Зимите не са това, което бяха

Интервю на д-р Симеон Матев за БНР – Радио Видин относно промяната на зимния сезон и отчетените рекорди за България и Европа.

Защо зимите не са това, което бяха и защо тазгодишната зима е била най-топлата в България? Отговор дава климатологът Симеон Матев – част от авторския екип на научно-популярната платформа “Климатека”.

Изминалата зима в нашата страна е най-топлата откакто се правят метеорологични наблюдения. В Европа изминалата зима е с положителна аномалия на средната сезонна температура, отчита климатологът:

„Що се касае до самата аномалия от градус и четиридесет и четири стотни, тази аномалия нарежда изминалата зима за Европа като втората най-топла в близо 44-годишната история. Тук имам предвид събирането на данни по такъв начин. Данните се събират по сателитен способ и той е много точен.“

От 1911 година до момента, скоростта на повишение на зимните температури е с 0,16 градуса на десетилетие. От 1991 година до 2023 година трендът на повишение е с 0,5 градуса на десетилетие или повече от три пъти по-голям отколкото за целия изминал период. Това говори, че последните години има стремглаво повишение на зимните температури.

Тази зима, в периода 31 декември – 2 януари повече от 1000 станции са си подобрили най-високата измервана температура и са поставени повече от 1000 топли рекорда. Почти всички страни от континента са отчели топли рекорди, включително и България.

На базата на 11 станции в България изчислената средна зимна температура показва стойност, която досега не е била отчитана, допълни Симеон Матев:

„И по този повод ние имаме скромното самочувствие да кажем, че изминалата зима е най-топлата в нашата страна… 2023 година превъзхожда с повече от градус предишните най-топли зими, които са били 2020 и 2021 година и несъмнено един от водачите до момента – 2007 година.“

За последните 63 години най-студените зими са били през 1963 година, 1985 година, като 2012 и 2017 са последните по- студени зими. През 1963 година например падат едни от най-дебелите снегове в нашата страна. На хижа “Пирин” са отчетени 460-480 см снежна покривка. През 1985 година режимът на тока е бил в резултат на замръзналата река Дунав:

„И шлеповете с въглища не можеха да пътуват, за да захранват тогавашните ТЕЦ-ове, които бяха основен дял в енергетиката ни. 2012 година е последната по-така отчетливо студена зима, защото през нея пък бяха отчетени доста ниски температури. Във Видин, например, бяха измерени -28 градуса, в Кнежа -29 градуса. Но, това е последната година, в която са отчетени толкова ниски температури“, уточни Симеон Матев.

За последните 30 години средната зимна температура в нашата страна се е повишила с 0,6 градуса. За последните 10 години това повишение вече е с по-големи скорости 2-3-4 пъти. До какво води това?

„Дните със снежна покривка намаляват, ледените дни намаляват, намаляват дните със снежни виелици. Зимните прояви като цяло намаляват. Дори има деца, които са на 7-8-годишна възраст, които живеят в Южна или Югоизточна България, те не знаят какво е сняг“,

каза още Симеон Матев.

Какви последствия, природни и икономически, настъпват от топлите зими, може да чуете в звуковия файл.


Пълното интервю изслушай тук.