Мит: Глобалното затопляне не съществува, защото температурите през зимата в по-голяма част от земното кълбо са отрицателни

Становището на науката: Основни свойства на времето са неговото непостоянство и променливост. В метеорологията времето се разбира като състоянието на атмосферата в точно определено време и място, докато климатът характеризира режима на времето за дадено място или район, определен въз основа на многогодишни наблюдения. Следователно всяко метеорологично състояние трябва да се разглежда в по-широк исторически контекст.

Мит: Няма глобално затопляне, защото температурите през зимата в по-голямата част от земното кълбо са отрицателни. Дори се отбелязват екстремно ниски стойности всяка година. Съвсем наскоро сателит на НАСА регистрира температура под -95 °C на повърхността на Антарктида. Наблюдават се и студени и дъждовни дни през летния сезон, когато трябва да е сухо и горещо. Ако имаше глобално затопляне, ледът и снегът щяха да се топят по-бързо. На големи територии през зимата вали сняг. Нещо повече – не са редки случаите на дебели снежни покривки, блокиране на пътища, затваряне на летища и проблеми с ежедневието на хората, заради силни снежни бури и натрупване на дебел сняг. Ако се затопля толкова бързо, колкото твърдят някои учени, топлолюбиви растения и животни щяха да се заселват в по-северни територии. В много тропически и екваториални райони не се наблюдава бързо повишение на температурите, а в някои техни части дори има застудяване.

Понятията „климатични промени“ и „глобално затопляне“, често се използват неправилно и понякога стават обект на свободни интерпретации. Понякога тези мнения се основават на субективната памет за времето през отминали периоди, често с недостатъчно времетраене. Продължителността на наблюдаемия период определя точността и достоверността на направените изводи за климата и неговите промени. При анализ на средната температура за даден месец от годината, може да се установят големи разлики между отделните години (фиг.1). Например през месец януари средната месечна температура на въздуха се изменя значително. През 2017 г. тя е -5,8 °С, докато през януари 2007 г. тя достига 4,5 °С. Въпреки това през повечето години в периода от 2000 до 2019 г. средната температура на въздуха е около и под 0 °С.

В действителност времето е много променливо и неговите колебания са нещо съвсем нормално. Особено осезаеми са колебанията през зимните месеци, когато затоплянето на времето има видим ефект, като топене на снежната покривка.

Фиг. 1 Средна месечна температура на станция София през месец март за периода 2000 – 2019 г. (Данни: https://www.stringmeteo.com/)

Световната метеорологична организация възприема 30-годишни периоди на наблюдение като основа за анализ на климата и установяването на климатични промени, в това число и тенденция към глобално затопляне, която е частен случай (промяна на средногодишните температури) на по-общото наименование „климатични промени“. Сравнителният анализ на средните стойности на температурите на въздуха в гр. София  за периода 1961-1990 и 1979-2008 г. показва, че се наблюдава затопляне (фиг. 2).

Фиг. 2 Средни месечни стойности на температурата на въздуха в София за различни периоди (Велев, 2010). Периодът 1961-1990 г. e определен за климатична норма от Световната метеорологична организация

Докато средната температура през първия 30-годишен период е -1,5 °С, то за периода 1979-2008 г. тя нараства до -0,7 °С. Независимо от субективното усещане за „по-студена” или „по-топла” зима, е налице неоспорим факт – повишаване на средномесечната стойност на температурата на въздуха. Това съвсем не означава, че в бъдеще няма да се наблюдават студени и/или ледени дни (с максимална температура на въздуха под 0 °С). Вместо това броят на дните с положителна температура на въздуха продължава да се увеличава. През летните месеци също се наблюдава повишаване на средномесечната температура (фиг. 2), което се свързва с увеличаване на броя на рекордно топлите дни.


В публикацията са използвани материали от:

  1. Велев, С., 2010. Климатът на България – София, Херон Прес, 189 с.

Статията е адаптирана от Skeptical Science и Nauka o Klimacie