Климатичните промени и материалните екосистемните услуги

Въздействието на измененията в климата върху материалните блага, които получаваме от екосистемите

Борислав Григоров е главен асистент в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е бакалавър „География и биология“ към Биологическия факултет на СУ, магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология“ и докторантура в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор е на над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания и съм представял доклади в страната и в чужбина.

Статията разглежда различните групи екосистемни стоки и услуги и въздействието на климатичните промени върху материалните услуги, като се обръща внимание на особено важни стоки като храна и питейна вода.

Известно е, че екосистемите ни предоставят различни блага, от които ние се възползваме пряко или косвено, за да подобряваме живота си. В съвременността тези блага са известни като екосистемни стоки и услуги. Те представляват директните или индиректните ползи, които ние получаваме от екосистемите. Екосистемни услуги биват обобщени в четири отделните групи:

материални;
регулиращи;
поддържащи;
културни.

Това е първата от серия статии за екосистемните услуги, като тук ще бъдат разгледани материалните услуги. Те са много разновидности, като от тях може да бъдат отличени следните: храна, питейна вода, сурови материали, медицински продукти. Реално тази група включва всички стоки, които са ни предоставени от екосистемите. Примери за останалите три групи ще бъдат посочени в съответните статии.

Гора от биома Aciculignosa в национален парк „Коли“, Финландия – източник на множество материални екосистемни услуги (автор: Борислав Григоров)

Климатичните промени оказват много силно въздействие върху материалните услуги, които ни предоставят екосистемите. Ето няколко примера за това:

Във високопланинските региони намаляването на снежната покривка и измененията в количеството на валежите в резултат от промените в климата влияят върху земеделските дейности, често водещи до намаляване на продукцията.
Поради увеличаването на пашата, свързана с неустойчивото земеделие, се наблюдава намаляване на количеството органичен въглерод в почвата. Това води след себе си до последствия, свързани с ограничаване на добивите, за местното население, което в територии като Тибет или Атласките планини, се характеризира с висока степен на бедност и силно зависи от промените в средата, която обитава.
Изчислено е, че добивът на ориз в Югоизточна Азия е застрашен от повишаването на температурите и всяка нова промяна към нарастване ще доведе до намаляване на продукцията.

Липсата на вода е друг голям проблем, което се забелязва все по-често и в нашата страна (справка – кризата с язовир „Студена“). По време на увеличаващата се продължителност на сухия период, количествата питейна вода не са достатъчни в много райони по света като Перу и Непал. Там увеличаващият се туристически поток пристига и със своите претенции и нужди, което оказва влияние на местното население и околната среда. Дори в Европа – в Австрия и Швейцария, например, се наблюдават необичайно горещи и сухи лета, които оказват влияние върху водните ресурси.

Дървесината е друг пример за суров материал, който добиваме пряко от екосистемите. Честите и продължителни засушавания, горски пожари, бури и нападения от вредители са резултат от измененията в температурите и валежите и това несъмнено оказва влияние върху горите в негативен аспект. Милиони хектари с горски площи биват унищожени в следствие от някое от гореспоменатите въздействия. Дори да оставим настрана загубата на материал, който може да използваме, чрез загубата на гори се освобождава огромно количество въглерод в атмосферата, което още повече допринася за климатичните изменения. В публикацията ни „Климатичните промени и горите в България“ можете да научите повече по въпроси свързани със защо загиват цели насаждения, как влияят климатичните промени върху горските екосистеми и други.

Растенията, които използваме с медицински цели, също биват повлияни от измененията в климата. Особено уязвими са ендемичните видове и тези, които са разпространени на по-голяма надморска височина. Климатичните промени водят до промени в техните жизнени цикли и ареали. Допуска се, че за алпийски видове, на които им се налага да мигрират на север или на по-голяма надморска височина поради повишаването на температурите, в един момент ще се окаже, че „северът“ и „високото“ са свършили и няма повече накъде да мигрират, което ще доведе до тяхното изчезване.

Настоящата статия разгледа част от материалните екосистемни услуги, подкрепени с примери и въздействието на климатичните промени върху тях. В заключение може да се посочи, че въз основа на многобройните примери, които може да бъдат дадени, проличава въздействието на измененията в климата върху предоставянето на материални услуги и в редица от случаите това изменение е с негативна нотка. Затова е добре да се замисляме как нашите действия оказват влияние на средата около нас и за това, че тези стоки и услуги не са даденост, а ценен и уязвим ресурс.

В публикацията са използвани материали от:

Списъкът с български учени, които имат своя принос при изучаването на ексосистемните стоки и услуги, е дълъг и посочените тук не бива да бъдат възприемани като единствените с подобна експертиза. Все пак следва да бъдат посочени имената на преподавателите от Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“: доц. д-р Асен Асенов и доц. д-р Биляна Борисова, проф. д-р Марияна Любенова и доц. д-р Росен Цонев от Биологическия факултет на СУ, както и от експертите от институтите на Българската академия на науките (БАН): проф. д-р Марияна Николова, доц. д-р Стоян Недков и доц. д-р Георги Железов от Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ), доц. д-р Кирил Василев и гл. ас. д-р Николай Велев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) и доц. д-р Миглена Жиянски от Института за гората.