Роман Рачков в интервю за БНР – Радио Благоевград относно начините за адаптация към климатичните промени в областта на земеделието.

90% от българското земеделие включва отглеждането на три култури  – пшеница, царевица и слънчоглед, коментира за Радио Благоевград агрономът Роман Рачков, специалист по тропично и субтропично земеделие, председател на Българската асоциация по биологична растителна  и активен автор в платформата Климатека. Експертът подчерта, че е всеобща тенденция да се отглежда ограничен брой култури, около десетина в световен мащаб, които основно поддържат порциона на човечеството, докато в миналото са се използвали много по-разнообразни храни от растителен произход. Заради климатичните промени, традиционните култури стават по-трудни за отглеждане, стопаните търпят загуби, защото получават по-ниски по количество и качество добиви, все по – често – никакви. Тези процеси ще се усилят в близките  години. „По последни климатични данни, северната граница на маслината, като възможност за отглеждане, е достигнала почти до Софийското поле“, сподели агрономът и посочи още един конкретен пример за видимата страна на климатичните промени: „ В София се появи един вид оса, която опрашва смокините и която до сега не беше срещана в България. Тя е доста по-южно насекомо, но през миналия сезон беше засечена в София“.

Една от стратегиите за приспособяване към промените в климата е насочването на земеделците към нови за района култури и към които вече има пазарно търсене, но не е било възможно да се отглеждат, поради климатичните условия. Такъв е примерът с отглеждането на сладкия картоф, познат под името батат, който е внос и може да се купи от  всеки наш хипермаркет. Още повече, че опити да бъде отглеждан в България се правят от 30-те години на миналия век. „Крайно време е българският земеделец наистина да се замисли за последиците от климатичните промени върху неговата дейност и да предприеме своевременно различни стратегии за  пътя към тях“, призова Роман Рачков.

Пълния запис от интервюто изслушай тук.