Радина Калдамукова от авторския ни екип в интервю по БНР – Радио Благоевград относно проблема с хранителните отпадъци.

1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя от фермата до трапезата. Това разхищение има огромно отрицателно въздействие както върху глобалната икономика, недостига на храни, но и върху климатичните промени. „Хората по принцип не свързват климатичните промени с разхищението на храната. Тези две теми сякаш се разглеждат поотделно и аз исках да направя връзката и да я осветля малко повече“, сподели за Радио Благоевград Радина Калдамукова от платформата „Климатека“. Тя посочи, че според оценка от 2011 година на Организацията за прехрана и земеделие(ФАО), ако беше държава, изхвърлената храна в цял свят би била третият по големина източник на емисии на парникови газове, веднага след САЩ и Китай. Данни от 2020 година показват, че в ЕС общото разхищение на храна е било 127 кг на човек, в България – 86 кг, като най-големи загубите в нашата страна са в първичното производство в секторите земеделие и рибарство.Продуктите притежават различен интензитет на въглеродния отпечатък. „Зърнените култури се разхищават изключително много, над 25% и съответно те имат доста голям въглероден отпечатък от над 30% “, каза още експертът и посочи другата гореща точка – месото, чието разхищение е под 5%, но целят цикъл на неговото производство е твърде интензивен и води до над 20% от въглеродния отпечатък на изхвърлените отпадъци.

Като потребители със сигурност можем да намалим загубите от разхищението на храна. Подобряване на потребителските навици, добра организация на домакинството са част от малките, но важни стъпки, които всеки в ежедневието може да приложи.

Пълния запис от интервюто изслушай тук. Статията на Радина Калдамукова по темата за хранителните отпадъци прочети тук.