Надежда Шопова от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио Видин относно пшеницата и предизвикателствата за отглеждането ѝ в условията на климатичните промени.
Пшеницата е стратегически важна култура, затова в условията на климатичните промени е добре да се замислим за отглеждането й занапред. В народната агрометеорология хората свързват хляба с дебелия сняг през зимата и с валежите през май, но през последните години снежната покривка все повече липсва, а температурите се покачват. Как всичко ще се отрази на растежа и добивите, коментира агроном инж. Надежда Шопова, част от авторския екип на платформата “Климатека”:
“Пшеницата е култура, която се отглежда при естествени условия на овлажнение и изцяло разчита на даденостите на страната и районите. Промените в климата се отразяват върху метеорологичните условия на растеж и развитие на културите, а това рефлектира и върху добивите”.
При навременно засяване, в този период на годината посевите трябва да са добре вкоренени и укрепнали, но не навсякъде е така, коментира инж. Надежда Шопова:
“Един от най-важните периоди е сеитбата, но през последните години летните суши преминават и в есенни, а това е причина за забавяне на сеитбата, защото няма възможност да бъде направена добра обработка и когато няма влага, семената не поникват… Когато сеитбата се случи в срок, би трябвало те да зимуват във фаза “братене”, където са по-устойчиви, с по-развита коренова система и в състояние да издържат и минимални температури… Тази година в много райони влагата е недостатъчна и голяма част от посевите са във фаза “трети лист”, не са достатъчно закалени и при много ниски температури може да се очакват повреди…”
Поне 75% от производството на зърно в света е заето от пшеница, царевица и ориз. Обикновената мека пшеница се използва за производството на хляб и тестени изделия, а твърдата – основно за макарони. От житни култури се приготвят спирт и пиво, скорбяла, грис, концентриран фураж и добавъчни продукти за селското стопанство. Пшеницата и житните храни съдържат специфичен растителен протеин – глутен, който придава еластичност и добри качества на брашното.Китай, Индия, Русия и САЩ са най-големите производители на пшеница. Според информация на Организацията за прехрана и земеделие към ООН – FAO за последните 20 години при европейските държави лидер е Франция (5,4%), следвана от Германия (3,5%) и Украйна (3,1%). Делът на България е 0,7% от общото световно производство, посочва в статията си Надежда Шопова. Делът на пшеницата в България е над 50%, в сравнение с останалите зърнено-житни култури.
Пшеница у нас се отглежда основно в Северна България и по поречието на Дунав, в Горнотракийската низина, Югоизточна България и Софийското поле. Най-разпространените житни култури са обикновена пшеница, ечемик, тритикале, по-слабо застъпена е твърдата пшеница.
В края на миналия и първите 20 години на настоящия век, в страната се наблюдава тенденция към повишаване на средната температура на въздуха, както и промяна в количеството и разпределението на валежите по сезони в основните земеделски райони на Южна и Северна България. По-чести са и екстремните метеорологични явления- суша, суховеи; валежи от град, интензивни валежи и преовлажнение, силен вятър в по-късните фази от развитието на посевите. В последния доклад на Световната банка за развитие, публикуван в началото на 2019 г., се посочва, че се очаква българското земеделие да бъде повлияно от промените в климата сега и през следващия 30-годишен период.
Предвид климатичните промени науката работи по създаване на сортове, подходящи за всеки един район, а земеделците трябва да изберат български сортове пшеница, посочва Надежда Шопова:
“България е на 8 място по създаване на нови сортове. Науката работи, а българскит сортове пшеница са добри. Те са по-добре адаптирани към местните условия и производителите само ще спечелят, ако ги използват... Селекцията се измества от студоустойчиви към сухоустойчиви сортове, а производителите трябва да заложат на сеитбооборота, науката и местните сортове, които са съобразени с нашите условия… Трябва да се съобразяват сроковете на сеитба, където е необходимо- валиране, задължително е сеитбообръщението… Подхранването също е от значение, като се работи за сортове с добро усвояване на азота… Трябва да има стимули, за да се създава разнообразие от култури…”
Изслушай цялото интервю тук.
