Мит: Въглеродният диоксид, отделян от човека, няма значение

Становището на науката: В природата емисиите на СО2  от океаните и от гниенето на растителността се балансират чрез абсорбция (отново от океана и растителността). Днес ние нарушаваме този баланс като добавяме въглероден диоксид, без да премахваме – нашите промишлени емисии не се компенсират от естествено или промишлено усвояване.

Мит: Въглеродният диоксид, отделян от човека, представлява малък процент от всички газови емисии. „Независимо дали човек съществува или не, климатът се е променял. Сега става все по-топло – това е неоспорим факт и не бихме могли да го постигнем без емисии на въглероден диоксид. Атмосферата (без да се включват водните пари) включва азот, кислород, аргон, а останалите газове представляват 0,038%, от които 0,035% е въглероден диоксид, който идва от природата и от нас, хората. Предполага се, че от тези незначителни 0,035%, само 3-5% се произвеждат от хората.” (Робърт Пиетзак )

Въглеродът е част от т.нар. „въглероден цикъл” – между биосферата, почвата, скалите, водите, земната атмосфера и утайките (включително изкопаемите горива). Естественото поглъщане (абсорбция) компенсира естествените емисии, така че общото количество въглерод в цикъла не би трябва да се променя за кратки времеви мащаби. В същото време наблюдаваме постоянно излишък на СО2, който се натрупва в атмосферата:

Фиг. 1. Концентрация на въглероден диоксид (СО2) в молекули на милион за последните 1100 години, във въздушни мехурчета, хванати в ледени ядра (до 1977 г.) и директно в атмосферата (след 1958 г.). Източници: Siple Station Ice Core, CDIAC; Law Dome, CDIAC; Мауна Лоа, лаборатория за изследване на земната система NOAA.

На какво основание приписваме на човека това покачване? Е, климатичната система може да „разграничи” въглерода от природни източници от въглерода, отделян при изгарянето на изкопаеми горива – и реагира по свой начин.

Първо, повишава се киселинността на океаните, които абсорбират излишния въглероден диоксид. Ако източникът на емисиите бяха самите океани, това явление нямаше да се случва.

Второ, концентрацията на атмосферния кислород намалява. Кислородът се комбинира с въглерода при изгарянето на изкопаеми горива. Ако източникът на емисиите бяха океаните, кислородът не би трябвало да се изчерпва.

Допълнително потвърждение, че нарастващите нива на CO2 се дължат на човешката активност, идва от изследването на съотношението на въглеродните изотопи (въглеродни атоми с различен брой неутрони), открити в атмосферата. Въглерод 12 (12С) има 6 неутрона, въглерод 13 (13С) има 7 неутрона. Растенията имат по-ниско съотношение C13 / C12, отколкото в атмосферата. Ако нарастващият атмосферен CO2 се получава от изкопаеми горива, C13 / C12 трябва да пада. Всъщност това се случва (Ghosh 2003). Съотношението C13 / C12 корелира с тенденцията в глобалните емисии.

Само около 40% от човешките емисии на CO2 се абсорбират, най-вече от растителността и океаните. Останалото остава в атмосферата. В резултат на това атмосферният CO2 е на най-високото ниво от 15 до 20 милиона години (Tripati 2009). Естествената промяна от 100 части на милин (ppm) обикновено отнема 5000 до 20 000 години. Скорошното увеличение от 100 ppm отне само 120 години.

Този излишък на въглероден диоксид в атмосферата наистина ли има значение? За да бъде оценена чувствителността на климата към промените в концентрацията на CO2, нека се върнем към миналото. През стотиците хиляди години концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата се колебае между 180-300 ppm – това е достатъчно, за да може Земята да се трансформира изцяло, преминавайки от ледникови към топли междуледникови периоди. Днес тази концентрация е близо 400 ppm и расте с експресна скорост от 2 ppm годишно. Нашият климатичен експеримент е безпрецедентен в историята на планетата и човешката дейност играе главна роля за това.

Статията е адаптирана от Skeptical Science и Nauka o Klimacie