Мит: Няма емпирични доказателства за антропогенния произход на глобалното затопляне

Становището на науката: Парниковите газове причиняват затопляне и в днешно време причината за увеличаването на съдържанието им в атмосферата е човешката дейност. Това се доказва от независими измервания, направени от Земята и от Космоса, в атмосферата и океаните, в метеорологичните станции и в лаборатории.

Мит: Не сме ние. Хората са твърде незначителни, за да повлияят на глобалния климат. Да се предположи, че човечеството е способно да въздейнства и смущава сили с такава величина, е отражение на самоцелно високомерие. Човечеството е подмножество на природата, не обратното. (източник: Financial Sense University)

Множество емпирични изследвания показват, че глобалното затопляне се дължи на увеличаване на концентрациите на парникови газове.

  • Сателити показват, че все по-малко от енергията, носена от дължината на вълните, погълнати от парникови газове, отива в космоса.
  • Метеорологичните измервания показват, че количеството енергия, която се връща от атмосферата към повърхността на планетата, се увеличава, което можем да свържем с увеличаването на концентрацията на парникови газове. Благодарение на спектралния анализ на това излъчване знаем до каква степен специфичните газове допринасят за затоплянето.
  • В резултат на увеличаването на концентрацията на CO2 във въздуха, долният слой на атмосферата (тропосфера) трябва да се затопли, но по-високият слой (стратосфера) да се охлади. И това наблюдават метеорологичните сателити и балони.
  • Тенденцията на затопляне е по-изразена през нощта, което показва, че парниковите газове (активни 24 часа на ден) са отговорни за повишаването на температурата, а не слънцето (активно през деня).
Сателитът Aqua е един от спътниците, оборудвани с радиометри, измерващи радиацията на земята. Източник: НАСА

Освен това може да се докаже експериментално, че именно човек причинява повишаване на концентрацията на CO2 в атмосферата.

  • Концентрацията на CO2 се увеличава с натрупването на антропогенни емисии на този газ:
Фиг. 1: Количеството на CO2 в атмосферата (зелена линия – Law Dome, Източна Антарктика и синя линия – Mauna Loa, HI) и човешки общо CO2 в гигатона (червена линия – CDIAC ).

Климатичната система може да „разграничи” въглерода от природни източници от въглерода, отделят при горенето на изкопаемите горива – и реагира по свой начин.

Първо, повишава се киселинността на океаните, които абсорбират излишния въглероден диоксид. Ако източникът на емисиите бяха самите океани, това явление нямаше да се осъществи.

Второ, концентрацията на атмосферния кислород намалява. Кислородът се комбинира с въглища при изгарянето на изкопаеми горива. Ако източникът на емисиите бяха океаните, кислородът не би трябвало да се изчерпва.

Допълнително потвърждение, че нарастващите нива на CO2 се дължат на човешката активност, идва от изследването на съотношението на въглеродните изотопи (въглеродни атоми с различен брой неутрони), открити в атмосферата. Въглерод 12 (12С) има 6 неутрона, въглерод 13 (13С) има 7 неутрона. Растенията имат по-ниско съотношение C13 / C12, отколкото в атмосферата. Ако нарастващият атмосферен CO2 се получава от изкопаеми горива, C13 / C12 трябва да пада. Всъщност това се случва (Ghosh 2003). Съотношението C13 / C12 корелира с тенденцията в глобалните емисии.

Статията е адаптирана от Skeptical Science и Nauka o Klimacie