Как ще се отрази липсата на студ на овощните дървета, разкрива експертът
Роман Рачков от авторския ни екип в интервю за “Факти” относно необходимостта на растенията от студ и влиянието на климатичните промени върху развитието и живота на растенията у нас.
Климатичните промени имат силно въздействие върху фенологията на много и различни видове. И ако промените в явленията, които наблюдаваме през топлите периоди на годината, са лесно забележими, то не такива са тези, които протичат през зимата, когато растенията в умерения пояс са в покой. Недостатъчното количество охлаждащи единици през зимата може да доведе до сериозни проблеми, свързани с тяхното развитие. Това от своя страна пък води до загуба на добиви и по-ниско качество на селскостопанската продукция. По темата пред ФАКТИ говори агрономът Роман Рачков.
– Г-н Рачков, до момента сме свидетели на зима без сняг. Защо снегът и студът са важни за растенията?
– За растенията в умерения пояс снегът и студът са важни неща. И не толкова снегът, а по-скоро студът. В тропика и субтропика за растенията, имам предвид многогодишните овощни култури и говорим за място, на което има ясно разграничаване на четирите сезона, дърветата имат нужда от определени температури, за да преминат през всичките си фази през пролетта и лятото. Но същото може да се каже и зимата, когато те са спокойни и се нуждаят от определено количество студ, за да може да продължи тяхното нормално развитие. Това е установен факт и се използва при сортовото райониране. В зависимост от сумите на студ и сумите на ефективни температури през годината, да се върнем за един период примерно 15-20 години назад и наберем тези данни, те трябва да са основната база, ако човек смята да си прави една овощна градина. Той се базира на тях и по този начин си подбира сортовете. Когато нямаме нормална зима, всъщност ние още не можем да кажем дали няма да имаме нормална зима, защото зимата още дори не е в средата си у нас…
– Но все пак и зимата, а и студеното време, ще са по-кратки?
– Реално това няма никакво значение за сумата студ, която ще се натрупа за дървета, защото всичко зависи от градусите. Както растенията зависят от сумата на ефективните температури с положителна величина през по-топлите сезони, така зависят и от температурите през зимата. По определени формули тези неща се изчисляват. А в момента ние все още не може да кажем какви ще бъдат последствията за натрупания студ, защото има още доста време. Но ако времето продължи да е такова, каквото беше ноември и декември, вероятно селскостопанските производители, които отглеждат овощни видове, ще имат по-малки и с по-лошо качество добиви. Ако продължи да е такова времето, със сигурност ще има много сериозни проблеми с болести и вредители по селскостопанските продукти. Нещата няма да бъдат такива, каквито бяха миналата година, защото може и да падне някакъв сняг. Ще видим как ще се развият дърветата. Ако климатичните условия през следващите два-три месеца се задържат такива и си падне хубав сняг, нещата най-вероятно ще си бъдат нормални.
– Как се отразяват климатичните промени на развитието и живота на растенията у нас?
– Няма как да се даде еднозначен отговор. За да се проследи нещо и да бъдем точни, трябва да се проследи доста дълъг период от време. Не може да говорим година за година как ще се отрази, примерно, затоплянето. Тази година имаме по-мека или по-студена зима, но това по никакъв начин няма да се отрази на развитието на растенията. За да се развият тези растения, които сега отглеждаме, те са продукт на стотици хиляди години еволюция. Нали разбирате, че няма кака да говорим тук за една, две, пет или десет години с било то по-топло или по-студено време, което да окаже влияние на живота на растенията или дърветата. Ако станем свидетели на все по-топли температури, тогава би било възможно в страната да се появят нови видове. Всичко е свързано с международната търговия, със санитарния контрол по границите и много други фактори. Не е само климатът, който влияе. И тази тенденция с продължително и по-топло лято, съчетано със зима с малко валежи, определено ще доведе до проблем с водите. А така ще трябва да се преминава към култури, които са по-адаптивни към такива условия. Но това нещо трябва да си го мислят тези, които се занимават със земеделска дейност. Те просто трябва да си направят съответното планиране и да се адаптират към новите реалности. Никой няма да се адаптира вместо тях, никой няма да измисля и да казва те какво трябва да правят. В крайна сметка земеделската дейност е също вид бизнес, който се планира по някакъв начин. Доколкото може да се говори за планиране в бизнеса. Но всичко зависи от решенията на този, който се занимава с това. Той трябва да реши дали ще се откаже, дали ще поднови работа, дали ще се адаптира с нови неща. Това е личен избор.
– На места вече има дървета с доста набъбнали пъпки. Май топлото време ще подлъже дърветата и при падането на сняг и понижаване на температурите те ще измръзнат…
– Това не е нещо ново. Това е естествено явление и е много възможно да се случи. Но същото е при ранните пролетни слани, когато дърветата са в цъфтеж. Получава се същата работа. Сланата ги попарва и тогава дърветата не дават толкова плод. Не че в България родното овощарство изначално може да задоволи вътрешните потребности на ябълки, примерно. Ясно е, че ябълките идват от Полша и Италия. Така че може би е по-важно какво се случва там, защото случващото се там е от значение какво ще има на пазара в България.
Линк към материала тук.