Съвременни и бъдещи агроклиматични условия в България

Променящите се климатични условия и предизвикателствата пред българските фермери

Климатичните условия на даден регион винаги са били сред най-важните фактори за развитието на земеделието. Поради това е възникнал специален клон на науката за климата – агроклиматология, който изследва влиянието на климатичните условия върху развитието на селскостопанските култури. Настъпващите промени в климата вече засягат страната ни и оказват осезаемо влияние върху производството на редица култури. Затова е необходимо да се обърне повече внимание върху предизвикателствата пред растениевъдството в условия на променящ се климат и начините за адаптация към тях.

Човешкият живот е неразделно свързан с производството на храни, за което климатичните условия се явяват съществен и ограничаващ фактор. Затова в науката за климата е възникнало специално направление – агроклиматология, което изследва влиянието на климатичните условия върху развитието на селскостопанските култури и географското разпространение на т.нар. агроклиматични ресурси по територия. Оценката на потенциала на даден регион за развитието на различни земеделски култури се извършва чрез изчисляване на агроклиматични показатели като всички промени на климата внасят изменения в стойностите на тези параметри. Поради това климатичните промени засягат пряко земеделието, като изменят термичните условия, свързани с разлистването, растежа и узряването на даден вид селскостопанска култура (Lalic et al., 2018).

В контекста на климатичните промени, свързани с повишаване на средните температури на въздуха, пред земеделието в България възникват редица предизвикателства. На фигура 1 е представено разпределението на средногодишната температура по територията на страната и очакваните промени в този показател през XXI век. Очевидно е, че климатичният модел показва ясно изразено повишаване на средногодишната температура, което неминуемо ще окаже влияние върху отглеждането на различни култури. Така например в Североизточна България се очаква повишаване на средногодишната температура от 10-11 до 13-14 °C (фиг. 1А и 1Б), което ще увеличи изпаряемостта на падналите валежи от земната повърхност. В комбинация с ниските валежни суми (около 450 мм за ст. Варна при средна стойност за страната 550 мм), това ще повиши необходимостта от изкуствено напояване. От друга страна, повишаването на средната температура в Южна България може да има и положителен ефект върху отглеждането на средиземноморски растения като маслина, смокиня, цитруси, бадем, нар и др. Въпреки това в Горнотракийската и Бургаска низина за производството на зеленчуци ще е необходимо изкуствено напояване, което се свързва с оскъпяване на продукцията.

Фиг. 1 Средна годишна температура през 1961–1990 г. (A); Песимистичен климатичен сценарий за средна годишна температура за 2080 г. (Б) по данни на НИМХ-БАН (Национална стратегия…, Приложение 1, стр. 6)

Количеството на валежите и годишните валежни суми също оказват съществено влияние върху растежа и развитието на земеделските посеви. Очакваното понижаване на валежните суми в части от Дунавската равнина, Добруджа, поречието на Струма и низините в Южна България (фиг. 2) ще увеличи недостига на влага в почвата. Валежният дефицит ще засегне най-вече производството на пролетни земеделски култури, а също така и културите, отглеждани при неполивни условия. Според някои автори (Alexandrov et al., 2011; Lalic et al., 2018) промените във валежните суми оказват по-малко влияние върху посевите спрямо промените в средногодишните температури. Въпреки това валежите са основният източник на влага за селскостопанските култури, а увеличаването на продуктивността им чрез изкуствено напояване не винаги е осъществимо.

Фиг. 2 Средна годишна сума на валежите за периода 1961–1990 г. (А); Очаквана сума към 2080 г., съгласно песимистичния сценарий (Б) по данни на НИМХ-БАН (Национална стратегия…, Приложение 1, стр. 7)

Очакваните климатични промени в България имат прогнозен характер и на пръв поглед изглеждат отдалечени във времето. Но анализът на съществуващите данни за земеделската продукция показва предизвикателствата пред растениевъдството в условия на променящ се климат. Така например през последните 10 години са регистрирани няколко периода на продължителна суша, които оказват влияние върху добивите от зърнени култури (фиг. 3). 

Фиг. 3 Добив на зърнени култури (средногодишно, тона на ха) (Национална странетрия…, Приложение 1, стр. 28)

Видимо е, че добивите от царевица за зърно са най-засегнати от засушаванията през 2007 и 2012 г., докато добива на пшеница е по-слабо повлиян от сушата през 2007 г. При добивите от останалите култури се наблюдава известна устойчивост в периода 2005 – 2015 г.

От друга страна, засушаванията се свързват с намаляване на водните ресурси, които са необходими при производството на зеленчуци. Дефицитът на влага в този отрасъл оказва много силно влияние през 2007, 2009, 2011 и 2012 г. (фиг. 4) върху реколтата от домати, краставици и зеле. Ясно е, че подобни засушавания ще причиняват сходни ефекти върху зеленчукопроизводството, с което се занимават множество малки земеделски производители и в бъдеще.

Фиг. 4 Добив на зеленчуци (средногодишно, тона на хектар) (Национална странетрия…, Приложение 1, стр. 28)

Всяка промяна в климата оказва влияние върху екологичните условия за развитие на растенията. Следователно промените в климата влияят пряко върху продуктивността на селскостопанските култури, а оттам и върху добивите от тях. Въпреки настъпващите климатични промени, страната разполага с достатъчно време за адаптация и въвеждане на мерки срещу проявяващите се и очаквани ефекти от климатичните промени. Положителен ефект би оказала модернизацията на съществуващите напоителни съоръжения и изграждането на нови, каквито са все по-необходими в производството на зеленчуци. Ефектът от климатичните промени може да бъде минимизиран и чрез използването на сухоустойчиви и високопроизводителни хибридни сортове. Преструктурирането на земеделието и специализацията в производството на нови нетипични за страната култури също може да се окаже от ключово значение за приспособяването на земеделието към климатичните промени.


В публикацията са използвани материали от:

  1. Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие, МОСВ, 2018. https://www.moew.government.bg/bg/adaptaciya-kum-izmenenieto-na-klimata-9299/
  2.  Alexandrov, V.; Eitzinger, J.; Hoogenboom, G.; 2011. Climate variability and change and related impacts on agroecosystems in Southeast and Central Europe as well as Southeast USA. COST, European Science Foundation, BOLID-INS, Sofia, Bulgaria, 232 p.