Пожарите – една по-различна гледна точка

Пожарите имат и положителни страни

Борислав Григоров е главен асистент в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е бакалавър „География и биология“ към Биологическия факултет на СУ, магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология“ и докторантура в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор е на над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания и съм представял доклади в страната и в чужбина.

В статията е разгледана взаимовръзката климатични промени – пожари. Посочва се тяхното безспорно негативно въздействие, но и някои неочаквани ползи от тях, както и различни приспособления, които имат растенията за живот в среда, често опустошавана от огън.

Темата с пожарите е безкрайно актуална напоследък заради огнените стихии в Аляска, Амазония, Калифорния, Сибир и Австралия. Виж първата ни публикация за Климатичните промени и пожарите тук. Отрицателното им въздействие е безспорно, а климатичните промени само довеждат до увеличаване на честотата и обхвата на огнените езици.

Съвкупността от високи температури, ниска атмосферна влажност, липса на валежи и силни ветрове водят до появата на катастрофални явления, каквито са пожарите. Може да се твърди, че зачестилите пожари в последните години са комбинация от климатичните промени и произхождащите от тях следствия и намесата на човешкия фактор с палежите, които причиняваме. Според интересно проучване увеличаването на температурата с един градус ще доведе до увеличаване на изгорелите горски площи с над 600%. 

Фигура 1: Пожар. Източник

Тази статия подкрепя тези факти, както и неоспоримата вреда от пожарите, но същевременно показва и една по-различна гледна точка: за тяхната пренебрегвана полза за развитието на екосистемите, за които пожарите понякога са необходимо зло. От еволюционна и екологична гледна точка, естествено възникващите пожари предоставят и екосистемни ползи, включително и за хората.

Основна поддържаща екосистемна услуга, която предоставят горските пожари, е образуването на открити пространства, които впоследствие стават местообитания за светлолюбиви видове, т. нар. хелиофити. Откритите пространства биват заети от повече цветя, което стимулира появата на опрашващи видове. По този начин, с оглед на все по-засилващата се криза с липсaта на опрашители, пожарите предоставят вариант за справяне с проблема.

Пожарите също влияят положително на биоразнообразието чрез процесите на еволюция и естествен отбор, които те стимулират, както и чрез повишаване на разнообразието от местообитания – откривайки нови ниши. Те създават нови местообитания, характеризиращи се с намалена степен на конкуренция и увеличено количество на ресурсите.

Регулиращите услуги на пожарите са представени от контрола, който те упражняват върху вредителите. Известно е, че територии, където се ограничава появата на пожари, се увеличава рискът от нарастване на популациите на бълхите, въшките и комарите, които пренасят заразни болести.

Ограниченото количество дървесна растителност след пожар намалява консумацията на вода и повишава водните нива в изворите. Изчистените земи от пожари създават условия за натрупване на по-дебела снежна покривка, която също допринася за увеличаване на водните количества.

В свят с климатични промени, растителните организми трябва все по-бързо да се адаптират към изменените условия. При многогодишните видове, като дърветата, миграцията е по-трудна, но създадените от пожарите пролуки осигуряват пространства, които те може да заемат.

В краткосрочен план, пожарите освобождават въглерод в атмосферата, но в дългосрочен аспект се наблюдава фиксация на въглерод при възстановяването на територията. Все пак този процес предстои да бъде проучен в по-голяма дълбочина от експертите в тематиката.

Културните услуги, произтичащи от пожарите, са представени от повишеното разнообразие от местообитания и увеличено биоразнообразие, които стоят в основата на развитие на екотуризма.

Разнообразните приспособления на растенията, които са развили за справяне с огнените стихии са интересни. Именно тези адаптации доказват, че пожарите в природата не са ново явление, а видовете са еволюирали и чрез тях. Прериите, саваните, ляносите, кампосите, чапарала са еволюирали заедно с пожарите и отчасти благодарение на тях. Растенията там се характеризират с добре развити подземни части. За да се предпазят от пожари, те развиват пъпки и складират въглехидрати под повърхността, които хората използват за храна. Друг способ за справяне с пожарите е появата на едногодишния цикъл на развитие на растенията за сметка на многогодишните видове.

Съществуват редица растения – пирофити, които имат нужда от огън, за да се развият и разпространят. Пирофитите може да бъдат разделени на пасивни – по-устойчиви на пожарите от останалите видове; и активни – съдържащи леснозапалими масла, подпомагащи развитието на пожарите. Приспособленията на пасивните пирофити често включват наличието на дебела кора, тъкани с високо съдържание на вода или добре развити подземни органи.

В калифорнийския чапарал (храстови съобщества) съществуват растения, чиито листа съдържат леснозапалими масла, предразполагащи развитието на силни пожари. Те са примери за активни пирофити и техните семена се разпръсват само при наличието на голяма топлина, като в последствие се развиват в безконкурентна среда заради опустошението. При шишарките на бора Pinus contorta Douglas има смолисто покритие, което се стопява от огъня. Сeмената падат и бързо се развиват в обогатената от пепелта почва.

Гигантската секвоя Sequoiadendron giganteum (Lindl.) J. Buchh. e светлолюбив вид, за който пожарите създават пролуки за развитието на семената. А австралийският евкалипт Eucalyptus cypellocarpa L. A. S. Johnson е развил адаптация, която му позволява масово да развива издънки по цялото си стъбло след често срещаните пожари. Освен това той гори лесно, подхранвайки пожара, който опустошава всичко наоколо. Тогава семената на евкалипта, които се освобождават при висока температура, може да покълнат необезпокоявани. Друг вид бор – Pinus ponderosa Douglas ex C. Lawson, растящ в планински райони в западните части на Северна Америка, се освобождава от нискоразположените уязвими и леснозапалими клони в процеса на развитието си и така короната му остава непокътната. Освен това той се отличава с дебела кора, която предпазва тъканите отвътре. Ягодовото дърво или кумарката (Arbutus unedo L.) е обитател на средиземноморските маквиси, често опустошавани от пожари. Видът развива подземни пъпки и така почвата предпазва новите растения. Както посочва Асенов (2019), видът Cussonia arborea Hochst. Ex A. Rich има много дебела кора, която се овъглява само външно, а вътрешните части се запазват, а банксията или коприненият дъб (Banksia integrifolia Lf.) притежава вдървенели плодове, които се отварят при високи температури.

Подобно на много явления, които  сме свикнали да разглеждаме едностранчиво, така и огнената стихия, освен безспорните проблеми, които създава, предоставя и поредица от ползи за екосистемите, включително и за нас. Бяха споменати някои видове и приспособленията им за справяне с пожарите, което е доказателство за дългото им съжителство с огнените стихии. В заключение,  за да може да оценим точно и всеобхватно даден проблем, е добре да сме запознати с научните аспекти и да познаваме различните му гледни точки.

Прочети и публикация ни Климатичните промени и пожарите.


Ела на уебинара ни Рискови явления в условия на климатични промени: валежи и пожари този четвъртък от 17:30 ч. В него ще си поговорим за това:

  • Kаква беше метеорологичната обстановка в България това лято;
  • Какво означават рискови явления в условията на климатични промени;
  • Какво са интензивни и екстремни валежи и какви са факторите които им влияят;
  • Какви са факторите, които влияят на пожарите и каква е ситуацията в България и по света;
  • Защо всички тези явления са взаимосвързани и каква е връзката им с климатичните промени.

Лектори ще бъдат авторският състав на Климатека: д-р Петко Божков, д-р Симеон Матев и д-р Борислав Григоров. А във втората част на събитието ще отговаряме на звителски въпроси по темата. Очакваме те!


В публикацията са използвани материали от:

1.      Асенов, А., 2019. Биогеография. Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София. 430 с. ISBN: 978-954-07-4655-5