствие от климатичните промени, са съществени фактори, които влияят върху биологията на нематодите ускорявайки развитието на популацията. Все по-вероятно е, че развитието на нематодите може да се ускори при по-висока температура на почвата и от там да повлияе на взаимоотношенията растение – паразитен нематод. Освен това част от нематодите са способни да унищожат реколтата от ключови за изхранването на човечеството селскостопански култури.

Климатични и биосферни граници на индустриалното земеделие

В момента човечеството развива дейности, поради чиито резултати се намира отвъд няколко от границите на позволеното за съществуването си, в рамките на предвидимия за нас риск. Нарастващото производство и изпускане в околната среда на големи обеми нови химикали и голям брой нови за природата субекти с разнообразни рискови потенциали, надвишават способността на обществата да извършват оценки и мониторинг, свързани с безопасността. Ако рискът от агротехническите ни действия става непостижим за предвиждане, тогава плановете ни стават безпредметни, а хранителната сигурност – съвсем не толкова сигурна.