През последните 20 години природните бедствия нарастват близо два пъти

Климатичните изменения се посочват като основна причина за увеличаване на бедствията

Симеон Матев е синоптик и климатолог. Той е асистент по климатология в СУ „Св. Климент Охридски“, пише изследователски труд за изветрянето на скалите. Завършил е Софийският университет със специалност „Хидрология и климатология”. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

Природните бедствия нанасят материални щети на стойност милиони долари и са причина за хиляди жертви всяка година. През периода 2000 – 2019 г. природните бедствия са се увеличили с 43%. Най-голям брой бедствия се падат на наводненията и бурите, а най-голям ръст за последните 20 години имат екстремните температури. Климатичните изменения се посочват, като главна причина за почти двойното увеличаване на бедствията. 

В доклад на службата за намаляване риска от бедствия към ООН се твърди, че за последните 20 години бедствията, довели до смъртни случаи и големи икономически загуби, почти са се удвоили. Докладът е базиран на данни и становища от Центъра за изследване на епидемиологията на бедствията, намиращ се в Университета в Льовен , Белгия. Според тях през периода 2000 и 2019 г. са регистрирани най-малко 7348 бедствия, отнели живота на 1,23 милиона души, пострадали са 4,2 милиарда души, като някои от тях са били жертва на повече от едно бедствие. В резултат на тези бедствия Световната икономика е загубила около 2,97 трилиона долара (табл.1.).  

1980 – 1999 г.2000 – 2019 г.
Доказани бедствия (брой)42127348
Смъртни случаи (млн.)1,191,23
Пострадали (млрд.)3,254,03
Икономически загуби (трлн. $)1,632,97
Таблица 1. Последици от бедствия за периодите 1980 – 1999 г и 2000 – 2019 г.
Източник: https://www.cred.be/

В сравнение с периода 1980 – 1999 г., последните 20 години бедствията бележат ръст с близо 43%, пострадалите нарастват с около 19%, а жертвите с около 3%. Икономическите загуби са нараснали с 46% – приблизително с толкова нараства и броят на бедствията. 

В докладът се разглеждат процеси, довели до щети и жертви с природен характер, като не са включени събития, които са резултат от човешка дейност – като катастрофи, производствени аварии и др. Ясно е описано какво се има предвид под бедствие, за да може всички природни явления, довели до някакви щети, да бъдат класифицирани и  описани. 

Какво представляват бедствията?

За да може едно природно събитие да бъде окачествено като бедствие, то трябва да отговаря на поне един от следните критерии:

  • да е причинило поне 10 жертви;
  • да има поне 100 пострадали;
  • да е обявено бедствено положение;
  • да е поискана международна помощ.

Бедствията могат да се разделят на няколко големи групи: 

  1. геофизични – земетресения, придвижване на земни маси, вулканични изригвания;
  2. метеорологични – бури, екстремни температури, мъгла;
  3. климатични – суши, топене на ледници, горски пожари; 
  4. хидроложки – наводнения, свлачища, водна ерозия; 
  5. биологични – епидемии, инциденти с животни, ужилвания от насекоми; 
  6. индустриални – катастрофи, производствени аварии. 

В цитирания доклад се разглеждат бедствията от първите 4 групи и анализираните данни показват нарастване на почти всички събития през последните 20 години с изключение на срутищата (табл. 2.).

Вид бедствие1980 – 1999 г.2000 – 2019 г.
Наводнения13893254
Бури14572043
Земетресения445552
Екстремни температури130432
Свлачища254376
Суша263338
Горски пожари163238
Вулканична активност84102
Срутища2713
Източник: https://www.cred.be/

Най-голям брой събития за периода 2000 – 2019 г., довели до бедствие, заемат наводненията с дял от 44%, следвани от бурите с 28%. Бурите най-често засягат крайбрежните общностите в близост до океаните и моретата. На трето място са земетресенията с 8%. 

При сравнение на двата периода 2000 – 2019 г. и 1980 – 1999 г. най-голямо нарастване с близо 69% се отчита при екстремните температури. Трябва да се отбележи, че в тях се включват, както студените, така и горещите вълни, като над 80% от тези 432 случая за последните 20 години на екстремни температури се падат на горещите вълни, което е свързано с ефектите на Глобалното затопляне. Следващо събитие по ръст – с 57% или повече от два пъти за последните 20 години, заемат наводненията. В значителна степен наводненията са резултат от интензивните валежи, които през последните години в контекста на климатичните промени, също бележат голям ръст. Допълнителна информация по темата вижте тук: Интензивните валежи – зачестяващи явления в условията на климатични промени. Съвсем закономерно, с оглед зависимостта им от наводненията, на трето място с ръст от 32% за последните 20 години са свлачищата. 

В географски аспект 

за последните 20 години най-много бедствия е претърпяла Азия 

Там са се случили  3068 бедствия. Азия е следвана от Северна и Южна Америка с 1756 и Африка с 1192 бедствия (фиг. 1). Големият брой събития в Азия са резултат – от една страна, на природните дадености на самия континент, а от друга – на голямата гъстота на населението в повечето страни там.  

Фигура 1. Природни бедствия за периода 2000 – 2019 г.  Източник: https://www.cred.be/

От страните най-потърпевша е Китай с 577 природни бедствия, следвана от САЩ с 467. При сравнението на различните групи бедствия излизат и съществени разлики. В САЩ има по-малко геофизични бедствия, но повече метеорологични и климатични, като най-голяма е разликата при горските пожари (фиг. 2). 

От 10-те най-засегнати от бедствия страни, осем са от Азия. Но има значителни разлики между видовете бедствени събития в тези държави. В Индонезия 30% от бедствията са геофизични, а 65% са хидроложки. Тези две групи съставляват 95% от общия брой бедствия. Обратно, във Виетнам 52% от събитията са хидрологични, а 45% метеорологични, което представлява 97% от общите събития в страната.  

Фигура 2. Структура на различните по вид природни бедствия в 10-те най-засегнати страни. Източник: https://www.cred.be/

Като цяло, бедствията свързани пряко с атмосферни процеси – като наводнения, бури, екстремни температури, суши, горски пожари и свлачища, показват нарастване от 3686 броя през периода 1980 – 1990 г до 6681 броя през периода 2000 – 2019 г. или нарастване с 45%. Голяма роля за това имат именно климатичните промени и свързаните с тях промени в атмосферата, които предизвикват  бедствия. 

След представения доклад от Службата за намаляване риска от бедствия към ООН, изтъкнаха пред страните членки необходимостта от по-строго спазване на заложените мерки в Парижкото споразумение от 2015 г. – а именно, намаляване на емисиите с парникови газове със 7,2% на година през следващото десетилетие, за постигане на целта от повишение само до 1,5 °С на глобалната температура от 1850 г. до 2050 г. А според данни на НОАА, средната глобална температура в момента е с 1,1 °С по-висока от доиндустриалната епоха. 


В публикацията са използвани материали от: