В България месецът е най-студеният октомври от 10 години насам
Симеон Матев е доктор по климатология, защитил докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.
Октомври 2021 г. в повечето региони на Земята е по-топъл от обичайното, като най-големи положителни аномалии се наблюдават на места в Източна Антарктида, в Северна Канада и в Тибет. По-ниски от нормите са средните месечни температури в Югоизточна Европа, Западна Антарктида и Централна Азия. Площта с морски лед в Арктика, макар и поднормена, е с най-високи нива от 6 години, докато в Антарктика за пръв път от няколко месеца се наблюдава площ на леда под средното.
Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през октомври 2021 г. в глобален план е с 0,66 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и месецът е бил с 0,42 °C по-топъл от новия климатологичен период 1991 – 2020 г. Октомври 2021 г., макар и с близки стойности на аномалията до най-топлите месеци октомври, случили се през 2015 г. и 2019 г., е малко по-хладен от тях и това го нарежда на трето място, в класацията на най-топлия октомври (Фиг. 1). Както септември, така и октомври нямат поднормена месечна аномалия през последните 21 години. Последният поднормен октомври е бил през 2000 г. Най-студеният октомври от 1979 г. насам е отбелязан през 1985 г. и е с отрицателна аномалия от 0,4 °C. Подобна аномалия има и месец октомври 1992 г.
По света
През октомври 2021 г. по-голямата част от сушата е с наднормени средни температури. С най-големи стойности на положителната месечна аномалия е Канада, особено Канадския архипелаг, където положителната месечна аномалия надвишава 10 °C. С голяма положителна месечна аномалия са и Източна Антарктида, Сибир, Тибетското плато, източната половина на САЩ (Фиг. 2).
С поднормени температури се отличават големи площи от Централна Азия, Западна Австралия, Южна Африка и някои западни щати на САЩ, като Калифорния и Орегон. Най-голяма отрицателна аномалия от порядъка на 5 – 6 °C под нормата се наблюдава в Западна Антарктида и в Далечния изток на Русия – северно от полуостров Камчатка.
Въздухът на моретата и океаните също е с преобладаващи положителни аномалии. Това се отнася за почти целите Атлантически и Индийски океан и в по-малка степен за Северен ледовит океан. В Тихия океан отново има по-големи площи с отрицателни аномалии. Особено силно това важи на юг от Екватора, в Източния Пасифик, и най-вече в районите на Южния Тропик. Продължава да се развива (линкът е към динамични графики, с променящи се ежедневно стойности) добре изразена Ла Ниня. Според изчисленията на математическите модели за следващите месеци отрицателната фаза на този природен феномен ще продължи и през декември, като отслабване се очаква към края на 2021 г. и в началото на 2022 г.
Какво се случи в Европа?
В Европа средната температура на въздуха за месец октомври 2021 г. е с 0,32 °C по-висока от нормата за периода 1981 – 2010 г. или с 0,11 °C по-висока от нормата за новия климатологичен период 1991 – 2020 г. Тези данни определят октомври 2021 г. като най-студения от 5 г. насам. Най-топъл октомври, от 1979 г. насам, е регистриран през изминалата 2020 г., а най-студеният е бил през 1992 г.
В регионален план европейският континент е разделен на по-топла северна част и поднормена югоизточна (Фиг. 3). С най-големи положителни аномалии се отличават Скандинавският полуостров и Великобритания, където местните метеорологични служби съобщават за превишение на многогодишните норми с близо 2 °C. Подобни положителни аномалии се наблюдават и в Португалия, и южната част от Испания.
В останалата част от Европа температурите са около и под нормата. Студен октомври, с отрицателни аномалии повече от 1 °C, има на Балканите. Близки до нормата, по отношение на средномесечните температури, са по-голяма част от Балканите, Италия, Украйна и Южна Русия.
В България
В по-голямата част от нашата страна средномесечните температури за октомври 2021 г. са под средните за периода 1981 – 2010 г. По предварителни данни в повечето места месечната аномалия варира между 0,0 и -2 °C. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, октомври 2021 г. е бил най-студен в западните райони и относително по-топъл – със средни температури, близки до нормалните, в източните и югоизточните райони. За различните части на страната това е най-студеният октомври от 2010 и 2011 г. насам. Само по най-високите части на Витоша, Рила и Пирин месечната аномалия е с положителни стойности, достигайки близки до 1°C. Характерна черта на изминалия месец, освен по-ниските средни температури, са и големите месечни суми на валеж, като има места, където превишението е повече от 4 пъти.
Ледена покривка
В Арктика площта с морски лед за октомври 2021 г. е с 15% по-малко от средната за 1981 – 2010 г. (Фиг. 4.), или с около 1,3 млн. км2 под нея. Тези стойности определят тазгодишния октомври като месец с най-голяма ледена площ от 2015 г. насам. Също така ледът е бил далеч от рекордно ниските нива, достигнати през миналата година. Годината с най-голяма площ на арктическия лед е 1986 г. Последната година с наднормено количество арктичен лед през октомври е през миналия век – 1999 г.
През изминалия месец темпото на нарастване на площите с лед, спрямо септември 2021г., е близо до средното, което е резултат от поднормените температурни условия в Арктика в края на септември и през първата половина на октомври.
В регионален план, с отрицателна аномалия с големи стойности на концентрацията на морски лед, се отличават обширни акватории от Гренландия на изток, чак до Карско море и море Лаптеви. С отрицателни аномалия е Канадският арктичен архипелаг. С положителна аномалия на концентрацията на морски лед се отличават Източносибирско и Чукотско море, както и акватории от Северен ледовит океан, в посока Берингов проток.
В Антарктика през октомври 2021 г. обхватът на морския лед – за първи път от няколко месеца, е под средните стойности за 1981 – 2010 г. Изчислената площ с антарктически лед е с около 2% под средното и това нарежда изминалия месец на 6-то място по-най-малка площ на антарктическия леда от 43 години насам. (Фиг. 5). Годината с най-голяма площ с лед в региона е била 2013 г.
Интересно е да се отбележи, че повечето години от новия век до днес, са с повече лед от нормалното, докато годините от 80-те и 90-те на миналия век са с по-малко лед от обичайното, което е в противовес на съвременните глобални тенденции на развитие на климата.
В регионален план концентрациите на морския антарктически лед бяха под средните в източната част на Море на Белингсхаузен и Атлантическия сектор, както и в източната част на Антарктида. Останалите два сектора, моретата на Амундсен и Рос, и западния сектор на Индийския океан, концентрации на леда са над средните.
Октомври 2021 г. е поредният наднормен месец в глобален мащаб и това не е изненада, с оглед на случващото се през последните години. Но наред с огромните положителни аномалии, трябва да се отбележат и сравнително големите по площ отрицателни аномалии на средномесечните температури в Централна и Югоизточна Европа, както и в централните части на Азия. Тези зони, с температури по-ниски от нормалните, не са достатъчни за компенсиране на по-големите по-площ и стойност положителни аномалии. Но пък те ни показват, че глобалното затопляне не е само „повишение на температурите“. За ограничаване на някои негативни последствия, свързани с промените на климата, в Глазгоу се проведе поредната конференция, посветена на климата. Повече за решенията, взети от световните лидери, може да прочетете тук.
*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.
Виж още:
- Защо 2020 е най-топлата в Европа
- Септември 2021 г. – най-хладният от седем години насам
- Август 2021 г. е по-топъл от обичайното в повечето региони на Земята
В публикацията са използвани материали от: