Интервю на Радина Калдамукова от авторския ни екипза БНР – Радио Благоевград относно агролесовъството като начин за смекчаване на климатичните промени.

Намаляването на емисиите от аграрния сектор е сред основните  в стратегиите за адаптация към климатичните промени, защото делът му в създаването на парниковите газове е 24%, което е почти ¼ от общите глобални емисии. От друга страна, нарастването на температурата, сушите, увеличаването на екстремните явления се отразяват негативно на всички негови елементи, което води до намаление на добивите, икономически загуби, промени в цените и наличността на голяма част от селскостопанските продукти. Възраждането на добри стари практики, каквито са  агролесовъдството и горско-пасищните системи, са една от стратегиите за справяне с неблагоприятните последици от климатичните промени в аграрния сектор.  

„Агролесовъдството е древна практика, която води началото си от преди 2 500 години. Това е  съзнателното интегриране на дървета със селскостопанска продукция и това се случва едновременно или последователно на единица земя“,

поясни за слушателите на Радио Благоевград Радина Калдамукова,  магистър по геоекология, с интереси в областта на иновациите в земеделието, ентусиаст-градинар и привърженик на биоземеделието.

Младият учен посочи предимства и добри практики в прилагането на  различни агро-лесовъдни системи, като: растениевъдство в алеи; ветровали и ветрозащитни пояси; крайречни буфери; горско-пасищни системи. За целите на агролесовъдството по-подходящи са старите местни и традиционни сортове, защото са по-успешно приспособени към по-ниска степен на култивиране и по-големи промени в климата, подчерта Радина Калдамукова и посочи, че  е „нужно стопаните да се преориентират от монокултурно към полукултурна земеделия, за да бъде цялата система по-устойчива“. 

Изслушай цялото интервю тук.