Втората статия на Оля Стоянова от екипа ни от поредицата ѝ относно пожарите, написана с подкрепата на Българската фондация Биоразнообразие по проект “Climate Game On” на програма DEAR на Европейската комисия и публикувана в Дневник.

На 4 август, само в рамките на ден, в България са потушени 170 пожара, съобщи Главната дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” (ГДПБЗН) на МВР. Подадени са 212 сигнала, като 103 от пожарите са възникнали в сухи треви и горски площи.

На 30 юли са били ликвидирани в рамките на денонощие общо 175 пожара, като 100 пожара са възникнали в сухи треви, гори и храсти, 6 – в стърнища, 43 – в отпадъци, и три други, отново по информация на ГДПБЗН. По думите на директора й Александър Джартов излиза, че акциите в тези два дни не са изключение, защото произшествията, на които спешните екипи реагират всеки ден, обикновено са около 10-11 на час. Миналата година пожарникарите имат около 51 хиляди излизания, което е в рамките на средното за страната.

На фона на опустошителното лято на 2022 г., когато беше отбелязан вторият най-лош сезон на горски пожари в Европейския съюз от 2000 г., по данни на Европейска информационна система EFFIS, България изглежда щастливо изключение.

“Най-много пожари имахме през 2000 г., когато беше изключително голям пикът от гледна точка и на брой, и на засегнати площи. Много пожари имахме през 2007 и през 2012 г. През останалите години броят им е бил средният за този период – говоря за последните 22 години”, разказва Джартов.

На въпрос какво предстои, той разказва, че е предвидено да се купят над 300 пожарни автомобила специално за горските пожари. “В проекта е включено още купуването на лични предпазни средства за служителите – около 6 хил. броя, да обучим повече от 100 хиляди граждани, като 96 хиляди са деца.”

Един частен случай – националният парк “Рила”

В националния парк “Рила” са бушували два от най-тежките горски пожара през последните години – през 2000 г. в района на Мальовица, и през 2015 г. в резервата “Риломанастирска гора”. Пожари, които експертите определят като особено тежки – първо, заради значителния риск от бързо разрастване, и второ – защото са трудно контролируеми и се разпростират в силно запалими иглолистни гори на стръмни планински терени.

В изследването “Оценка на риска от горски пожари в България”, изготвено от български и чужди експерти по поръчка на МВР и прието от Министерския съвет в началото на годината, се посочва, че според статистическите данни на Изпълнителната агенция по горите на национално ниво има 100% вероятност за възникване на пожар с размер под 2000 хектара за 5-годишен период и 85% вероятност за възникване на пожар с размер над 2000 хектара.

Директорът на “Рила” Красимир Андонов обяснява какво е състоянието в парка: “Миналата година беше сравнително спокойно. Имаше един пожар в извънпарковата територия, в района на връх Малък Калин, но беше овладян бързо”. По думите му обаче рискът от пожари в момента е доста висок, тъй като времето е много топло. “С оглед на обилните дъждове, които предхождаха този период, тревата и растителността е изключително избуяла във високите части, и сега – в резултат на горещото време, започва съхнене и тази висока и суха трева става изключително опасна, ако се запали.”

През последните години в “Рила” има няколко големи пожара, като този през 2000 г. в района на Мальовица е един от най-продължителните – гори две седмици. В анализа за оценка на риска се казва, че при него изгарят напълно 376 хектара клек и дървета от балканския ендемичен вид бяла мура. В резултат има силно нарушен ландшафт с дълготрайни последици, а щетите се виждат и днес. Експертите смятат, че ще са необходими повече от 50 г. за възстановяване на района. Това е един от най-големите пожари в Рила, а при потушаването му са се включили над 300 доброволци, пожарникари, горски работници, войници, хеликоптер Ми-17 на армията.

“През 2009 г. имаше голям пожар също над Карталска поляна над Благоевград и там също много дълго гасихме. Имахме също пожари над Костенец, над Бели Искър, както и много голям пожар в резерват “Риломананстирска гора” през 2019 г.”, обяснява Андонов. Последният пожар засяга сериозно 40 хектара иглолистни и смесени гори и нанася щети върху едно от малкото местообитания на рилския дъб. При този пожар се включват повече от 30 рейнджъри от националните паркове “Рила” и “Пирин”, 261 горски служители, близо 200 пожарникари, 258 войници, 70 доброволци, както и два военни и един частен хеликоптер.

Заради пожара в Риломанастирската гора Андонов посочва: “Специално при горските пожари най-ценна е човешката сила. Често пъти се оказва, че летателната техника е възпрепятствана, защото във високите части хеликоптерите не могат да стигнат, а при облитане и поливане водата остава по повърхностните части на гората, а клекът гори отдолу. И там е нужно да се направи дълбока просека, да се реже с моторни триони – всичко това с друг тип техника не става.”

Какво се случва сега в националния парк “Рила”

В “Рила” липсват термокамери. Директорът обяснява, че разчитат на фотокапани и използват камерата на лифта на Рилските езера и оттам се следи определен район: “Тази година се снабдихме с допълнително противопожарно оборудване, което се изразява в 9 УТВ-та – високопроходими бъгита, с прикачени ремаркета и оборудване към тях – резервоари с вода, помпи, маркучи за гасене на пожар, както и 6 АТВ-та”.

Отделно във всеки участък имат запас от оборудване – лопати, помпи, моторни триони, маркучи. Служителите имат на разположение и дронове, с които следят разрастването на пожарите, откриват огнищата и проверяват дали има дим и след потушването. “В клековата зона е много опасно, защото там продължава да гори с дни след потушаването. Клекът може да продължи да гори под земята”, казва Андонов.

У нас липсва специализирана противопожарна летателната техника, но много често държавата се мобилизира при по-тежките случаи и се включва с хеликоптери, което значително подпомага гасенето. В останалите случаи се разчита на хора. В това число доброволци.

Практиката с наемането на наблюдатели е останала в миналото – от една страна, защото в момента няма средства за това, но от друга, защото гражданите веднага подават сигнали.

Колко важни са хората

Учените неизменно повтарят, че високите температури, продължителното засушаване и горещите вълни увеличават риска от неконтролируеми пожари, а в същото време данните са категорични – почти всички пожари за предизвикани от човека. “По наши данни – специално за България, а и на ниво ЕС, 90% от пожарите са предизвикани от човешка дейност – независимо дали умишлена, или от небрежност”, казва Александър Джартов.

Доц. Момчил Панайотов – преподавател в Лесотехническия университет, също смята, че така: “Статистиката е ясна – над 90% от пожарите са запалени от хора. Има едни други 10%, за които причините са малко известни, но пак се предполага, че са от хора. Тоест не повече от 10% от пожарите са с естествен произход. Всичко останало е запалено от хора, било от немарливост, било заради злоупотреба.”

Затова най-високият риск за възникване на пожари е в горски територии, които се намират на границата със земеделски земи – в основата на планините, там, където гората граничи с обработваеми площи, оттам тръгват повечето пожари. Според Панайотов: “Най-често хората палят стърнищата нелегално, защото е забранено. Съответно пожарната не е уведомена и не може да спре възникналия пожар. Пожарникарите разбират впоследствие, че има пожар, реагират, но понякога огънят е стигнал гората и вече е много по-трудно се овладее.”

В каква посока трябва да се работи

Всички експерти повтарят, че защитата на горските територии от запалване е комплекс от мерки и дейности, които включват предотвратяване, ранно откриване, ограничаване и ликвидиране на пожарите. “Трябва да се работи с хората и да формираме правилни действия и култура в обществото”, казва Джартов.

Очевидна е липсата у нас на противопожарна летателна техника, независимо че при разрастването на голям пожар всяка страна може да поиска помощ чрез Механизма за гражданска защита на ЕС, в това число противопожарни хеликоптери, самолети и човешка сила. Понякога, дори при малки пожари, летателната техника е по-добрият вариант, заради по-голямата гъвкавост и бързина. Джартов обяснява, че при тежки случаи разчитат на съдействие от Министерството на отбраната. Това съгласуване между институциите също отнема време, което е ключово за разгаряне и разпространение на пожара, особено в горещо и ветровито време.

Пълната публикация прочети тук.