Ролята на плановете за енергийна ефективност и техният принос в политиките по ограничаване на климатичните промени

Ново изследване показва, че едва пет от всички общини у нас имат амбицията да постигнат 40% или по-голямо намаление на потреблението на енергия    

Мария Манолова защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийното планиране в България.

За целите на статията е изготвено специално проучване, което предоставя актуална и изчерпателна информация за състоянието на плановете за енергийна ефективност на българските общини, задължение, което те изпълняват съгласно Закона за енергийна ефективност. Изследването проследява наличието на основни елементи на общинските плановете като: наличие на редовен план за ЕЕ, за какъв времеви период се изпълнява, дали са набелязани количествени цели, които планът търси да постигне в края на периода си, налична ли е финансова рамка за определените дейности и чрез каква методика е изготвен планът. Резултатите от анализа дават основание да се смята, че има сериозен потенциал в разгръщането на енергийните планове като инструменти от ключово значение за развитието на общините.

Процесът на енергийно планиране обхваща редица елементи – институционални договорености, примерни указания, способи за моделиране и прогнозиране, специфични методики с използване на разнообразни сценарии и програми за комуникация и не само. Съществуват добре установени подходи за планиране, но енергийният преход създава необходимост от преоценка на някои аспекти на плановия процес, особено тези, свързани с изграждането на привлекателна визия за инвестиции в общините.

Програмите за енергийна ефективност (ПЕЕ), които органите на държавната и на местната власт са задължени да изготвят, са инструмент за изпълнение на държавната политика в областта на енергийната ефективност (ЕЕ) и служат за постигане на националната индикативна цел за пестене на горива и енергии, заложена в Националния план за действие по енергийна ефективност 2014 – 2020 г., а сега и с постигането на целите до 2030 г., заложени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021–2030 г. Ключов замисъл на програмите за енергийна ефективност е чрез стратегическо планиране да се подпомогне местната власт при достъпа ѝ до финансиране и изпълнение на отговорностите ѝ за предоставяне на задоволителни обществени услуги. В този смисъл, тези програми и планове имат ролята на пътна карта, която посочва начините на реализиране на икономия на енергия в крайното енергийно потребление чрез въвеждане на енергоспестяващи мерки и алтернативни технологии. От друга страна тези програми играят роля на стратегически документ, имащ за цел да даде достатъчно ясен сигнал към потенциални заинтересовани страни и участници, желаещи да инвестират в изпълнението на този вид мерки. Ето защо задълбоченият и добре изготвен енергиен план показва не само амбицията на местната власт по отношение на енергийния преход, но и представя готовността ѝ да увеличава възможностите за привличане на допълнителни средства към бюджета.

Задължението в българското законодателство за изработване и приемане на планове и програми за енергийна ефективност от органите на държавната и на местната власт е резултат от вторичното законодателство на Европейския съюз (ЕС): 

  1. Директива 2002/91/ЕО относно енергийните характеристики на сгради; 
  2. Директива 2006/32/ЕО относно енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставяне на енергийни услуги; 
  3. Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. 

Търсеният ефект с разработването и приемането на този вид стратегически документи е минимизиране на разходите за издръжка на публичния сектор, а въведените в сгради – държавна и общинска собственост, енергоспестяващи мерки целят да потвърдят намеренията за по-ефикасна употреба на енергията и установяването на повече комфорт. Нещо повече, в преамбюлната част на Директива 2012/27/ЕС, въведена в българското законодателство с действащия сега Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ), се посочва, че „държавите членки следва да насърчават общините и другите публични органи да приемат интегрирани и насочени към устойчиво развитие планове за енергийна ефективност с ясни цели, да привличат гражданите в тяхното разработване и прилагане и да ги информират адекватно за тяхното съдържание и за напредъка по постигането на целите“. В допълнение, подобни планове могат да доведат до значителни икономии на енергия, особено ако се изпълняват чрез системи за управление на енергията, които позволяват на съответните публични органи по-добро планиране. 

Определянето на устойчиви енергийни проекти в тези програми носи допълнителни ползи чрез превръщането на екологичните предизвикателства – осигуряване качество на атмосферния въздух, ограничаване изменението на климата и управление на ресурсите, във възможности за развитие на регионите и формирането им в по-атрактивно място за инвестиции и създаване на нови работни места. Именно поради това наличието на програмите по енергийна ефективност, както и на програмите за насърчаване оползотворяването на енергия от възобновяеми източници и биогорива, бе условие за получаване на безвъзмездна финансова помощ по отделни оперативни програми на ЕС.

Националните цели за енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) зa 2030 г. вече са определени, като се очаква значителна част от спестяванията на енергия да се реализират на местно равнище. Законът за енергийна ефективност (ЗЕЕ) изисква собствениците на сгради – публична държавна или общинска собственост, и собствениците на системи за външно изкуствено осветление да извършват управление на енергийната ефективност. За тази цел българските общини са задължени да разработят и публикуват дългосрочни стратегии и краткосрочни програми за ВЕИ и планове за енергийна ефективност, както и ежегодно да представят отчети за постигнатите спестявания към Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). При липса на такива стратегии и отчети общините се лишават от средства от бюджета и търпят парични санкции, съгласно ЗЕЕ. 

Управлението на енергийната ефективност от местните власти се извършва чрез:

  • Изработване на планове /програми за енергийна ефективност;
  • Организиране на изпълнението на плановете /програмите, както и на други мерки, които водят до енергийни спестявания – от собствениците на сгради, публична държавна или общинска собственост, и от собствениците на системи за външно изкуствено осветление;
  • Представяне в Агенцията за устойчиво енергийно развитие на годишни отчети за управлението на енергийната ефективност.

В края на 2016 г. приключи периодът на действие на индивидуалните цели за енергийни спестявания на общинските и областните администрации. В периода 2016 – 2020 г. собственици на промишлени системи и на държавни и общински сгради не са задължени лица, но те участват в реализирането на индивидуални цели за енергийни спестявания на държавни и общински сгради. Конкретното им участие се изразява в ежегодното подобряване на енергийните характеристики на поне 5% от общата разгъната застроена площ на управлявания от тях сграден фонд. За съжаление, последните публични данни за състоянието на ЕЕ в общините е от 2016 г., а данните са агрегирани в последния публикуван годишен отчет за изпълнението през 2017 г. на Националния план за действие по енергийна ефективност 2014 – 2020 г. От тях става ясно, че оценката на ефекта на изпълнение на мерките за енергийна ефективност през 2016 г. от общинските администрации в сградния фонд, който стопанисват, възлиза на 75,9 GWh/г. или 32,5 kt/г. спестени емисии или спестяването на консумираната електрическа и топлинна енергия от 5060 средностатистически домакинства за една година.

Програмите за енергийна ефективност на българските общини

Методология

За целите на настоящата статия бе проведено проучване, което включи плановете/програмите за енергийна ефективност, които местните власти са задължени да изготвят съгласно ЗЕЕ. То обхваща всички 265 общини на територията на страната и има за задача да проследи следните индикатори в процеса на планиране:

  • наличието на планове/програми за ЕЕ съгласно закона; 
  • какъв период обхващат плановете; 
  • по каква методика е изготвен планът;
  • определени ли са количествени и измерими цели; 
  • налична ли е финансова рамка за реализирането на дейностите. 

Ключови резултати

От направеното проучване в 265-те общини става ясно, че изникват основни акценти като това, че: 

  • 31% от българските общини са с изтекли програми за енергийна ефективност;
  • Едва 1/5 от българските общини са си поставили количествени цели за енергийна ефективност в периода на действие на плана/програмата си;
  • В 30% от редовните планове на общините има налична финансова рамка или финансово остойностяване на дейностите, необходими за изпълнението на плана;
  • По-голямата част от общинските администрации разчитат на указанията на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (109 от редовните планове) за изготвянето на плановете за енергийна ефективност и много малка част от тях разпознават и други методики за енергийно планиране.

Подробни резултати

От направеното проучване в 265-те общини в по-подробен порядък се извеждат следните констатации: 

  • 81 (31%) имат изтекли програми за енергийна ефективност;
  • за 25 не се откриват програмите на сайта им;
  • 16 имат налична програма, но тя е недостъпна. 

Общините с изготвена редовна програма след 2020 г. са общо 141 или 54% от всички (Фиг. 1). Интересно е да се отбележи, че има две общини, които са представили своите планове /програми като новоизготвени и валидни документи, но след като се прегледат в дълбочина се установява, че периодът в заглавието е само заменен с нов след 2020 г., а останалата част представлява старата програма.

Фигура 1. Състояние на плановете/програмите за ЕЕ в българските общини към юни 2021 г. (бр.)

Основно за изготвянето на програмите за ЕЕ на общинските администрации, според проучването, общините са използвали указанията на АУЕР – откриват се в 109 от редовните програми и планове. Наблюдава се също и смесване на елементи от някои методики. Така, например, в 14 от програмите за ЕЕ има спазване на указанията на АУЕР, преплетени с метода на Общинското енергийно планиране (ОЕП). Само по метода на ОЕП са изготвени едва четири програми. В една община е ползвана методиката на МУЕП, а принципите на Споразумението на кметовете чрез ПДУЕК са приложени в общо пет общини. Данните показват, че местните ръководства разчитат основно на предоставените указания от изпълнителната агенция, което от своя страна сочи, че по-рядко общинските служители разпознават установените методики в Западна Европа и останалия свят като надеждни при планирането. 

Впечатление прави, че от всички редовни програми за ЕЕ само 55 от тях имат конкретни количествени цели за намаление на енергийното потребление или 21% от общо всички общини, които са задължени да имат подобни документи (Фиг. 2). Това показва, че 

едва 1/5 от българските общини са си поставили измерима цел за енергийна ефективност, 

което дава основание да се смята, че планирането на ефективното управление на енергията на местно равнище среща сериозни трудности. Едва пет от всички общини имат амбицията да постигнат 40% или по-голямо намаление на потреблението на енергия в стопанисваните от тях сгради, системи за улично осветление и транспорт. В резултат на това отчитането на напредъка за отделните местни администрации е реално предизвикателство. 

Поставянето на конкретни количествени цели е сложна и нелека задача. Тя изисква известен експертен опит и умения, които не всички общински ръководства могат да си позволят, особено в малките общини, където отговорността по управлението и контрола на енергийните ресурси е дейност, за която рядко е определена като приоритетна. Често изготвянето и отчитането на тези програми се изпълнява като допълнителна дейност от и без това натоварените с административни задължения служители. 

Фигура 2. Наличие на количествени цели в редовните планове/програми за ЕЕ на българските общини с наличие на количествени цели за ЕЕ към юни 2021 г.

Друга съществена констатация е, че само в 42 (30% от редовните планове или 16% от плановете на всички общини) от редовно изготвените програми (141) се открива ясно разписана финансова рамка за необходимия ресурс за изпълнението на избраните дейности и проекти. В 99 (или 70%) от редовните планове липсва каквато и да било финансова рамка или финансово остойностяване на планираните по време на плана дейности (Фиг. 3). Под финансова рамка се разбира изготвянето на максимално близка оценка на финансовите ресурси, които биха били необходими за реализирането на мерките и дейностите от плана. Финансовата рамка или финансовият план на програмата имат пряко отношение за реализирането на цялостната енергийна програма на общината. Те са своеобразен бизнес план и пряка кореспонденция с потенциални заинтересовани лица. Не е възможно да бъдат постигнати заложените цели, без да бъдат остойностени и посочени техните базови икономически параметри, както и възможните начини на тяхното осигуряване. В този смисъл, плановете за ЕЕ представляват и своеобразна пътна карта за привличането на потенциални външни инвеститори, които биха имали интерес да вложат парите си в подобни проекти. Затова и начинът, по който се изготвят тези планове има съществено значение за възможностите за тяхното изпълнение.

Фигура 3. Наличие на финансова рамка в редовните планове/програми на българските общини към юни 2021 г. (бр.)

В допълнение, може да се заключи, че енергийното планиране в българските общини е все още в процес на развитие, а неговите, както преки, така и косвени, ползи остават неразкрити за повечето общински администрации. Поради това по-долу са разгледани общите положения и основните етапи с цел внасяне на по-задълбочен прочит на процеса на енергийното планиране.

Общи положения в процеса на енергийно планиране

На 14-ти юли 2021 г. ЕС официално прие общ пакет от предложения за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Изпълнението на тази цел зависи от съвкупността от редица мерки за намаление на потреблението на енергия и производството на енергия от ВИ, организирани в енергийните планове на национално равнище, а след това изпълнени от колективните усилия на държавни институции, търговци на енергия и местни власти. Именно местните ръководства, въвлечени в общите усилия за постигането на енергийните цели и тяхната дейност на локално ниво, имат съществен принос, не само към процеса на енергийна трансформация, но и към промяната на обществената приемственост и настройка. От техните усилия и намерения зависи дали ще използват плана си като запълване на празните пространства в даден шаблон или ще извлекат максимални ползи и от ефективното използване на енергията, и от устойчивото привличане на средства.

Какво съдържа един добър енергиен план на локално равнище?

Различните методики за енергийно планиране предлагат различен подход, но в същността си се обединяват в 3 основни етапа: 

  1. подготвителен;
  2. същински;
  3. етап „устойчивост на дейностите“. 

Самият процес на енергийното планиране в общините обхваща четири основни момента (Фиг. 4).

Фигура 4. Основни моменти в процеса на енергийно планиране в общините. Схема от презентация по Проект „Нашите сгради“ по програма Европейска климатична инициатива (European Climate Initiative – EUKI) на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност на Федерална република Германия.

Подготвителен етап

Подготвителният етап включва дейности по предварителната организация на процеса на изготвяне на енергиен план като първоначално се съставя работен екип, на чиито членове по-късно се разпределят отделните задачи. Основни дейности в този етап са:

  • преглед и анализ на свързаните документи като общински план за развитие, интегриран план, общински програми и/или планове за ЕЕ и ВЕИ;
  • идентифициране и събиране на информация за общинския енергиен сектор и/или други включени такива – съставяне на агрегирана информация (в табличен и графичен вид) за енергопотреблението по целеви групи, сектори и подсектори;
  • съпоставяне на събраната информация с чужд опит и добри практики;
  • предварително дефиниране на потенциалните финансови възможности и инструменти.

В този етап се извършва един задълбочен преглед на състоянието на енергийния сектор на общината в ролята ѝ на потребител, производител, инвеститор, регулатор и мотиватор за устойчива енергия. Този етап приключва с изготвяне на кратък план за действие, в който са включени и действията на общината за представяне му пред общността и възможностите за дискусия със заинтересованите лица при неговото изработване.

Същински етап на разработване на плана

В този етап е от съществено значение да се определи обхватът и периодът на енергийния план или програма. Базирайки се на направените анализи в предходния етап, тук се пристъпва към определяне на възможностите за енергийни спестявания и внедряването на технологии за производство на енергия от възобновяеми източници в определените обекти. Тук се определят и бъдещите цели и приоритети на плана в съответствие с общите цели на местната власт от основния стратегически документ – общинския план за развитие. Важен момент от този етап е публичността и популяризирането на дейностите и мерките сред обществеността. 

Реализирането на един добър план е успешно, когато той е подкрепен от местните граждани,

а това не би могло да се случи без активна комуникация с тях. Моментът, в който се определя финансовата рамка на плана, е именно тук. Изборът на определени проекти и тяхното реализиране се извършва на база на набор от критерии, важни за общината. Такива могат да бъдат – цена на необходимата инвестиция; потенциал на енергийни спестявания; обществена значимост на проекта; проектна готовност; подобряване на качеството на атмосферния въздух и др. След избора на конкретни дейности и проекти идва моментът за тяхното приблизително остойностяване, чрез което се посочват индикативните стойности по проектите. По този начин в страните от Западна Европа, например, енергийните планове вече се съставят и като инвестиционни програми за привличане на инвестиции. Поради това и значението на тези планове може да има огромен отпечатък върху социално-икономическите аспекти на дадената територия. Ето защо следва те да присъстват в дневния ред за обществените обсъждания и периодично да бъдат публикувани резултатите от тях. Не на последно място в този етап намират място и политическите решения, които местното ръководство предприема с приемането на такъв план, който, за да влезе в сила, се гласува и от общинския съвет.

Етап „устойчивост на дейностите“

Може би това представлява най-сериозното предизвикателство пред общините, а именно изпълнението на плана и извършването на постоянен контрол върху дейностите. Защо е така? Да си представим, че енергийният план се приема като сериозен стратегически документ за дадена община и прилежащата ѝ територия, а в края на периода трябва да бъде отчетен успешно. Приемайки отговорно подобна задача, и изпълнявайки последователно предходните два етапа, това води след себе си постоянното наблюдение и работа за постигане на целите. В този етап на практика местното ръководство ще се „сблъска“ с всички проблеми, които не са били разрешени по време на процеса на планиране. А такива биха могли да бъдат редица подобни като: нереалистично определени количествени цели; завишени очаквания за пестене на енергия от индустриалните предприятия; неясно определен репер (базова година) за отчитане на постигнатите резултати; липса на обществена подкрепа; оскъдна информация за общинския енергиен сектор или цялостната ѝ липса; липса на инструменти, административен капацитет и редица други. Разбира се, енергийните планове са отворени документи и дейностите в тях могат да бъдат коригирани своевременно, ако не постигат заложените резултати. Това е и една от причините ежегодно (до 1-ви март) тези планове да бъдат отчитани пред Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Коректното отчитане на плановете от страна на общините има важно значение за навременното постигане на търсените цели.

Дългосрочното планиране е централен компонент в процеса на формирането на енергийните политики, подпомага моделирането на енергийните системи и същевременно дава ясен сигнал кога, къде и как да се инвестира в енергийния сектор. Енергийните планове на общините могат да се превърнат от досадно административно задължение в основен приоритет за местната власт, който да подпомага реалния ѝ принос в енергийния преход. Резултатите от проведеното изследване дават конкретни индикации, че съществува широк неразгърнат хоризонт на ползите от планирането на местно равнище. Освен че общинските власти имат най-добра комуникация и връзка с местната общност при прилагането на политиките за справянето с климатичните промени, имат и най-достоверна информация за нуждите и от там за възможните механизми за популяризирането и внедряването им на местна почва. Качествено изготвените местни енергийни планове имат потенциала да привличат външни заинтересовани лица и ресурси, които допълнително да прибавят добавена стойност в цялата верига на енергийните доставки, потребление и обновяване на сградния фонд. Наред с това, приложението на енергийните планове и „гоненето“ на високи цели чрез тяхното изпълнение от страна на местната администрация регламентира и поведенческите нагласи на гражданите в сферата на устойчивото потребление на енергията. Местните власти имат огромно влияние при определянето дали дадена общност ще следва „зелена“ политика или не. А това са все ключови фактори, подпомагащи справянето със задаващата се буря на климатичните промени. 


Методи за изготвяне на планове и програми за енергийна ефективност

Управлението на енергийната ефективност от страна на местните власти, съгласно нормативната рамка, се извършва чрез изготвянето на тематични програми. За да изготвят своите програми успешно, местните власти имат на разположение Указания за изготвяне на програми за енергийна ефективност, изготвени от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Те имат препоръчителен характер от гледна точка на това да съдържат основните за подобни документи елементи – състояние на енергийното потребление, цел, приоритети, избор на дейности и мерки, изпълнение, контрол и отчитане на резултатите. Използването на указанията от страна на местните власти не е със задължителен характер. Те имат възможност да използват и редица други методики при изготвянето на плановете си, като същевременно това не е в противоречие със законовите им задължения. 

Такива методики за разработването на локални енергийни планове са тези на Споразумението на кметовете (ПДУЕК), Европейските енергийни награди, Общинско енергийно планиране (ОЕП), Местно устойчиво енергийно планиране (МУЕП), Стандарт ISO 50001.

Споразумението на кметовете е най-голямата инициатива в света за действия в сферата на климата и енергията на локално равнище. То обединява над 9000 местни и регионални власти в 57 държави, като им осигурява техническа и методологическа подкрепа, предлагана от поддържащи структури по места. Присъединилите се към Споразумението местни и регионални власти споделят общата визия за ускоряване на декарбонизацията в териториалните си граници, подобряване на възможностите си за приспособяване към неизбежното въздействие на изменението на климата и осигуряване на достъп на гражданите до сигурна, устойчива и евтина енергия. Подписалите споразумението поемат ангажимент за подкрепа на изпълнението на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 40% до 2030 г. и приемане на общ подход за смекчаване и адаптиране към изменението на климата. За да превърнат това намерение в политически ангажимент, подписалите Споразумението се ангажират да представят (в рамките на две години от датата на решението на местния съвет) План за действие за устойчива енергия и климат (ПДУЕК), в който се посочват ключовите действия, които възнамеряват да предприемат. Планът задължително включва инвентаризация на емисиите за проследяване на ефектите от конкретните проекти за смекчаване на последиците от изменението на климата, оценка на риска и уязвимостта от промените. 

Европейската енергийна награда е инициатива, която подкрепя местните власти при създаването на интердисциплинарни подходи за планиране и прилагането на ефективни мерки в областта на енергийната и климатичната политика чрез рационално използване на енергия и разширено прилагане на възобновяеми енергийни източници. В нея участват повече от 1600 общини, които се възползват от детайлна методология и електронни инструменти за управление на енергията и кандидатстват за ежегодни награди и признание на европейско равнище. 

Общинско енергийно планиране (ОЕП)

Методика за общинско планиране е разработена от фондация в обществено-частна полза, като част от проекта MODEL, призната от Съвместния център за изследвания (JRC) като най-приложима за използване в развиващите се страни (Фиг. 5). Издаденa първо на английски и след това преведенa на повече от 10 европейски езика, методиката е използвана и се прилага в около 15 държави в Югоизточна Европа. Чрез методиката се разглежда в дълбочина функцията и ролята на местната власт по отношение на енергията като консуматор на енергия, като производител и доставчик на енергия, като регулатор и инвеститор в местния енергиен сектор и като източник на мотивация за по-ефективното ѝ използване и управление. 

Фигура 5. Методика за общинско планиране, разработена от фондация в обществено-частна полза, част от проекта MODEL, призната от Съвместния център за изследвания (JRC) като най-приложима за използване в развиващите се страни.

Местно устойчиво енергийно планиране (МУЕП) е методика създадена от частна компания, включваща български и английски специалисти в сферата на енергийната ефективност от 1998 г. Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Министерство за международно развитие на Великобритания (DFID), а разработването на МУЕП се основава на разработена и изпитана в продължение на 3 години в практиката методика. Основна характеристика на тази методика е, че разработването на енергийния план включва и предписание на мерки за ЕЕ, и проучване на възможности за инсталиране на местни ВЕИ. Друга отличителна черта е, че това планиране е насочено и към подпомагането на постигането на целите на общия план за развитие на общината.

Стандартът ISO 50001 е нов международен стандарт за управление на енергията, който предоставя необходимите насоки, за да бъдат спазени изискванията за намаляване на емисиите на CO2. Стандартът представлява системата за управление на енергията, която чрез системен подход за наблюдение води до намаляване на потреблението на енергия при различни видове дейности. Той изисква насърчаването на енергийната ефективност да бъде разглеждано по цялата верига на потреблението на енергия на принципа на схемата „планиране-изпълнение-проверка-действие“.

Важно е да се отбележи, че изготвянето на програмите за ЕЕ и ВЕИ на българските общини е регламентирано от два различни закона (ЗЕЕ и ЗЕВИ), но това не би трябвало да означава непременно, че общините са задължени да правят два различни документа, както се получава обикновено. Местните органи имат възможност да съставят един общ енергиен план, който да включва и ясно да обособява двете направления в своите рамки. 


В публикацията са използвани материали от:

  1. Данни за консумираната електрическа и топлинна енергия на средностатическо домакинство на година – Съвети за намаляване на потреблението на енергия и вода в домакинството и подобряването на енергийната ефективност. Ръководство на Енергийна агенция Пловдив
  2. Директива 2002/91/ЕО относно енергийните характеристики на сгради – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32002L0091&from=BG
  3. Директива 2006/32/ЕО относно енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставяне на енергийни услуги – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32006L0032&from=BG
  4. Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=celex:32012L0027
  5. Закон за енергийната ефективност – http://seea.government.bg/documents/ZEE.pdf
  6. Информация по Проект „Нашите сгради“ – http://www.eneffect.bg/text/?category_id=228
  7. Манолова, М., Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините. Автореферат. СУ „Св. Климент Охридски“, София, 2017
  8. Прессъобщение за приемането на пакет предложения за за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. – https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_21_3541?fbclid=IwAR0mf8c-2yTqG2ispU4KC7BtrBEw-ohJhAMl1CFln95fwTivAs2BhgWST4Y
  9. Ръководство за общинско енергийно планиране – http://www.eneffect.bg/images/upload/Temi/mep_guide_bg.pdf