Какви тенценции се наблюдават в България през последните години?

Борислав Григоров е главен асистент в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е бакалавър „География и биология“ към Биологическия факултет на СУ, магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология“ и докторантура в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор е на над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания и съм представял доклади в страната и в чужбина.

С приключването на лятото, на 3-ти септември, екипът на Климатека, организира онлайн събитие Рискови явления в условия на климатични промени: валежи и пожари, в което направихме обзор на метеорологичната обстановка в България за отминаващото лято, както и анализ на състоянието на валежите и пожарите в България за 2020 г. и последните години. Видеото от уебинара може да гледате във Фейсбук страницата ни тук, и в YouTube канала ни тук. А тук може да бъде намерена и презентацията.  

Темата с пожарите не губи своята актуалност. Напротив, особено в отминалия летен период, те стават все по-често срещани и интензивни, особено когато говорим за България. Самата тема е провокирана и от положението в международен план и бушуващите стихии в различни географски територии като Аляска, Сибир, Австралия, Калифорния, Амазония. Обзор за темата климатични промени и пожари, може да бъде намерен в публикацията ни тук. Смущаващ е и фактът, че се увеличават териториите обхванати от пожари през последните десетилетия. Фигура 1 по-долу показва нарастването на горските пожари в западните част на САЩ с и без въздействието на климатичните промени от 1984 г. до 2015 г. Ясно личи увеличението в двоен размер в края на разглеждания период.

България

Какво е положението в нашата страна? Чисто хронологично през последното десетилетие станахме свидетели на пожари с голям интензитет, засегнали обширни площи. За илюстрация ще споменем пожарите на Витоша от 2012 г., в Кресна от 2017 г., над Чипровци от 2019 г., а за настоящата година огнени стихии бушуват над Карлово, в Хасковско и в Сливенско.

Според Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) за периода 2015-2019 г. се отчита увеличение от 30 009 на 42 141 пожара (фиг. 2), като сред причините за това нарастване се нареждат и високите температури, засушаването и силните ветрове. Не бива да бъде подминавана и човешката намеса чрез умишлени палежи или предизвикани пожари от небрежност.

От споменатите пожари има такива, довели до материални загуби, и други без подобни негативни резултати. Годишното им разпределение може да бъде открито на фиг. 3 и фиг. 4. По отношение на пожарите с материално изражение се наблюдава възходяща градация от 2015 г. до 2017 г. и намаление в последствие.

За разлика от тях, огнените стихии без материално загуби се увеличават от началния към крайния период на наблюдение.

Следствията от проявата на пожарите може да бъдат обобщени в три групи: екологични (загуба на биоразнообразие, загуба на ландшафти, замърсяване на въздуха, ерозия), икономически и социални. Както стана ясно, няма еднозначен отговор и единен причинител за възникването на огнени стихии, но предвид увеличаването на периодите със засушаване и повишаването на температурите, които водят до нарастване на риска от пожари – климатичните промени следва да бъдат нареждани сред евентуалните причини.

В заключение, нарастването на пожарите е в резултат на два основни фактора: 1) климатичните промени, задълбочаващи се от антропогенната дейност, и 2) човешката намеса – пожари предизвикани от умишлени палежи или небрежност. Това поставя редица въпроси, свързани със смекчаването и контрола, който можем да упражним за предотвратяването на задълбочаващият се проблем с пожарите, в България и по света.

Тази статия е част от уебинар проведен на 03.09.2020. Цялото видео може да гледате тук.