Климатичните промени и животните (Част 1)

Въздействието на климатичните промени върху ключови животински видове

Борислав Григоров е главен асистент в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е бакалавър „География и биология“ към Биологическия факултет на СУ, магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология“ и докторантура в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор е на над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания и съм представял доклади в страната и в чужбина.

Статията е ориентирана към въздействието на климатичните промени върху представителите на царството на животните в световен мащаб като засяга някои популярни примери. Безспорен факт е, че фауната е един от уязвимите елементи на биоразнообразието и промените в нея служат за сигурни индикатори за изменения в средата. 

Биоразнообразието на планетата включва всички живи форми и животинските видове са неделим елемент от общата система. Представителите на фауната са едни от най-уязвимите при изменения в условията на средата, като това важи особено за стенобионтите (организми, живеещи в тесни екологични граници, при относително постоянни условия на средата) за разлика от еврибионтите, които са много по-приспособими, защото могат да живеят в широки екологични граници. Зачестяването на засушаванията и увеличаването на интензитета им, появата на по-силни бури, топенето на ледниците, повишаването на нивото на океаните и увеличаването на тяхната температура и киселинност няма как да не се отразят и на животинското царство. 

Климатичните промени водят до изменения в границите на местообитанията, които животните заемат, което е и една от най-актуалните теми за изучаване от учените в световен мащаб. Също така водят и до повишаване на заболеваемостта им. Животът на Земята съществува от поне 3.7 млрд. години, което му е дало достатъчно време за развиване на адаптации и животните са доказали своята висока приспособимост към измененията в условията на среда. Въпреки това е ясно, че климатичните промени ще бъдат пагубни за определени видове в дългосрочен план.

Учените не са изяснили точния брой на животинските видове на планетата, а една от причините за това е постоянното описване на нови видове за науката.  Две неща са сигурни обаче – животните са много повече от растенията и представителите на фауната наброяват милиони видове.

Според оценка на Световния фонд за дивата природа (WWF) полярната мечка е „лицето“ на въздействието на климатичните промени върху видовете. Полярната мечка (Ursus maritimus) живее в среда, в която разчита на ледените полета на морския лед за пътуване, лов на тюлени, почивка и намиране на брачен партньор. Ниските нива на репродукция, както и дългото време, необходимо на новото поколение да съзрее, са критични за оцеляването на вида при нарастващите промените в заобикалящата ги среда. Разтопяването на леда води до ограничаване на хранителни ресурси. Същевременно глобалното затопляне дава едно от най-силните си отражения върху Арктичния лед и се очаква това да продължи.

Полярна мечка (Ursus maritimus) (Автор: Alan Wilson)

Гепардът (Acinonyx jubatus) е сред видовете, които са повлияни негативно от климатичните промени. Видът се характеризира с много ниско генетично разнообразие и това би било пречка да се адаптира към измененията в средата. Заплахите за него са свързани с намаляването на популациите на плячката му в някои райони, а повишаването на температурите води до понижаване на нивата на тестостерон при мъжките и влошаване на репродуктивните им способности.

Гепард (Acinonyx jubatus) (Автор: Bernard Dupont)

Азиатският слон (Elephas maximus) се отличава от своя събрат – африканския слон (Loxodonta africana), което може да бъде установено най-малкото по това, че те принадлежат към различни родове. Опасностите за азиатския слон се коренят в общото намаляване на водните количества, достъпни за него, тъй като той всекидневно се нуждае от множество литри вода. Друго следствие от климатичните промени е навлизането на редица инвазивни видове растения, които изместват местните таксони, служещи за храна на слона и по този начин ограничават хранителния му ресурс. Подобно на бялата мечка, този голям сухоземен бозайник се характеризира с необходимостта от дълго време за съзряване на поколението, както и ниски нива на възпроизводство, което допълнително влошава ситуацията за него.

Азиатски слон (Elephas maximus) (Автор: Aparajita Datta)

Климатичните промени оказват своето неблагоприятно въздействие върху биоразнообразието. Загубата на биоразнообразие ще доведе до ограничаване на ексосистемните стоки и услуги предоставяни от него. 

В заключение, факторите, въздействащи негативно върху популациите на трите вида, поместени в статията, ще продължават своето отрицателно влияние, докато не бъдат взети правилните мерки от страната на хората. Разгледаните видове са само капка в морето от фаунистични представители, които са повлияни от климатичните промени, а загубата на всеки вид е истинска трагедия и е знак за необратимостта на тези процеси.