Междуправителственият панел по климатичните промени – IPCC

Каква е историята и ролята в науката за климата на IPCC?

Автор: Николай Петков кара магистърска степен, специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Той е и активист от движението „Петъци за бъдеще – България“. Научните му интереси включват промени в климата и замърсяване на въздуха.

Това е първата част от поредица, която е въведението в темата за Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) към ООН. В тази статия са разгледани накратко историята, целите и начина на работа на IPCC.

Какво е IPCC и какви са функциите, които изпълнява?

Междуправителственият панел за климатичните промени (Intergovernmental Panel on Climate Change – IPCC) e съставна организация към ООН, чиято цел е да осигурява на правителствата по света научна информация, която да бъде използвана при изготвянето политики, свързани с климата. Той е основан през 1988 г. от Световната метеорологична организация (СМО) и Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Понастоящем има 195 членки, в това число и България.

Докладите на IPCC са от ключово значение в международните преговори за климатичните промени. Хиляди учени взимат доброволно участие в оценката на научни статии и проучвания. Целта е да се изготви изчерпателно обобщение на настоящите познания в областта на науката за климатичните промени. Чрез своите оценки IPCC описва степента на научно съгласие в различни области (например каква е вероятността парниковите газове да са причина за Глобалното затопляне) и освен това посочва области, в които все още са нужни изследвания.

Част от обобщенията на IPCC установяват каква е същността и степента на промените в климатичната система на Земята в миналото и настоящето. Друга част от научните изводи са свързани с оценката на човешко влияние върху тези промени. От ключово значение са и сценариите за очакваните промени на климата в бъдещето – т.нар. представителни климатични пътища (Representative climate pathways – RCP). Те представляват обобщения от симулации на климатични модели за очакваните промени в емисиите и концентрациите на въглероден диоксид, средната температура на повърхността на Земята (фиг. 2), повишаване на морското равнище и др. Сценариите са общо 4 на брой, в зависимост от степента на човешко въздействие – RCP 2.6 е най-благоприятният сценарий, докато RCP 8.5 е най-песимистичният.

Фигура 2. Очаквано повишение на средната температура на повърхността на Земята до края на XXI век при различни сценарии. Източник: IPCC

Какви са основните акценти на докладите на IPCC?

От 1988 г. насам IPCC е публикувал пет Оценъчни доклада, които са най-изчерпателните научни доклади в света относно промените в климата. Публикувани са и доклади, свързани с методологията им, технически въпроси, както и специални въпроси, свързани с конкретен научен проблем.

Първият оценъчен доклад през 1990 г. подчертава значението на промените в климата като проблем с глобални последици, изискващ международно сътрудничество. Той изиграва решаваща роля в създаването на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, ключовото международно споразумение за смекчаване на Глобалното затопляне и за справяне с последствията от климатичните промени.
Вторият доклад (1995) осигурява важна информация за правителствата в подготвителния период преди приемането на протокола от Киото през 1997.
Третият доклад (2001) се фокусира върху ефектите от климатичните промени и нуждата за адаптация.
Четвъртият доклад (2007) полага основите за следващо споразумение за климата, като поставя целта за ограничаване на затоплянето до 2°C.
Петият, най-скорошен оценъчен доклад, е завършен през 2013-2014 г.. Той дава основен принос за Парижкото споразумение на климата (2015).

В момента IPCC се намира в шестия си оценителен цикъл. В този процес се изготвят 3 специални доклада, 1 методологичен доклад и Шестият оценителен доклад, който се очаква да бъде публикуван през 2022 г. През годините натрупването на знанията относно климатичните промени, както и увеличаването на точността на климатичните модели дава възможност за по-голяма увереност на изводите в докладите.

Структура и Методология

Авторите от панела са разпределени в няколко групи:

Работна група I – Основа на физическата наука.
Работна група II – Последствия от промените в климата, адаптация и уязвимост.
Работна група III – Смекчаване на климатични промени.
Оперативна група – Развиване на методология за изчисляване и докладване на емисии на парникови газове от всяка една държава.

Оценъчните доклади на IPCC покриват напълно научните, техническите и социално-икономическите аспекти на климатични промени. Те се състоят най-често от 4 части – по една за всяка работна група и един синтезиран доклад. Синтезираният доклад обединява Оценъчния доклад с всички специални доклади, издадени по време на настоящия цикъл. Важно е да се отбележи, че IPCC не провежда свои собствени проучвания.

Всички оценъчни, специални и синтезирани доклади включват и обобщени версии, които са предназначени за неспециалисти. Докладите могат да включват и допълнителни материали с често задавани въпроси.

В последния оценъчен доклад от 2013-2014 г. сигурността на дадено научно твърдение се описва по 2 начина.

При първия начин се използва качественото ниво на увереност (ниско, средно, високо). То се формира на база на степента на научно съгласие и на наличието на научни доказателства – то може да бъде ограничено (limited), средно (medium) или силно (robust).
При втория подход валидността на дадено научно твърдение се оценява чрез вероятностен диапазон. Например, ако дадено твърдение е „много вероятно“, това означава, че за него има между 90 и 100% сигурност. Други използвани вероятностни категории са: „малко-вероятно“ (0-33%), „неопределено“ (33-66%), „вероятно“ (66-100%), и др.

Какви са ключовите обобщения на IPCC?

Това са най-съществените обобщения на IPCC от последния доклад:

Затоплянето на климатичната система е недвусмислено, а от началото на 1950-те години много от наблюдаваните промени са безпрецедентни за последните хилядолетия.
Много е вероятно (90-100%), че повече от половината от наблюдаваното повишение на средната температура на Земята в края на XX и в началото на XXI век е вследствие на повишената концентрация на парникови газове. Промените в слънчевото греене са прекалено слаби, за да се обясни такова затопляне.
Атмосферните концентрации на въглероден диоскид, метан и диазотен оксид са се повишили до най-високите си нива за последните 800 000 години. Концентрациите на въглероден диоксид са се увеличили с 40% спрямо преди индустриалната революция, главно поради емисии от изкопаеми горива.
Повишаването на морското равнище ще продължи и през XXI век с нарастващи темпове.

Честа критика към докладите на IPCC е, че научните изводи са прекалено консервативни и подценяват степента на наблюдаваните и бъдещи промени (например очакваното повишение на морското равнище). Тази тенденция за консервативност е засегната и в 10 глава на Петия оценъчен доклад. Много от изводите обобщават каква е вероятността за наличие на човешко въздействие, а не каква е вероятността колко голяма е степента на това въздействие. Поради тази причина е възможно степента на дадено въздействие да е подценена.

Докладите на IPCC са от ключово значение за разбирането на науката за климата на Земята и за световната политика. През 2007 г. IPCC и бившият американски вицепрезидент Ал Гор получават съвместно Нобеловата награда за мир за „техните усилия да увеличат и разпространят познанието за причинените от човека промени в климата и за поставянето на основите за необходимите мерки за противодействие на тези промени“.

Докладите на IPCC, могат да бъдат намерени на страницата на IPCC, като препоръчваме да започнете с обобщенията за неспециалисти.

В публикацията са използвани материали от: