Мит: Екстремните метеорологични явления не са следствие от глобалното затопляне

Становището на науката: Глобалното затопляне увеличава риска от проява на екстремни метеорологични явления. Това се дължи на естествените механизми и процеси, които регулират климата. Това се потвърждава от наблюдения, показващи силна връзка между повишаването на температурата и увеличаването на честотата на тези явления.

Мит: Не съществува връзка между глобалното затопляне и наблюдаваните екстремни метеорологични явления през XX век. В заключителната част на статията на Джема Нарисма и колектив (Narisma et al., 2007) се посочва, че намаляването на валежите и засушаванията са обусловени от географските характеристики и местоположението на дадения регион. Следователно тези явления са естествени и дават индикация за очакваните промени в климата през XXI век. В такъв случай защо при положение, че глобалното затопляне се осъществява с рекордно бързи темпове, честотата на екстремните засушавания на дадени региони намалява (CO2 Science)?

Климатът е сложна система. Понякога е трудно да се знае какво причинява специфични и екстремни метеорологични явление. Все пак науката може да идентифицира общите тенденции в изменението на климата и да свърже настоящите аномалии с тях.

Появата на екстремни метеорологични явления се обуславя от естествени механизми, които регулират климата. В резултат от глобалното затопляне и повишаването на температурата:

  • нараства изпарението на водата от почвата, растенията и водните тела, което може да доведе до суша (фиг. 1);
  • Се увеличава количеството на водни пари в атмосферата, което е предпоставка за проява на екстремни валежи;
  • затоплянето на океанската повърхност причинява промени в атмосферната циркулация и разпределението на валежи и техните количества, което се наблюдава по време на някои суши, особено в тропическите региони.

Тези промени не генерират автоматично екстремни метеорологични събития, но променят шансовете тези събития да се случат. Това е същото като да промениш структурата на зарчето, което води до това, че едната страна е по-тежка, така че определен резултат става по-вероятен. В контекста на глобалното затопляне това означава, че нарастващите температури увеличават шансовете за настъпване на екстремни събития.

Фиг. 1: Температурна аномалия на земната повърхност (отклонение от дългосрочната средна стойност) по време на топлинна вълна на 31 юли 2003 г. (NASA Earth Observatory)

Освен това се наблюдава силна корелация между повишаването на температурата и увеличаването на честотата на екстремни бури, наводнения и продължителни засушавания (фиг. 2). На глобално ниво се наблюдават все по-често рекордни горещи вълни. Изключително топлите лета, които се регистрират обикновено веднъж на половин век, напоследък се наблюдава на всеки три години. За България е установено наличието на статистически значимо нарастване на дните с гръмотевични бури, потенциално опасни и екстремни валежи през периода 1991-2010 г. спрямо предходния 30-годишен период (1961-1990 г.), главно в източните региони на страната (Бочева, 2014).

Фиг. 2: Летни температури в Европа (между 35° и 70° N ширина и между 25° и 40° Е дължина) в периода 1500-2010 (отклонение спрямо средните стойности за периода 1970-1999) (Barriopedro et al.,  2011). Петте най-студени и най-топли лета са означени съответно със син цвят и нюанси на жълтото и червеното. Най-горещите лета са регистрирани през XXI век.

В заключение, въпреки че не е възможно да се твърди, че глобалното затопляне предизвиква особено екстремно събитие, е погрешно да се твърди, че глобалното затопляне няма ефект върху времето. Повишаването на температурата на въздуха и морето има редица ефекти върху водния цикъл и това увеличава шансовете за по-екстремни метеорологични събития.

Статията е адаптирана от Skeptical Science и Nauka o Klimacie