Полуестественото отглеждане на пчелите зидарки – стратегия за запазване на популацията в условията на променящ се климат

Дивите пчели могат да са основни опрашители в природни, селскостопански и градски екосистеми. Въпреки че пчелите зидарки не са медоносни пчели, те се считат за най-добрите опрашители на растения, особено на градински дървета, като череши, сливи, ябълки, круши и др. За съжаление, популациите на много от тях са намалели през последните години. Една от причините за това, наред с използването на пестициди и загубата на естествени местообитания, е глобалната промяна на климата. Възможна стратегия за обръщане на тази тенденция е възможността част от дивите опрашители да бъдат отглеждани при полуестествени условия. По този начин бихме могли да им помогнем да се адаптират по-лесно към климатичните промени.

Фенологията на растенията е важен биоиндикатор за промените в климата

Значението на протичащите промени за природата и обществото може да се оцени преди всичко чрез реакцията на екосистемите, промените в техните структурни и функционални характеристики. Данните за това какво е било времето в началото на сезонните явления позволяват пряко да се оцени връзката с изменението на климата в различни региона или връзката с интензификацията на антропогенната дейност, с променящите се условия за съществуване на биологични съобщества и организми. Това обстоятелство обяснява забележимото нарастване на вниманието към фенологията – науката за сезонните промени в природата. Съвременната фенология е синтетична наука, която изучава регулярните годишни сезонни промени в биосферата на Земята, биоритмите на природните комплекси и геосистеми в различни географски области, взаимовръзките и многостранните сезонни промени в живите и неживите обекти в обширна географска област. С други думи, фенологията решава проблема с изучаването на сезонните колебания на биосферата.

Готови ли сме да заменим соята с лупина?

В съвременните икономически условия нараства нуждата от фуражни и хранителни протеини, което стимулира интереса към търсенето на нови източници на такива от растителен произход. В света само две култури са в състояние да задоволят нуждите на съвременното интензивно животновъдство – соята и лупината. Лупината е универсална култура с висок екологообразуващ, фуражно-производителен и ресурсоспестяващ потенциал. В същото време разходите за нейното отглеждане са няколко пъти по-ниски от разходите за отглеждане на соя. Статията разглежда в дълбочина въпроса възможно ли е лупината да се утвърди като алтернативна протеинова култура, способна да насърчи социално-икономическия растеж и ползите за околната среда в Европа.

Изменението на климата може да доведе до увеличени икономически щети, причинени от нематоди

Нематодите са активно движещи се, свободно живеещи или паразитни червеи и са една от най-големите групи животински организми срещани днес на Земята. Повишените нива на CO2 и температурата, в следствие от климатичните промени, са съществени фактори, които влияят върху биологията на нематодите ускорявайки развитието на популацията. Все по-вероятно е, че развитието на нематодите може да се ускори при по-висока температура на почвата и от там да повлияе на взаимоотношенията растение – паразитен нематод. Освен това част от нематодите са способни да унищожат реколтата от ключови за изхранването на човечеството селскостопански култури.