Видеокаст със Симеон Матев: Деца на 7-8 години не са виждали истински сняг

Суши и наводнения – крайностите са големият проблем на съвременния климат, казва още климатологът

Участие на д-р Симеон Матев от екипа ни във видеоподкаста “Капитал Green” относно климатичните промени в България и влиянието им върху бизнеса и обществото.

Гост в новия епизод на видеоподкаста “Капитал Green” е Симеон Матев. Той е асистент по климатология в катедра “Климатология, хидрология и геоморфология” на Софийския университет и автор в платформата “Климатека”. С него си говорим за промените в климата и ефекта върху бизнеса и обществото, за това по-студен ли беше месец май и по-топла ли е като цяло зимата, както и кога ще имаме гръцки климат в България.

Климатът от Северна Гърция ще дойде в Южна България. Това е една от прогнозите, които Матев прави във връзка с климатичните промени. На фона на хладния месец май това може да звучи абсурдно, но си има своето обяснение.

“Трябва да правим ясна разлика между времето и климата. Това са две напълно различни неща. Те зависят от коренно различни фактори. Времето е това, което виждаме в момента – температурите, вятъра, валежите. Докато климата е всеобхватно понятие за това, което се случва дългосрочно. Климатът е обобщение на времето в момента за период от поне 30 години”,
казва Матев.

Според него глобалното затопляне е фактoр, и то научно доказан – 95% от климатолозите смятат така. А съществена причина за затоплянето е именно антропогенното въздействие. Колкото до другите 5% от учените, които отричат глобалното затопляне – те сравняват днешния климат с отминали епохи от развитието на Земята, когато наистина е било по-топло, но тогава хората не са съществували.

Освен това, казва Матев, през последните сто години затоплянето е рекордно бързо. Преди такива промени са се случвали не за хиляди и десетки хиляди години, а за стотици хиляди и дори милиони години.

Факт е, че промените в климата вече се усещат – чрез екстремните събития.

Но все пак валежите през май са нещо нормално, казва Матев. За България най-валежният период е от втората половина на май до средата на юни. Промяна би било, ако не вали, както впрочем се случваше в предишни години. Това създава доста големи проблеми за селското стопанство.

Миналата зима е била най-топлата зима в инструменталната метеорологична история на България. Или от около 140 години насам. Но за сравнение, зимата на 2005-2006 г. е била с по-малко снеговалежи.

“Деца на 7-8 години не са виждали истински сняг, ако не са ходили на планина. Реално нормална снежна покривка не е имало от 2017 г. Няма ги вече типично зимните прояви на времето – виелици, обилни снеговалежи, дълги ледени периоди”,
казва още Матев.

Земеделието и климата

Промените в климатичните цикли засягат силно агробизнеса. Според Матев решението за минимизиране на риска е да се търсят по-устойчиви култури, да се чете повече за настъпващите промени и да се прави земеделие с адаптивни растения. Може да се мисли и за друг начин на отглеждане на културите – с по-ефективни системи за поливане и запазване на влажността на почвата, тъй като засушаването може да провали цялата реколта.

Климатът засяга пряко и туризма. Зимният сезон е пряко зависим от снеговалежите и когато ги няма, той може съвсем да пропадне. Същото е и през лятото – ако времето е лошо, бизнесът не върви.

Валежите засягат и енергетиката, тъй като липсата на вода спира ВЕЦ-овете. Например в България има с почти 40% по-малко произведена енергия от вода.

Какво се променя в Европа?

Като цяло според Матев става по-топло. При валежите обаче има т.нар. петнистост. Осреднено изглежда, че валежите са в норми, но реално има места с много валежи и такива с много малко.

Очаква се Северна Европа да има повече валежи, а Южна – по-малко, с дълги периоди на суша и такива с проливни валежи. Като цяло в Южна Европа ще има повече екстремни прояви на времето.

Симеон Матев казва, че климатично България е изцяло в Европа, докато политически все още има известни съображения по този въпрос. Фотограф : Цветелина Белутова

“В климатично отношение България е изцяло в Европа, но в политическо – имаме известни съображения”, изтъква Матев и пояснява, че най-голямо затопляне от всички региони на земята има в Арктика – до 8-10 градуса. В райони около екватора пък се наблюдава средно понижение на температурата.

“Трябва да сме подготвени и да използваме водните си ресурси най-рационално. Според някои хидролози България е сред най-бедните на водни ресурси и не трябва да ги пилеем”,
казва още той.