Съвместен материал на Николай Петков с Йорданка Петрова от БНР – Радио Видин относно последиците от климатичните промени по света и в България. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

Световни организации в свои официални доклади заявяват, че е много вероятно 2023 година да е най-топлата в метеорологичната история. От май досега в световен мащаб месеците са с рекордни температури.

“В България, разбира се, не е точно така, но пак не бива да забравяме юли и октомври бяха особено топли. Юли – горещ, докато октомври беше много топъл, един от най-топлите според НИМХ (Национален институт по метеорология и хидрология – бел.ред.) за последните 90 години и много сух, но за сметка на това ветровит. И бяха регистрирани, знаете, температури над 30 градуса в не малко места в страната. И вече да, има ли това нещо общо с промените в климата? В световен мащаб счита се, че причината за пика на температурите през тази година, а вероятно може би и през следващата, се дължи на явлението Ел Ниньо. Това е просто най- накратко казано температурно колебание на морската вода в Тихия океан, което обаче влияе на климата и времето в световен мащаб. Но, в дългосрочен план се счита, че определящо е човешкото влияние”, заяви Николай Петков – автор в платформата “Климатека”, координатор и експерт в екологично сдружение “За Земята”.

Парниковите емисии стават все повече и повече, поради което постепенно се усилват процесите. Ако продължи тази тенденция, вследствие на човешката дейност, се очаква да имаме и още по-горещи години в бъдеще. България не прави изключение от световните тенденции. Европа е най-бързо затоплящият се континент, допълни Николай Петков.

“Какви са основните тенденции? Повишение на световната температура, което води, разбира се, до по-чести екстремуми като горещи вълни, а откъм валежи ситуацията е разнопосочна. Повече екстремни валежи, но може да има и повече периоди на засушаване. За България също ще бъде интересно да се види каква ще бъде равносметката. Вероятно, може би няма да е най-топлата година, рано е да се каже, особено на по- регионално равнище. Дори един, ако се случи декември по-студен, един такъв по-студен месец може да стабилизира, в кавички, нещата.”

Климатичните промени се отразяват на здравето на хората. Горещите дни са рискови, особено за възрастните хора, качеството на живот спада. Топлата есен означава по-дълъг сезон на размножаване на доста видове, които се считат за неприятни за хората като комари, миризливки и т.н. За България ниското ниво на река Дунав в българския участък, според някои специалисти е симптом на климатичните промени. Има нарастване на дните с интензивен валеж, което има негативни последствия за безопасността на хората и земеделието.

Във връзка с предстоящата конференция на ООН по изменението на климата, която тази година ще се проведе в Дубай, Обединените арабски емирства Николай Петков коментира, че фокусът тази година ще бъде да се актуализират националните приноси на страните към Парижкото споразумение, т.е. да се актуализират целите за намаление на парниковите емисии.

“Доста научни организации предупреждават, че имаме доста малко време, ако искаме да опазим амбициозната цел на споразумението… Времето ни е на изчерпване, ако искаме да спазим наистина целта на Парижкото споразумение за ограничаване на емисиите до градус и половина спрямо средното от края на 19-и век”, допълни Николай Петков.

Пълният запис от интервюто изслушай тук.