Синият въглерод и климатичните промени

По-малко известно проявление на въглерода и значението му за екосистемите

Борислав Григоров е главен асистент в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е бакалавър „География и биология“ към Биологическия факултет на СУ, магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология“ и докторантура в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор е на над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания и съм представял доклади в страната и в чужбина.

Мангровите гори, подводните „ливади“ с морска трева и крайбрежните блатисти територии играят ключова роля като склад за въглерод и осигуряват редица други екосистемни ползи и услуги за нас при смекчаването на климатичните промени.

Химичният елемент въглерод (C) е по-познат не като отделна химична единица, а като съединение наречено въглероден диоксид (CO2), получено от взаимодействието на въглерода (C) с два атома кислород (О2). Повечето читатели вероятно са запознати със значението на въглеродния диоксид за функционирането на климата на планетата; за тези които не са, препоръчваме авторската ни статия Въглеродният двуокис и климатът.  Той има основна роля за поддържане на температурата на Земята – без него на повърхността щеше да бъде много по-студено и дори непригодно за живот в познатата ни форма. Въпреки тази очевидна полза обаче натрупването му в по-големи количества в атмосферата повлиява на естествения ход на т.нар. парников ефект, което води до повишаване на средната температура на Земята.

Целта на настоящата статия е свързана не толкова с въглерода, като градивна единица на молекулата на въглеродния диоксид, а с едно друго по-малко познато негово проявление – синия въглерод.

Синият въглерод (Blue carbon) е въглерод, който се складира в крайбрежните и океанските екосистеми. Примери за такива са мангровите гори (фиг. 1), подводните „ливади“ с морска трева (Zostera marina L.) и крайбрежните блатисти територии, за които е известно, че складират повече въглерод на единица площ от горите на сушата. Освен резервоари за въглерод, крайбрежните екосистеми осигуряват и защита от бури, предпазват крайбрежията при повишаване на нивото на океана и при брегова ерозия, и не на последно място, осигуряват местообитания за редица организми.

Само мангровите гори осигуряват над 1,6 млрд. долара годишно под формата на екосистемни услуги (ползите, които човек получава от природата; повече за тях тук). Правилното функциониране на крайбрежните екосистеми води до задържането на въглерод в техните рамки. При нарушаването на тяхната цялост обаче се стига до различна степен на деградиране, което от своя страна води до освобождаване на складирания въглерод, съединяване с кислородни молекули и образуване на въглероден диоксид.

Фиг. 1. Мангрови гори

Крайбрежните екосистеми имат огромен капацитет да играят ролята на резервоари на въглерод, а не на негови източници. Те могат да отнемат въглероден диоксид от атмосферата и по този начин да се превръщат в трайни въглеродни складове и така да смекчават силата на климатичните промени.

Фиг. 2 Разположение на крайбрежни екосистеми по Pendelton et al. (2012)

Като потвърждение за важността на крайбрежните екосистеми е създадена „Международната инициатива за син въглерод“ (International Blue Carbon Initiative), която представлява световна програма за смекчаване на климатичните промени, координирана от Международния съюз за защита на природата (IUCN) и Междуправителствената океанографска комисия на ЮНЕСКО (IOC-UNESCO). Според данни на програмата, между 340 000 и 980 000 хектара от крайбрежните екосистеми биват унищожавани всяка година, което ги прави едни от най-уязвимите екосистеми на планетата и води до отделянето на огромно количество въглерод в атмосферата.

Именно подобни данни показват колко е сериозен проблемът с опазването на тези екосистеми, с оглед на важността им при смекчаване на климатичните промени. За тази цел обществените усилия трябва да бъдат насочени към тяхното опазване или възстановяване, ако вече има наличие на нарушение в структурата им. По този начин ще бъдат следвани по-плътно и заложените цели в Парижкото споразумение за климата от 2015 г.