В тази секция можеш да намериш речник на често използвани термини и абревиатури

Абразия

Разрушителното въздействие на морския прибой върху бреговете.

Aдаптация към климатичните промени

(Англ: climate change mitigation). Aдаптацията е процес на приспособяване към действителните или очакваните неблагоприятни последици от изменението на климата и предприемане на подходящи действия за предотвратяване или свеждане до минимум на щетите, които те могат да причинят. За човечеството адаптацията има за цел да намали или да избегне вредата или да използва полезните възможности.

Аквакултура

Дейност, която има за цел размножаването и отглеждането на водни организми във водна среда.

Албедо

отразяващата способност на някаква повърхност. Представлява отношение на потока радиация отразен от дадена повърхност към потока на падащата радиация и се изразява в части от единицата или в проценти. Наблюденията показват, че албедото на различните повърхности се изменя в сравнително тесни граници от 10 до 30%, изключение правят водата (под 10%) и пресния сняг – до 90%.

Аномалия

Отклонението на климатични показатели, като температура и валеж, спрямо средните им стойности (климатични норми) за определен, референтен период.

Антропогенна еутрофикация

Обогатяване на водата с хранителни вещества, особено с азотни и/или фосфорни съставки, при което се предизвиква усилен растеж на водорасли и висша водна растителност и като резултат се поражда нежелано нарушаване на равновесието на намиращите се във водната среда организми, както и влошаване на качеството на водите

Апикултура

фр. apiculture по лат. apis пчела и cultura отглеждане

Ареал

територията, в която се среща даден организъм или съвкупност от организми.

Ариден климат

сух климат, характеризиращ се с дефицит на влажността, малки годишни валежни суми, голямо изпарение и голяма денонощна температурна амплитуда. Типични области с ариден климат са пустините в Средна и Централна Азия, Сахара, Атакама, Намиб, Арабския п-ов, Австралия и др. Различава се и семиариден климат, който е по-влажен от типичния ариден.

Атмосферен прозорец

Определени диапазони от дължини на вълните, за които електромагнитно лъчение може да премине свободно през земната атмосфера, без да бъде погълнато.

Биосфера

живата обвивка на планетата

Бореална гора

Известна още като тайга, това е най-големият биом (природна зона) в света. Играе важна роля за биологичното разнообразие на планетата и дори за нейния климат.

Вегетационен период

Периодът в годината със средноденонощни температури на въздуха над 10.0⁰ С.  Англ. – Growing season length

ВЕИ

Възобновяеми енергийни източници. Източници, които се приемат за естествено възстановяващи се или за практически неизтощими, т.нар. възобновяеми ресурси – слънчевата светлина, вятъра, дъжда, приливите, геотермалната енергия.

Влажна зона

Земя, която е покрита или наситена с вода през по-голямата част от годината (например торфище).

Внезапно стратосферно затопляне

Англ. sudden stratospheric warming, SSW. Явление, при което се наблюдава рязко затопляне на стратосферата във високите географски ширини (понякога с над 50°C за 1-2 дена), което може да предизвика разпадане на стратосферните полярни вихри.

Време

(Метеорологично време) – състоянието на атмосферата в точно определено време и място. Състоянието се характеризира чрез съвкупност от метеорологични елементи (температура на въздуха, атмосферно налягане, влажност, облачност и др.) и явления (дъжд, мъгла, снежна покривка и т.н.). Различават се време, непосредствено над земната повърхност и време на различни нива в свободната атмосфера.

Въглеродно изчистване

(Англ: carbon scrubbing or removal). Процес, при който чрез антропогенни дейности се премахва СО2 от атмосферата и се осигурява трайното му съхраняване в геоложки, наземни или океански резервоари или в продукти. Включва съществуващото и потенциалното антропогенно подобряване на биологичните или геохимичните поглъщатели и директно улавяне и съхранение от въздуха, но изключва естественото поглъщане на СО2, което не е пряко причинено от човешка дейност. 

Въглеродна неутралност

Нетните нулеви емисии на въглероден диоксид (СО2) се постигат, когато антропогенните емисии на СО2 се балансират в световен мащаб чрез антропогенно отстраняване на СО2 за определен период. Нетните нулеви емисии на СО2 се наричат още въглеродна неутралност.

Въглероден пик

Oтнася се до момент във времето, в който емисиите на въглероден диоксид достигат своята максимална стойност и след това започват да се свиват с всяка следваща година, докато се достигнат нива на емисии, които считаме за безопасни.

Въплътен/вграден въглерод

(Англ: embodied carbon). Въглеродният отпечатък на материалите. Той е индикатор за общото въздействие на всички въглеродни емисии, преписвани на материалите през целия им жизнен цикъл (извличане от земята, производство, транспорт, обработка, строителство, поддръжка и край на живота/изхвърляне. За разлика от т. нар. експлоатационни емисии, въплътеният или вграденият въглерод (или енергия) не може да бъде подобрен или по-ефикасно използван във всеки един момент от живота на сградата, например чрез прилагане на редица мерки за енергийна ефективност. Засега “въплътените емисии“ не са обект на специфични национални и/или международни регулации.

Въглеродно улавяне

(Англ: carbon capture). Процес, при който относително чист поток от въглероден диоксид (СО2) от промишлени и свързани с енергията източници се отделя (улавя), кондиционира, компресира и транспортира до място за съхранение за дългосрочна изолация от атмосферата.

Генофонд

В популационната генетика генната банка или генофондът е пълният набор от алели във вида или популацията. Големият генофонд е показател за широко генетично разнообразие, което се свързва със силна популация, която може да оцелее при силна промяна в селекцията.

Глациални реликти

Вид организми разпространени във високите части на планините, които имат произход след последното заледяване преди 12 000 години.

Глобално затъмняване

Англ.: Global dimming. Наблюдавано намаление в количеството на постъпващата към повърхността на Земята слънчева енергия в периода между 50-те и 1980-те години на XX век, с водещ принос на увеличените емисии на антропогенни аерозоли. „Затъмняването“ намалява от 90-те години насам, особено в индустриалните райони, поради намаление в емисиите от аерозоли.

Гореща вълна

Период с аномално горещо време, често определян на база определен температурен праг, продължаващ от 2 дни до месеци. 

Грийнуошинг (зелено измиване)

Процесът, при който зеленият PR и зеленият маркетинг се използват измамно, за да убедят обществеността, че продуктите, целите и политиките на организацията са екологични.

Екосистема

Функционална единица, състояща се от живи организми, тяхната нежива среда и взаимодействията в тях и между тях. Елементите, включени в дадена екосистема, и нейните пространствени граници зависят от целта, за която е определена екосистемата: в някои случаи те са относително ясни, а в други разпръснати. Границите на екосистемите могат да се променят с течение на времето. Екосистемите са вложени в други екосистеми, а мащабът им може да варира от много малък до цялата биосфера. В съвременната епоха повечето екосистеми или съдържат хора като основни организми, или са повлияни от въздействието на човешките дейности в тяхната среда.

Екосистемни услуги

ползите, които ни предоставя природата.

Ел Ниньо

Първоначално терминът се е използвал, за да описва топлото тихоокеанско течение, което периодично се появява покрай брега на Еквадор и Перу, с негативни ефекти върху местния риболов. Впоследствие започва да се асоциира със затоплянето на източната част на Тихия океан. Явлението е свързано с колебания на налягането в тропичните и субтропичните райони в света и се нарича Ел Ниньо-Южна Социалния (ENSO). Топлата и студената фаза на ENSO се наричат съответно Ел Ниньо и Ла Ниня.

Ендемичен вид

биологичен вид, чието естествено разпространение е ограничено в дадена територия (напр. България).

Ерготизъм

ефектът от дългосрочно отравяне с Мораво рогче (Claviceps purpurea) –  паразитна гъба, която се среща при някои тревисти и житни растения, най-често при ръжта. Известен е още като ерготоксикоза, отравяне с рогче и огън на Свети Антоний.

Еутрофикация

Процес, при който се покачват нивата на хранителни вещества за организмите във водните тела, най-често фосфор и азот.

Земеползване

Съвкупността от мерки, дейности и ресурси, прилагани към дадена земна площ. Терминът се използва и в смисъл на социалните и икономическите цели, за които се управлява земята (например паша, добив на дървесина, опазване на околната среда и обитаване на градове).

Изофени

Линия от точки от дадена територия с еднакви или много близки дати на настъпване на дадена фаза

Инвазивен вид

Организъм, който не се среща естествено на дадена територия, но се е разпространил в нея под действието на различни фактори. Важна особеност е негативното му въздействие върху местните представители на биосферата.

Индетерминантни

При отглеждането си изискват конструкция.

Интродукция

Интродукция е термин в биологията, описващ процес на усвояване на дадена територия от видове, нехарактерни за нея. Тя се изразява с преднамерено или случайно внасяне на видове на несвойствени за тях територии благодарение на човешката дейност.

Климат

многогодишен режим на времето за дадено място, обусловен от различни фактори, като приток на слънчева радиация, характер на подстилваща повърхност, атмосферна циркулация.

Климатични екстремуми

Метеорологични явления, които са сравнително редки за даден район и време от годината. При по-голяма продължителност на явлението, например сезон, се говори за екстремно климатично събитие. За простота, IPCC нарича и двете климатични екстремуми.

Климатични индекси

Характеризират разпределението на стойностите на климатичните екстремуми или други климатични показатели на дадено място или район. Примери за климатичен индекс са продължителност на гореща вълна, брой дни в годината с валеж над 20 мм, най-ниска минимална температура и т.н.

Климатичен модел

Качествено или количествено представяне на климатичната система въз основа на физическите, химическите и биологичните свойства на нейните компоненти, техните взаимодействия и процеси на обратна връзка, като се отчитат някои от известните ѝ свойства. Климатичната система може да бъде представена чрез модели с различна сложност. Климатичните модели се прилагат като изследователски инструмент за изучаване и симулиране на климата и за оперативни цели като месечни, сезонни и междугодишни прогнози за климата.

Климатична класификация

Система, която категоризира различните видове климат по света на база характеристики, като например преобладаващите въздушни маси, метеорологични показатели, свързани с границите на ботаническите зони и др. Най-често използвана в света е класификацията на Кьопен. В България и други страни широко разпространена е класификацията на Алисов.

Климатична норма

Норми на климатичните променливи (като температури, количества валежи, налягане на въздуха), които се изчисляват на базата на метеорологични данни и се използват като референтни стойности за изчисляване на климатичните аномалии.

Климатична система

Единството между атмосфера, хидросфера, криосфера, литосфера и биосфера и взаимодействията между тях. Климатичната система се променя във времето под влиянието на собствената ѝ вътрешна динамика и под въздействието на външен натиск като вулканични изригвания, вариации в слънчевото лъчение, промени в орбитата на Земята и поради антропогенен натиск като промяна в състава на атмосферата и промени в начина на използването на земната повърхност.

Климатична чувствителност

Промяната на температурата на повърхността на Земята при удвояване на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата. По данни от Шестия доклад на IPCC, тя е между 2,5°C и 4,0°C, с най-вероятна стойност 3,0°C.

Коперник (C3S)

европейска служба за изменение на климата изпълнявана от Европейския център за средносрочни прогнози за времето.

Корпоративната социална отговорност (КСО)

Концепция, при която компаниите доброволно интегрират социални и екологични въпроси в своите бизнес операции и при взаимодействието със своите акционери. Това следва да изгради бизнес поведение, което е устойчиво и социално отговорно

Ландшафт

система от природните компоненти на дадена територия, които се изменят във времето.

Литосфера

скалната обвивка на планетата

Мезопауза

преходен слой между мезосферата и термосферата. При вертикалното направление температурата остава постоянна (около -90 ° C).

Mезосфера

слой от атмосферата, разположен над стратосферата и стратопаузата на височина от 55 до 80-85 км. Температурата в мезосферата намалява с увеличаване на височината със среден вертикален градиент от 0,25 °C / 100 m, достигайки до -90 °C на границата с термосферата.

Междуфазни периоди

продължителността на периода между две фенологични фази, например бутонизация – цъфтеж. Определя се по видими признаци, съгласно методическо ръководство от датите на начало на две съседни фази +1

Метеорология

наука за атмосферата и протичащите в нея процеси.

Микроклимат

Местните особености на климата, които се формират под влияние на нееднородностите на земната повърхност и дори на малки разстояния се променят съществено.

Монреалски протокол

Международен договор, предназначен за защита на озоновия слой чрез постепенно прекратяване на производството на множество вещества, които са причина за разрушаването му. Той е договорен на 16 септември 1987 г. и влиза в сила на 1 януари 1989 г. Оттогава протоколът е претърпял девет преразглеждания. В резултат на международното споразумение озоновата дупка в Антарктида бавно се възстановява.

Мусон

Периодични сезонни ветрове над области с хоризонтални размери няколко хиляди километра и през зимата духат от континентите към океани, а през лятото обратно. Типичен пример е Индийският мусон. През лятото той носи със себе си океански въздух от юг и води до обилни валеж, а през зимата духа хладен и сух вятър от север.

Национално определени приноси

Англ.: nationally determined contributions, NDCs. Те са в основата на Парижкото споразумение и представляват усилията на всяка страна за намаляване на своите собствени емисии и адаптация към въздействията от изменението на климата. Всяка държава е длъжна да оповестява и следва своите приноси, които възнамерява да изпълни, както и да разработи подходящ показател, който да гарантира, че ще достигне целите си.

Обща атмосферна циркулация

Мащабните движения на атмосферата и океана като следствие от неравномерното нагряване на въртящата се Земя. Общата циркулация допринася за енергийния баланс на климатичната система чрез пренос на топлина и импулс.

Парижко споразумение

Международен договор, приет през 2015 г., който обхваща смекчаване на климатичните промени, адаптиране към тях и финансирането на мерките. Споразумението е договорено от 196 страни, в това число и България, по време на Конференцията на ООН за изменението на климата през 2015 г. близо до Париж, Франция. Към края на 2021 г. 193 държави са ратифицирали споразумението.

Палеоклимат

Климатът отпреди развитието на глобалните инструментални измервания в средата на 19 век, за който има само косвени данни.

Парникови газове

са тези, които пропускат слънчевата радиация към земната повърхност, а улавят излъчената топлина от Земята към Космоса, след което посредством срещулъчението, я връщат обратно към земната повърхност. Основни парникови газове са водната пара, въглеродният двуокис и метана. При последните два вследствие антропогенната дейност се наблюдава бързо повишение на концентрацията им в атмосферата. Те са основна причина за Глобалното затопляне. 

Педосфера

Почвената обвивка на планетата.

Пергола

Градински елемент, проста конструкция или арка с рамка, покрита с катерливи или пълзящи растения. Състои се само от странични колони и напречни греди и, за разлика от беседката, няма стени или покрив. Може да бъде свободностояща, прилепена към някаква сграда като пристройка, или дори да покрива алея.

Пермафрост

Синоним зона на вечна замръзналост, криолитозона. Слой от почвата или и/или неспоените наслаги (напр. пясъци, глини), в който температурата се задържа устойчиво под 0 °C в продължение на поне две последователни години. Зоната на пермафроста обхваща северните региони на Европа, Азия и Северна Америка и части от високите планини на северното и южното полукълбо.

Поглътител

Всеки процес, активност или механизъм, който премахва парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ от атмосферата.

Повратнa точкa

В момента климатичната система все още се намира в състояние на равновесие, при което промяната на външните условия (в случая концинтрациите на парникови газове) водят до качествени изменения в системата, но не я променят сама по себе си. Това се дължи на наличието на известен толеранс, който е важно да не се надвишава, заради достигането на т. нар. “повратна точка”. При преминаването ѝ настъпва рязка и стремителна, нелинейна промяна на условията. Повратната точката отчита, че една система може да има повече от едно равновесно състояние и е възможно изведнъж, за много кратко време, тя да премине в ново състояние. Потенциални повратни точки са загубата на ледена покривка в Западна Антарктида и Гренландия, намаляването на мощността на топлото течение Гълфстрийм, дестабилизация на хидратите на морското дъно, освобождаването на метан при разтапяне на пермафроста (слоят вечнозамръзнала почва) и др.

Потенциал на глобално затопляне

Англ: Global Warming Potential, GWP. Показател, който измерва радиационния натиск, след емисия на единица маса от дадено вещество в атмосферата за избран времеви хоризонт, в сравнение с това на CO2.

Пролифера̀ция

Пролиферация – биол. Новообразуване от клетки в организъм чрез делене; бот. Пъпкуване; мед. Увеличаване на броя клетки в дадена тъкан чрез тяхното разрастване и размножаване. Може да бъде нормална, физиологична пролиферация (напр. нарастване на млечната жлеза по време на бременност) или патологична (напр. при тумори).

Протокол в Киото

Международно споразумение, което цели да постигне редуциране на емисиите CO2 и наличието на парникови газове в атмосферата. Протоколът e приет в Япония през 1997 г., като повече от 150 държави се съгласяват да подпишат споразумението, а след сложен процес на ратификация, то влиза в сила през 2005 г.

Процеси на деградация, свързани със земеделието

Ерозия, дължаща се на водата, вятъра и обработката; уплътняване; намаляване на органичния почвен въглерод и на биологичното разнообразие на почвата; засоляване и натрупване на обменен натрий; и замърсяване на почвите (от тежки метали и пестициди или прекомерно съдържание на нитрати и фосфати).

Обратна връзка

Взаимодействие, при което смущение в една климатична величина предизвиква промяна във втора, а промяната във втората величина в крайна сметка води до допълнителна промяна в първата. Отрицателна обратна връзка е тази, при която първоначалното смущение се отслабва от промените, които то предизвиква.  Положителна обратна връзка е тази, при която първоначалното смущение се засилва. Първоначалното смущение може да бъде предизвикано отвън или да възникне като част от вътрешната променливост на климатичната система.

Радиационен баланс

Разлика между прихода и разхода на лъчиста енергия за дадена система, като атмосфера или земна повърхност.

Радиационен натиск

Промяната на енергийния баланс в климатична система вследствие на външни или вътрешни фактори, например промяна в пристигащата слънчева енергия или изменение на състава на атмосферата, което води до промяна на средната температура на Земята.

Растителност

съвкупността от растителни форми в дадена територия.

Реформинг

Метод за производство на сингаз (смес от водород и въглероден оксид) от нефтени продукти, най-често метан.

Самофертилни сортове

Сортове, които се нуждаят от цветен прашец от други растения от техния вид, но за предпочитане от различен сорт.

Син въглерод

въглеродът, складиран в океанските и крайбрежните екосистеми.

Синоптична метеорология

наука за времето и неговото предсказване.

Следови газове

Газове, с много ниска концентрация в атмосферата, различни от азот, кислород и аргон. Например въглероден диоксид, метан, озон и др.

СМО

Световна метеорологична организация.

Смекчаване на климатичните промени

(Англ: climate change mitigation). Предотвратяване на бъдеща промяна на климата, главно чрез намаляване и спиране на парникови емисии, залесяване, предпазването на гори и екосистеми и др.

Снежна граница (линия)

Мислена линия в атмосферата, над която натрупването на твърди валежи е по-голямо от тяхното топене и изпарение. Височината ѝ се понижава от Екватора към полюсите. На места (напр. Антарктида) снежната линия „слиза“ до морското/океанското равнище.

Стратопауза

междинен слой от атмосферата разположен на височина 50 – 55 км, между стратосферата и мезосферата. В този слой температурата не се променя и е около 0 °C.

Стратосфера

В слой на атмосферата, разположен над тропопаузата на височина от 11 до 50 км. Характеризира се с малки промени в температура във височина от 11 до 25 км (долния слой на стратосферата) и повишаването й на височина  25-40 км от -56,5 до 0,8 ° С (горен слой на стратосферата или инверсна зона).

Сукулент

растение с удебелени части, където се съдържат вода и хранителни вещества, за да може да оцелява при сухи условия.

Таксон

организъм или съвкупност от организми. Таксономични категории може да бъдат вид, род, семейство и т.н.

Термокарст

Тип терен, който се характеризира с топографски вдлъбнатини и възвишения с всякакви форми и размери, образувани в следствие от топенето на ледовете в пермафрост регионите като Арктика, и малка част в планинските вериги като Хималаите и Алпите. Типични образувания са термокарстовите езера или алази. 

Термосфера

слой от земната атмосфера, разположен над термосферата и термопаузата, достигащ височина 600-800 км. Температурата на въздуха в термосферата се повишава до височина 200-300 км, където достига стойности, след което остава почти постоянна. В термосферата съществува добре изразен денонощен ход на температурата, който следва хода на слънчевата радиация. На височина 100-500 км под действие на слънчевата радиация част от газовете се йонизират, поради което този слой се означава като йоносфера.

Терофит

едногодишен вид растение, което при благоприятни условия бързо завършва жизнения си цикъл и преживява неблагоприятните условия под формата на семена.

Топлинен стрес

Редица състояния при сухоземни или водни организми, когато тялото абсорбира излишна топлина при прекомерно излагане на високи температури на въздуха или на водата или на топлинна радиация. При водните животни, които дишат във вода, хипоксията и окисляването могат да засилят уязвимостта към високи температури. Топлинният стрес при бозайниците (вкл. хората) и птиците, се засилва от вредната комбинация от топлина на околната среда, висока влажност и слаба скорост на вятъра, което води до нарушаване на регулирането на телесната температура.

Тропически циклон

Силно, с широчина от стотици километри смущение, с произход от тропичните райони на океаните. Отличава се от по-слаби системи (наричани  тропически депресии или бури) по скоростта на вятъра. Тропическа буря е тропически циклон със скорост на вятъра между 18 и 32 м/с. При скорост над 32 м/с, тропическият циклон се нарича ураган, тайфун или циклон, зависимост от географската област.

Тропопауза

преходен слой в атмосферата, разположен между тропосферата и стратосферата, в който се прекратява понижението на температурата във височина.

Тропосфера

най-ниско разположения слой от атмосферата, достигащ височина между 10 и 16 км, в който се развиват повечето явления и процеси, определящи времето и климата на Земята. Температурата на въздуха в тропосферата намалява с увеличаване на височината със среден вертикален градиент от 0,65 °C / 100 m.

Устойчиво развитие

Икономическо развитие, което отчита способността на планетата да възстановява ресурсите и опазва околната среда.

Фауна

животинският свят, разпространен в определена територия.

Феноаномалия

отклонение от средната дата на настъпване на дадена фаза

Фенология

Думата е с гръцки произход и означава наука за явленията в живата и неживата природа. Изследва природните явления, настъпващи при растенията, животните и неживата природа в хода на промяната на времето в годината.

Фини прахови частици (ФПЧ)

частици с диаметър между 10 микрона (μm или 0,001 мм) и 50-60 микрона (0,05 – 0,06 мм). Съставени са предимно от твърди частици с различен произход и водни капчици. Често по повърхността на капчиците абсорбира химически вещества с различен произход и полен от растителността. Промените в концентрацията на ФПЧ в атмосферата е индикатор за замърсяването на въздуха. Поради малките си размери ФПЧ постъпват в дихателната система на човешкия организъм и предизвикват увреждания на тъканите.

Фитоклиматични сезони

Периодите, определени от устойчивия преход на температурата на въздуха през определени прагови стойности, различни за сезоните зима, пролет, лято и есен, които не настъпват едновременно в различните райони на страната.

Флора

растителният свят, разпространен в определена територия.

Флуоринирани газове

Синтетични газове, произвеждани от разнообразни индустриални процеси, които имат силен парников ефект и се задържат в атмосферата в продължение на векове. Има 4 основни типа: хидрофлуоровъглероди (HFCs), перфлуоровъглероди (PFCs), серен хексафлуорид (SF6) и азотен трифлуорид (NF3). Концетрациите им в атмосферата са изключелно ниски, но флуоринираните газове имат много голям потенциал на глобално затопляне (GWP).

Хидросфера

водната обвивка на планетата.

Цикли на Миланкович

Известни още като астрономична теория на климата. Тя обяснява промените в земния климат и по-конкретно редуващите се ледникови и междуледникови периоди през последните десетки и стотици хиляди години чрез колебания в земната орбита, наклона и ориентацията на оста на Земята.

Циклон на умерените ширини

Област на ниско налягане в умерените и високите ширини, образували се в райони с големи температурни разлики. Понякога бива наричан и извънтропична буря или извънтропична депресия.

BP (before present)

преди настоящият момент. В геохронологията е възприето събитията да се датират в хиляди и/или милиони години преди настоящето.

COP

Англ. Conference of the Parties. Ежегодна конференция, организирана от ООН и страните членки на Рамковата конвенция по климатичните промени към ООН. Целта ѝ е да се договарят мерки, с помощта, на които светът да овладее климатичните промени.

CO2 еквивалент

Количеството емисии на CO2, което би имало еквивалентен ефект върху дадени ключови показател за изменението на климата (напр/ температура) за определен времеви хоризонт, като емисии от друг парников газ или газове. За смес от парникови газове той се получава чрез сумиране на емисиите на CO2 еквивалент на всеки газ. Еквивалентните емисии на CO2 обикновено се използват за сравняване на емисиите на различни парникови газове, но не бива да се приема, че тези емисии имат еквивалентен ефект върху всички ключови показатели за изменението на климата.

IPCC (Intergovernmental Panel on Climate Change)

Междуправителствен панел за климатичните промени. Научна и междуправителствена организация в структурата на Общността на обединените нации (ООН), която се опитва да определи количествено промените в климата, настъпили от началото на 20 век, и да представи произтичащите от това рискове.

NAO индекс

Известен още като Северноатлантическа осцилация (англ.: North atlantic oscillation). Представлява колебания на атмосферното налягане в района на Северния атлантически океан, описващ се с разликата на налягането над Азорските острови и над Исландия. NAO индексът е свързан с промяна в силата и географската ширина на основните западни ветрове в областта на Северния Атлантик и Европа, а оттам и с колебания в броя и силата на преминаващите в района циклони и свързаните с тях атмосферни фронтове.

NOAA (National Oceanic and Atmospheric Administration)

Национална агенция на океанските и атмосферни изследвания на САЩ. Координира различни видове метеорологични и геодезични изследвания и прогнози в САЩ и техните владения, изучаване на атмосферата и Световния океан.

ppb (parts per billion)

Части на милиард. Често използвана единица за измерване на концентрацията на метан във въздуха.

ppm (parts per million)

Части на милион. Често използвана единица за измерване на концентрацията на въглероден диоксид във въздуха.

UNFCCC (United Nations Framework Convention on Climate Change)

Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Признава съществуването на заплаха от увеличение на емисиите от парникови газове в резултат от човешката дейност и поставя за крайна цел стабилизирането на концентрациите на парникови газове в атмосферата до ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система.