В Европа третият месец от годината е по-топъл от нормите, но нашата страна отбелязва най-голямата отрицателна аномалия от 50 месеца насам
Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.
Тази година месец март има най-големи аномалии на едни и същи континенти – в централните части на Азия са отбелязани големи положителни отклонения, а в същото време в Северен Сибир са отчетени големи отрицателни аномалии. Подобни различия има и от двете страни на Антарктическия полуостров – западно е значително по-студено от нормите, източно е чувствително по-топло.
Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през март 2021 г. в глобален план е с 0.38 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и с 0.19 °C по-топла по новия климатологичен период 1991 – 2020 г. (в статията по-долу всички стойности поместени в скоби се отнасят за новия период). Март 2021 г. е с 0,4 °C по-студен от най-топлия до момента месец март, отчетен през 2016 г. Тазгодишният март е по-студен от всеки един месец март през периода 2015 – 2020 г, по-студен е и от март 2010 г. (фиг.1).
Последният поднормен март, макар и със съвсем малко отклонение, е преди 21 години – през 2000 г., като оттогава е имало едва няколко петдневни периода с отрицателна аномалия. Най-студеният март от 1979 г. до днес е бил през 1982 г. с отрицателна аномалия от близо половин градус.
По света
С най-голяма отрицателна аномалия от близо 8 – 10 °C под нормата се открояват части на Северен Сибир и Западна Антарктика. Други региони с по-ниски от средните температури включват Аляска и Северна Канада, Северозападна Азия и големи площи от Северозападна, Централна и Югоизточна Австралия.
Обратно – най-голяма положителна аномалия, достигаща от 6 до 8 °C, е отчетена в ивица, простираща се от Арабския полуостров и Иран на североизток до Монголия, Северен Китай, крайния югоизток на Русия и Япония. Относително меко беше и в централните и източните части на Канада и САЩ, както и над Гренландия и голяма част от Източна Антарктида.
Като цяло, температурите в по-голямата част на сушата, без изброените по-горе региони, са със средни температури, близки до климатичните стойности, като отклоненията в положителна или отрицателна посока са по-малки от 2 °C (фиг.2).
За окенската повърхност е характерно по-ниските от нормата температури в по-голямата част от тропическия и субтропичния Източен Тихи океан. Макар и отслабваща (линкът е към динамична графика, променяща се ежедневно), Ла Ниня продължава да има голямо охлаждащо влияние. Поднормени са били температурите на океанската повърхност още и в близост до тихоокеанското крайбрежие на Мексико, САЩ и Канада. В големи части от акваторията на Атлантическия океан и Индийския океан средните температури бяха малко над нормата.
В Европа
В Европа средната температура през месец март 2021 г. е с 0,4 °C по-висока от нормата за 1981 – 2010 г. или с 0,1 °C по-висока от нормата за 1991 – 2020 г. Тези стойности са сравнително малки, като най-топлият март в Европа от 1979 г. насам е бил през 2014 г. с близо 3 °C положителна аномалия. Между 2 и 3 °C наднормено отклонение през март са имали и 1989, 1990, 2007 и 2017 г. Още по-голяма аномалия, но в отрицателна посока е отчетена през 1987 г. – това е бил най-студеният март, с близо 4 °C поднормена аномалия. Последният студен март е през 2018 г. с почти 2 °C отрицателна аномалия.
Март 2021 г. е по-топъл от обичайното в Северозападна Европа, особено над Норвегия и Швеция, както и на много места в централните райони. Близки до нормалните бяха температурите в югозападната част на континента, а под нормата са отчетените стойности в Югоизточна и Североизточна Европа. Най-големи аномалии, повече от 3 °C спрямо референтния период 1981 – 2010 г., са измерени в крайния север – в северните части на остров Шпицберген са били над нормата, а в крайните североизточни части на Европейска Русия – под нормата (фиг. 3).
В България
В нашата страна средномесечните температури за март 2021 г. са под нормата за периода 1981 – 2010 г. Интересно е да се отбележи, че толкова голяма отрицателна аномалия в нашата страна не сме имали от изключително студения януари 2017 г. или това са 50 месеца – т.е. март 2021 г. е най-студеният месец по отношение на месечна аномалия за повече от 4 години назад.
Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, най-студено с отрицателна аномалия от 1°C до 3 °C е било на места в Югозападна България, Източна Тракия и в планинските райони. В останалата част на страната средните температури бяха малко под нормата, а с няколко десети над нея се отличават някои части на Черноморието, Добруджа и в Северозападна България.
Ледена покривка
В Арктика площта с морски лед за март 2021 г. е на осмото най-ниско ниво от 1979 г. насам, с 6% по-малко лед е имало спрямо нормата (фиг. 4.). Водач в листата по най-малко лед през март са 2015 г. и 2018 г. Тазгодишния обхват на морския арктичен лед има сходни стойности с този от 2019, 2014 и 2017 г. и е с малко по-малки стойности от миналогодишния.
През март по-голямата част от Северния ледовит океан е била покрита с морски лед. Затова, с изключение на североизточния сектор на Атлантическия океан, най-големите аномалии на концентрацията на морски лед обикновено се срещат в субарктическите морета.
Картата на аномалиите на концентрацията на морски лед за Арктическия регион за март 2021 г. показва концентрации под средните в по-голямата част от сектора на Северния Атлантик – от североизточна Канада до северните части на Баренцово море. Над средните са концентрациите на морски лед в Карско море. В тихоокеанския сектор концентрациите са под средните, като най-добре изразено е това в Берингово море.
В Антарктика през март 2021 г. обхватът на морския лед достигна средно 4,6 милиона км2, което с 5% над средното за март за периода 1981 – 2010 г. Интересно е да се отбележи, че за следващия период от 1991 – 2020 г. средните стойности на площите с антарктичен лед са сходни с тези за периода 1981 – 2010 г . Тазгодишният обхват на леда в Антарктика за пръв път от 5 години е с положителни отклонения, макар и с малки стойности – т.е. ледът е повече от нормалното, за това време на годината. (фиг. 5).
През март 2021 г. средните температури са над средните за периода, но се запазва тенденцията за по-малки положителни отклонения, започнала още в началото на годината. Най-вероятно тези малки стойности на положително отклонение се дължат на няколкомесечната Ла Ниня, която има известен охлаждащ ефект върху глобалната температура, а не на някакви последствия от взети екологични мерки. Но това ще стане ясно след анализ на по-голям обем от данни през следващите месеци.
*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.
Виж още:
- Защо 2020 е най-топлата в Европа
- Януари 2021 г. е шестият най-топъл месец в глобален мащаб
- Февруари 2021 г. – в глобален аспект отново е над нормите, но с малка положителна аномалия
В публикацията са използвани материали от: