Как радикалното мислене по отношение на климатичните промени се разпространява в социалните мрежи?

Дезинформацията в социалните мрежи играе ключова роля в разпространяването на екстремизъм, свързан с климатичните промени

Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на Климатека, тя е психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан”. Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.

Социалните медии като връзка между хората подпомагат еко-активизма. Въпреки това обаче, те се явяват и един от главните канали за разпространение на дезинформация и радикално мислене. От език на омразата до крайни “инфлуенсъри”, социалните медии често стават реално пречка в борбата с климатичните промени.

Like след Like; интернет тролове, които се прикриват зад анонимността на екрана си; опасни предизвикателства, които отнемат съдби.

Въпреки противоречията около социалните медии и ролята им в различни политически интереси, голяма част от населението на глобален фон продължава да използва социални платформи. Изследване в САЩ, проведено от Пю Рисърч, сочи, че през 2021 г. 81% и 69% са използвали съответно YouTube и Facebook. Канали като Instagram, Snapchat и TikTok от своя страна са изключително популярни сред хората между 18 и 29 години. Наред с това влиянието на Pinterest, LinkedIn и WhatsApp също расте, като броят на различните социални канали продължава да нараства.

Поради огромния обем на информация, често социалните медии се превръщат и в източник на дезинформация – като темата за климатичните промени не прави изключение. Често в медийното пространство може да намерим твърдения, които са в разрез с научните данни или които наред с научни факти цитират недостоверни източници.

Например, по отношение на климата, медийни кампании често биват финансирани от заинтересовани страни и индустрии и създават множество предизвикателства пред потенциални ефективни климатични политики. Алармиращ факт е, че учени от Бостън доказват, че над 60 профила в Twitter, финансирани от енергийната компания ExxonMobil, разпространяват объркваща информация относно изменението на климата чрез разпространението на над 22 хил. поста с неточна информация.

В България липсата на точна научна информация по отношение на климатичните промени е често подсилена от липсата на ангажираност по темата. Статии като „Глобалното затопляне: нова глобална идеология или нова глобална лъжа“ (за „Консверваторъ“) и ”Измамата на климатичните алармисти изобличена преди 10 г.“ (за „Труд“) не са рядкост и пораждат крайни виждания у голяма част от населението, които не само нямат информация, но и нямат желание да си набавят подобна. По-конкретно, според проучване от 2021 г. на Евробарометър на тема „Познания и нагласи на европейските граждани към науката и технологиите“, 57% от българите открито споделят, че нямат нужда да се информират за последните научни новини. Липсата на подобна ангажираност на индивидуално ниво се отразява и на ангажираността на социално ниво, което в настоящата политическа нестабилност е видимо. За разлика от ситуацията в България, в ЕС (за 369 милиона души на възраст за гласуване) най-голямото предизвикателство пред нашето бъдеще се оказва изменението на климата. 

Липсата на подобна заинтересованост и липсата на достоверна информация обаче прави хората и по-податливи на екстремни виждания и конспиративно мислене. Ето защо нуждата от критично мислене и образование по отношение на климатичните промени е належаща, за да спре разпространението на дезинформация, както и подкопаването на доверието в науката и радикализацията.

Кои социални платформи разпространяват най-много фалшиви новини?

Въпреки огромното многообразие на социални канали, включително значими форуми като Reddit и Quora, по-долу ще разгледаме три платформи, за които множество изследвания твърдят, че разпространяват фалшиви новини по отношение на климатичните промени и водят до радикализъм.

Нека отбележим, че радикализмът има различни причини и проявления, но от психологична гледна точка експертите наблягат на 4 характерни черти:

  1. Нетолерантност,
  2. Свръхувереност,
  3. Опростяване на действителността,
  4. Несигурност в света.
Снимка: Хора, втренчени в телефоните си. Източник: Pexels

Фейсбук: 

Поради обема на данни в онлайн пространството, изследванията по отношение на социалните медии могат да се превърнат в трудност. Въпреки това все повече учени разглеждат проблема с дезинформацията и социалните медии. 

Едно такова изследване разглежда каква част от участващите в проучването (а именно 783 Facebook и Twitter потребители) споделят новини от 106 сайта, идентифицирани като фалшиви новини. Данните сочат, че общо 1152 новини са споделени през Facebook, в сравнение с 128 новини на Twitter.

Друго изследване обаче сочи, че споделянето на подобна дезинформация и политически новини е често срещано явление сред по-консервативните групи, което бива влошено от онлайн алгоритмите, които водят до циркулираща и повтаряща се информация спрямо интереси, споделяния и местоположение.

Проблемът не остава в онлайн пространството, за жалост. Един от глобалните примери за ролята на социалните платформи и радикализацията на населението е протестът в САЩ през януари 2021 г., организиран oт привърженици на Тръмп, вярващи в конспирации като тази за QAnon, според която елит от сатанисти, използващи деца, контролира света. 

В България също често наблюдаваме как политици и експерти споделят крайни виждания в личните си профили. И докато населението у нас е по-неангажирано с научните факти по отношение на климатичните промени, много граждани стават подвластни на подобни крайни твърдения, свързани със зелените политики и цените на електроенергията. В свой пост, например, виден политик нарича Зелената сделка “безумие”, докато друг виден призовава да се прояви “мъжество” и да се откаже Зелената сделка. 

Twitter:

В последните години обаче друга платформа също показа как социалните медии могат да доведат до език но омразата. Промените в Twitter, сега Х, започнати от Мъск – наред с неговата подкрепа към антисемитски изказвания, водят до това, че Х все повече се превръща в платформа за разпространение на фалшиви новини. 

Тук проблемът е, че Х бе смятан за идеалната платформа за климатична комуникация, защото е широко използвана от учени, експерти и лидери, както и важно място за ежедневни дискусии и дебати относно изменението на климата сред идеологически противоположни групи. Данни сочат, че от 2019 г. на платформата се наблюдава силна опозиция спрямо доминиращия проклиматичен дискурс, наред с налагането на климатичен скептицизъм спрямо изменението на климата (като представителен за по-широката дискусия за климата).

У нас, подобен скептицизъм отново бива насочен към теми като тази за цените на енергетиката, като политици и неоконсервативни “инфлуенсъри” често радикализират населението с идеи от рода на тази, че даден елит в сянка (независимо дали про-американси или про-руски) е готов да контролира населението. 

YouTube:

Тази платформа има над 2 милиарда активни участници на месец, които качват над 500 часа видео материали на минута, а трафикът на платформата е втори по обем (след Google). Данни сочат, че само в САЩ над 94% от хората между 19 и 24 години гледат YouTube. 

Поради огромното си влияние, натискът към компанията да ограничи видео материалите, които разпространяват насилие и неравноправие, също е голям. И въпреки това, много млади хора биват радикализирани, гледайки препоръчани видеа спрямо профилите им. Това бива усложнено от факта, че контрол на съдържанието се извършва главно на дадени езици – като по-малко популярни, като българския, често биват ненаблюдавани.

Поведенчески изследвания и количествена информация от 2020 г. от своя страна сочи, че екстремни постове все още се разпространяват в YouTube, главно сред хора с консервативни убеждения – като така те стават източник на екстремни виждания и поведения, включително и по отношение на климатичните промени. 

У нас това също се разраства като проблем, защото поради липсата на информираност и позиция, ние често ставаме податливи на неверни и крайни видео материали. 

Каква е връзката между радикализма в социалните медии и спирането на ефективни “зелени политики”?

Снимкa: Човек с маска. Източник: Pexels

Знаете ли, че според последни данни ot Statista, през 2023 г. времето, прекарано онлайн за средностатистическия човек между 16 и 64 години глобално се е увеличило на около 7 часа на ден? Така не е учудващо, че социалните медии имат огромно влияние и в “реалния” живот. 

Често платформи, които трябва да бъдат използвани за споделяне на информация, стават източник на лъжливи новини, лобиране и поляризация на общественото мнение, стигайки не до дискусии, базирани на факти, а на разделяне на “ние” и “вие”. 

Наред с това на индивидуално ниво се стига до увеличаване на конспиративното мислене и дистанцирането от проблема. Като човек е изложен на невярна информация, той често се отдалечава от каквито и да било адекватни действия и екополитики. 

В България тази поляризация на общественото мнение, породена често от неефективна комуникация по отношение на социалните идентичности, които всички ние заемаме, и пасивност на индивидуално ниво е видима. Въпреки съществуването на крайно леви групировки, трябва да отбележим, че крайнодесните набират все повече сила в последните години. На фона на несигурната политическа обстановка, това често се облича в криворазбран национализъм, сочейки либерализма като контрапункт на патриотизма. Така често зелените политики също се възприемат като грешни, въпреки че според проучване на “Тренд”, 76% от българите въобще и не са запознати с климатична политика у нас.

Снимка: Полицаи при протест. Източник: Pixabay

И докато дискусии за това трябва ли да прекарваме толкова време пред екрана, както и за това какви наказания да имат големите компании в случай на разпространение на радикализъм по платформите си, са от значение – трябва да си зададем и въпросите дали самите ние сме част от проблема:

  • Дали сме информирани по отношение на климатичните промени?
  • Какво правим за дискусията по темата?
  • Как допринасяме? 

Наред с това, за да не сме жертви на дезинформация и крайни виждания, винаги трябва да проверяваме източниците, които четем, да събираме информация от различни гледни точки, да четем целия материал (а не само заглавието), да коригираме тези, които споделят невярна информация, и да се стремим към дискусии по темата за климатичните промени. В България през последните години се появиха платформи за проверка на факти, например БНР Проверка на факти и factcheck.bg. 

И нека следващия път, преди да дадем Like, да се замислим използваме ли социалните медии правилно.


Източник заглавна снимка: Pixabay.


В статията са използвани материали от:

  1. Auxier, B., & Anderson, M. Social Media Use in 2021. Pew Research Center.
  2. Boston University Climate Disinformation Initiative Research. How climate disinformation spreads through social media sites: Twitter.
  3. Chen, A., Nyhan, B., Reifler, J., Robertson, R., & Wilson, C. (2023). Subscriptions and external links help drive resentful users to alternative and extremist YouTube channels. Science Advances.
  4. González-Bailón, S., et al. (2023). Asymmetric ideological segregation in exposure to political news on Facebook. Science. 
  5. Falkenberg, M., Galeazzi, A., Torricelli, M. et al. (2022). Growing polarization around climate change on social media. Nature Climate Change, 12, p. 1114–1121.
  6. Hopp, T., Ferrucci, P., & Vargo, C. (2020). Why Do People Share Ideologically Extreme, False, and Misleading Content on Social Media? A Self-Report and Trace Data–Based Analysis of Countermedia Content Dissemination on Facebook and Twitter. Human Communication Research, Volume 46, Issue 4.
  7. Prooijen, J., & Krouwel A. (2019). Psychological Features of Extreme Political Ideologies. Current Directions in Psychological Science. Sage.
  8. Roose, K. (2019). The Making of a YouTube Radical. NY Times.
  9. Shaw, A. (2023). Social media, extremism, and radicalization. Science Advances.
  10. Timberg, C., Dwoskin, E., & Albergotti, R., (2021). Inside Facebook, Jan. 6 violence fueled anger, regret over missed warning signs. The Washington Post.
  11. Дезинформацията за климата и енергийния преход в България. https://factcheck.bg/dezinformaciyata-za-klimata-i-energijniya-prehod-v-balgariya/ 
  12. Елми, Й., Лъжите за климата и истините за човека. Източник: https://www.dw.com/bg/lzite-za-klimata-i-istinite-za-coveka/a-66447588 
  13. Предупреждение за партиите: нови причини мобилизират европейците да гласуват. Източник: https://www.dnevnik.bg/sviat/2024/01/17/4576795_preduprejdenie_za_partiite_novi_prichini_mobilizirat/?utm_source=Viber&utm_medium=ViberBot&utm_campaign=Dnevnik_ViberBot 
  14. Редакализация в България. Център за изследване на демокрацията.
  15. Imola, S. (2023). Évtizedek óta hülyére vesznek minket nagy sikerrel, mindannyiunk kárára. Klímaváltozás és dezinformáció. Retrieved from https://masfelfok.hu/2023/10/20/evtizedek-ota-hulyere-vesznek-minket-klimavaltozas-dezinformacio-fosszilis-ipar/