Статия на Оля Стоянова от екипа ни в Дневник относно пожарите, написана с подкрепата на Българската фондация Биоразнообразие по проект “Climate Game On” на програма DEAR на Европейската комисия.

“Със 159% се е увеличил броят на възникналите пожари в Европа през 2022 г. в сравнение с изминалите 10 години. Площта на изгорените територии е със 128% повече, което е изключително много и се дължи на високите температурите и на екстремните горещини”, така с няколко изречения Александър Джартов, директор на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР, представя “сезона на пожарите” през изминалата година.

Според данните от Европейска информационна система за горски пожари (EFFIS) в Европа през 2022 г. са бушували 16 941 пожара, които са изгорили площ от 1 624 381 хектара, а изминалият пожарен сезон е бил най-тежкият за последните 10 години. Най-силно засегнати на територията на Европа са били Франция, Испания и Португалия, но големи щети стихията е причинила и в Чехия, Германия, Гърция и Словения.

И докато данните за 2022 г. вече са обобщени и ясни, ние сме в разгара на още едно горещо лято. Особено след като в началото на юли беше отчетена най-горещата седмица на Земята, откакто съществуват метеорологичните наблюдения, а вероятно и за последните сто хиляди години – със средна температура около 17,24°C.

За сравнение – според най-новите данни на Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS), от началото на годината в Гърция са изгорели общо около 550 000 декара, което е с 30 процента повече от средното за годината в страната.

Как се променя сезонът на пожарите?

Когато говорим за “сезон на пожарите” вероятно трябва да спрем да мислим само за летните месеци, защото данните показват, че пожароопасният сезон в Европа става все по-дълъг и пожарите стават все по-стихийни.

“Има сезон на пожарите, но същевременно температурите дори през януари вече не са толкова ниски и само за първите две седмици на януари 2023 г. имахме шест горски пожара, така че започва да се променя и периодът, през който възникват пожарите – най-вече горските пожари и пожарите в сухи треви”, казва Александър Джартов.

Ето един пример – през ноември 2022 г. в продължение на повече от две седмици бушува пожар на българо-гръцката граница, по билото на Източните Родопи, близо до връх Вейката. Пожарът тръгва от Гърция, но няколко пъти се прехвърля на наша територия, като достига фронт от над 20 км. Районът е труднодостъпен и отдалечен от населени места, което затруднява работата на пожарникарите, въпреки че само от българска страна са включени близо 300 души на терен – доброволци, горски служители, изпратени са сухопътни войски, както и хеликоптер МИ-17 с екипаж от военновъздушните сили. Машини правят просеки в гората, за да ограничат разпространението на пожара, като в същото време от гръцка страна работят със самолети и хеликоптери.

Но този пожар, засегнал две държави, при гасенето на който се налага да се включи и армията, и който не може да бъде потушен повече от две седмици, е интересен с нещо друго – че т.нар. сезон на пожарите вече не се ограничава от май до септември. Огънят бушува в топло и сухо време, което повече напомня за късно лято, отколкото за типичното време в средата на ноември. И точно това топло и сухо време е причината за по-дългия пожароопасен район, които преживя Европа през 2022 г. И който е много вероятно да бъде повторен и тази година.

Застрашена ли е Европа от горски пожари?

Кратък отговор няма, въпреки че учените са по-склонни да отговорят с “да”. В съобщение на Главната дирекция “Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ” към ЕС се казва, че “горските пожари напоследък се превърнаха в общоевропейски проблем”. По данни на институцията се очаква “рискът от пожар да се увеличи допълнително поради изменението на климата и пожароопасният сезон все повече ще се характеризира с масивни пожари, които отнемат човешки животи и опожаряват големи площи, и които отнемат повече време за пълно възстановяване на района.”

В доклада по Оценка на риска от горски пожари в България, изготвен от български и чужди експерти през август на 2021 г. по поръчка на МВР и приет от Министерския съвет в началото на тази година, се казва, че стихийните пожари, включително тези в горските територии и по границите на гори с населени места, се считат за една от големите опасности в ЕС.

“Безпрецедентните горски пожари в няколко европейски държави през 2017 и 2018 г. съвпадат с рекордни суши и горещи вълни през тези години. Очаква се увеличение на природни нарушения като каламитети (масова поява на насекоми, които причиняват опустошения – бел. а.), гъбни заболявания, ураганни бури през следващите десетилетия, което ще увеличи мъртвата биомаса и заедно с прогнозираните по-чести и тежки суши, особено в Южна Европа, ще увеличат потенциала за по-големи и по-разрушителни горски пожари”, се казва в доклада.

Пълния текст на публикацията прочети тук.