Последици от климатичните промени върху здравето на хората

Ще успее ли здравният сектор да се адаптира към промените в климата?

Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „Св. Климент Охридски“ и от 2008 г. се занимава с въздействието на изменение на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското дружество по медицинска география и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.

Зачестилите екстремални климатични явления поставят под заплаха живота и здравето на хората, нанасят материални щети и лишават населението от средства за съществуване. Горещите вълни и необичайните застудявания могат да доведат до топлинен удар или хипотермия и да повишат смъртността от сърдечно-съдови и респираторни заболявания. Нивото на запрашеност на въздуха с цветен прашец и други алергени се повишава при висока температура на въздуха, от което страдат болните от астма. Затоплянето на климата способства за разпространението на много инфекциозни и паразитни заболявания. Очаква се болести, характерни за тропичните райони, да се пренесат в средните ширини – като малария, жълта треска, Западнонилска треска, денга и др. България не е бяло петно на картата на здравния риск, свързан с промените в климата.

През последните години климатичните промени станаха буквално и преносно „гореща“ тема. Макар за тях да се говори от десетилетия, а парниковият ефект да е открит преди почти 200 години, едва през последните 4-5 години камбаната на алармистите заби оглушително силно. Причината за това е, че учените установиха, че глобалното затопляне се случва с доста по-бързи темпове, отколкото се предвиждаше първоначално. Застрашително наближаваме т. нар. повратна точка (tipping point), което ще доведе до необратимо изменение на климата. Изчисленията сочат, че разполагаме максимум с едно десетилетие, за да спрем процеса и обърнем тенденцията. В противен случай апокалипсисът, който смятахме, че ще засегне човечеството в края на века, може да се случи пред очите ни.

Ще бъдат застрашени базови за съществуването ни сфери, като икономика, инфраструктура, работни места, околна среда, туризъм и т.н. Тeзи заплахи основателно пораждат силна обществена загриженост по проблема. Сред най-големите щети, които са способни да нанесат климатичните промени на човечеството обаче, са деструктивните въздействия върху човешкото здраве. 

Промените в климата ще засегнат производството на храни, достъпа до прясна вода, ще променят разпространението на инфекциозните и паразитни заболявания, ще застрашат безопасността на нашите селища. 

Всички държави ще изпитат негативното влияние на климатичните промени

върху здравето на техните граждани – по един или друг начин, в близко или в по-далечно бъдеще. По тази причина, човешкото здраве трябва да бъде поставено на първо място при изучаване на последиците от промените в климата. Причината е, че след време екологичните загуби и разрушения, физическите щети и социалната дестабилизация, свързани с промените в климата, ще прераснат не само в спад на благосъстоянието, но ще бъде застрашено самото оцеляване на човешкия вид. Информираността за рисковете за здравето и доказателствата за заплаха за поддържането на жизнените процеси трябва да укрепят нашата колективна решимост да доведем докрай борбата с глобалното затопляне.

В световен мащаб изменението на климата причинява загубата на приблизително 5,5 млн. активни години живот (индекс DALY – Disability Adjusted Life Years). Според прогнози на Световната здравна организация, в периода 2030 – 2050 г. изменението на климата ще предизвика 250 000 смъртни случаи над обичайното равнище, като 38 000 ще са жертвите на т. нар. горещи вълни, 48 000 – на диарията, 60 000 ще починат от малария, а 95 000 деца ще загинат от недохранване. Тези цифри отчитат само прякото въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве; при отчитане на косвените загуби от климатичните промени върху здравето картината би била още по-драматична.

Директните последици от климатичните промени върху здравето на хората могат да бъдат наранявания и смъртни случаи при екстремални климатични явления; увеличение случаите на заболявания, свързани със замърсяването на въздуха и нарастване смъртността от топлинни удари вследствие на горещите вълни. 

Косвено глобалното затопляне ще засегне човешкото здраве чрез намаляване на количеството и качеството на земеделската продукция и влошаване качеството на питейната вода. 

Потенциалните връзки между климатичните промени и здравето могат да бъдат групирани в три категории:

  1. Промени в околната среда: антропогенните промени като замърсяването на въздуха и промените в интензивността на ултравиолетовата радиация имат връзка с климатичните промени;
  2. Промени в климата: промените в климата предизвикват екстремуми в температурата и екстремални климатични явления (природни бедствия);
  3. Екологични промени – климатичните промени причиняват дългосрочни екологични промени, които влияят върху снабдяването с храна, излагането на алергени, микотоксини и експозицията на различни заболявания и новопоявяващи се заразни болести.

На фиг. 1 са представени нагледно процесите и начините, посредством които климатичните промени въздействат върху човешкото здраве.

Промените в климата ще окажат влияние върху всички, но определени групи хора са по-уязвими от други. Особено уязвими са жителите на малките развиващи се островни държави и като цяло живеещите в крайбрежни райони, жителите на мегаполиси, както и населяващите високопланински и полярни райони.

Децата, особено в бедните страни, са сред най-уязвимата към климатичните промени част от населението на света. По-тежки последици за здравето се очакват и при възрастните хора и тези, които вече страдат от някакво хронично заболяване.

Районите със слаба инфраструктура на здравеопазването, основно в развиващите се страни, ще бъдат в по-малка степен способни да се подготвят към изменението на климата и да предприемат ответни мерки без външна помощ. 

Напоследък в международен план се наблюдава 

нарастващо признаване на потенциалните сериозни рискове за здравето,

породени от глобалното затопляне. През 1991 г. Междуправителствената комисия по изменение на климата (IPCC) публикува своя първи голям научен доклад, в който само се загатва, че изменението на климата води до сериозни рискове за здравето. Следващите доклади на IPCC отделят все по-голямо внимание на рисковете за човешкото здраве. Изтъква се необходимостта от разработване на адаптивни стратегии за намаляване на рисковете за здравето, особено за най-уязвимите групи от населението.

Необходими са адаптивни стратегии на национално и местно равнище. Някои от тези стратегии ще доведат до усъвършенстване или разширяване обхвата на съществуващите политики и практики – като например контрол на популацията на комарите, предприемане на мерки за по-добра хигиена, програми за доставка на храни на нуждаещите се, както и строг контрол на риска от наводнения. Други стратегии ще изискват иновативни дейности – като системи за ранно предупреждение за предстоящи екстремни метеорологични явления (като горещи вълни, силни бури и тропични циклони), заместване на едни земеделски култури с други, нови методи за съхраняване на водните запаси и (ако е възможно) генетична модификация на популацията на комарите.

Много адаптивни стратегии ще изискват координирани действия в различни сектори (държавни и обществени), за да бъде подобрено качеството на атмосферния въздух. Използването на обществен транспорт, велосипеди и ходенето пеша ще увеличи нивото на физическата активност, ще доведе до намаляване на затлъстяването и ще стимулира социалните контакти. В страните с високи доходи, където средният дневен прием на червено месо надвишава хранителните нужди, намаляването на производството и потреблението на месо от преживни животни (говеда, овце и др.), които произвеждат много метан (последният има по-силен парников ефект от този на въглеродния диоксид) ще донесе и допълнителни ползи както за здравето, така и за околната среда. Проектите за повторно залесяване ще спомогнат за възстановяването на доставките на разнообразни хранителни продукти в някои региони, както и на суровини за фармацевтичната промишленост и други материали.

Като цяло, много стратегии за смекчаване могат да допринесат за укрепване здравето на населението. Определянето на тези потенциални „съпътстващи ползи“ за общественото здраве трябва да бъде включено в националните здравни оценки на риска.


В публикацията са използвани материали от:

  1. СЗО, Изменение климата и здоровье, 1 февраля 2018 г.,
  2. Bunyavanich S., C. Landrigan, A. McMichael,P. Epstein, The Impact of Climate Change on Child Health, Ambulatory Pediatrics 2003;3:44 52
  3. McMichael A., Climate change and human health, Commonwealth Health Ministers’ Update 2009
  4. McMichael A., Globalization, Climate Change and Human Health, the New England Journal of Medicine, 2013; 368:1335-4
  5. Sala O., Meyerson L., Parmesan C., Biodiversity Change and Human Health. From Ecosystem Services to Spread of Disease. Washington DC: Island Press, 2008.
  6. WHO. Quantitative risk assessment of the effects of climate change on selected causes of death, 2030s and 2050s. Geneva: World Health Organization, 2014