Радина Калдамукова от екипа ни в интервю за БНР относно проблема с разхищаването на храна, връзката с климатичните промени и възможните решения.

Една трета от произведената храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя до трапезата ни. Това има отрицателно въздействие не само върху глобалната икономика, но и върху околната среда, твърди Радина Калдамукова, автор в “Климатека”.

Разлагането на хранителните отпадъци генерира парникови газове, посочи младият учен.

“Това  е глобален проблем, засяга всеки човек по света. Във времена, когато милиони хора по света гладуват, милиарди тонове напълно годна храна се прахосва. 

В България все още сме по-свързани с производствения цикъл. При нас урбанизацията се случва по-късно и това разхищение на храна се случва предимно в първичния сектор на производство.

Месото и зърнените култури представляват най-сериозна опасност. Въглеродният отпечатък на месото е изключително висок. Оризът също се отглежда, заливайки полетата с вода и също се генерира метан. 

Може да се прилагат различни стратегии не само на ниво потребители, но и на ниво бизнес, институции и държавна политика, за да се справим с проблема.

Най-важно е да си направим списък, да не пазаруваме гладни. Добре е и да се пазаруват регионални продукти- така се съкращават веригите на доставка”.

Една трета от произведената храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя до трапезата ни. 

Пълния запис от интервюто изслушай тук.