Климатичните промени и горите в България

Нужни са спешни за мерки за повишаване устойчивостта на горите ни

Гост-автор: д-р инж. Александър Дунчев

Визитка: Александър Дунчев е доктор по горско стопанство, дългогодишен експерт по горски политики на WWF – България и кампаниите за опазване на горите на коалицията „За да остане природа в България„. Започва работа из горите на България през 2007 г. като експерт в Природен парк „Витоша“. В момента работи като експерт по защитените територии в Югозападното държавно горско предприятие.

Само няколко десетилетия след възстановяването на българските гори от вековно обезлесяване сме изправени пред ново голямо предизвикателство – промените в климата. Те вече унищожават най-уязвимите ни гори – изкуствено създадените през XX-ти век иглолистни насаждения, като недостатъчната информация за процесите, които протичат, генерира все повече обществени тревоги. Затова с настоящата публикация търсим отговор на въпросите защо загиват цели насаждения, как влияят климатичните промени върху горските екосистеми, какви мерки предприемат институциите и как може всеки от нас да помогне.

В края на XIX-ти век България е изправена пред тежка екологична катастрофа. Обезлесените през вековете планинските склонове са оголвани до твърда скала от мащабни порои и ерозия1. Най-силно са били засегнати подножията в близост до населените места. Спасението идва след 1905 г., когато с помощта на европейски лесовъди държавата създава специални бюра за борба с ерозията и укротяване на пороите, които дават началото на днешните горски стопанства. До края на XX-ти век пороите са укротени с изграждането на над 1 млн. куб. м прагове и баражи и чрез залесяването на 20 млн. дка гори (фиг.1). Благодарение на усилията на хиляди лесовъди и доброволци, България е преобразена от полупустиня в зелен оазис. Днес близо 25% от всички българските гори са засадени на ръка – предимно с бели и черни борови култури. Именно тези дървесни видове са били най-подходящите за масови залесявания и бързо възстановяване на горското покритие. 

Фиг. 1. Противоерозионни съоръжения в поройния водосбор на Менкина река – с.Жедна, общ.Радомир през 1940 г. (1) (Архив на ДГС Радомир)

Успехът обаче изглежда като да е временен. Все по-често пред очите ни изкуствено създадените през XX-ти век гори масово започват да загиват от природни нарушения като бури, снеголоми, ледоломи и последващите нападения на естествени регулатори като насекомите и гъбните болести (фиг. 2.). 

Фиг. 2. Повредени борови насаждения до Благоевград, 2020 г. Автор Димитър Ирибозов

Също така през последните 15 години са засегнати около 10% от боровите култури в България2 (фиг. 3). Сходни процеси протичат и в цяла Европа, като учените свързват зачестяването на природните аномалии с промените в климата3

Фиг. 3. Площ на санитарните сечи в иглолистни гори 2005-2019. Източник: Изпълнителна агенция по горите

Но защо загиват предимно боровите култури? На първо място, изкуствените насаждения са по-неустойчиви и податливи на болести спрямо естествените екосистеми. Освен това повечето борови култури са засаждани с висока гъстота и на по-ниска надморска височина спрямо естественото разпространение на иглолистните видове, което също е предпоставка за поражения в по-горещите и сухи години. За щастие повечето иглолистни насаждения са си изпълнили задачата. Освен че са помогнали за овладяване на пороите и ерозията, най-често сред засадените борове вече изобилства от естествено появил се подраст от широколистни видове като бук, дъб, габър и ясен (фиг. 4). За лесовъдите основното решение е плавната трансформация на изкуствените борови насаждения в по-устойчиви млади широколистни гори.

Фиг. 4. Белборови култури с подраст в Държавно горско стопанство Радомир. Автор Александър Дунчев

И така, за един век хората осъзнаха колко незаменими са ползите от горите: за запазване на почвите, пречистване на водите и въздуха, снабдяване с горски плодове и дървесина, опазване на ландшафта и биоразнообразието, развитието на туризма и т.н. Все повече оценяваме значението на горите и за смекчаване въздействието на климатичните промени – не само по отношение на поглъщането на въглеродни емисии, но и по отношение на неблагоприятни прояви като проливните дъждове и  засушаването. Както става ясно обаче последиците от климатичните промени могат да бъдат и пагубни за горите. Ако бурите, сушата или пожарите не доведат до директно загиване на горите, то причиненият стрес у дърветата е предпоставка за последващи нападения от насекоми и гъбни болести, които често са с пагубен край. 

Остава въпросът дали може да се направи нещо за повишаване устойчивостта на горите в България и адаптирането им към очакваните климатични промени. Още през 2011 г. в рамките на международен научен проект е извършен анализ на очакваното въздействие на климатичните промени върху горите. Определени са зоните на уязвимост (фиг. 5) и е разработена Програма от мерки за адаптиране на горите към климатичните промени4, приети същата година със заповед на министъра на земеделието и храните. 

Фиг. 5. Зони на уязвимост за горите към климатичните промени4

Като най-уязвими са оценени горите в по-ниските части на страната, и най-вече тези с изкуствен произход (т.е. иглолистните култури) и полуестествените гори с издънков произход (т.е. нискостеблените дъбови и букови гори), каквито са повече от половината гори в България. 


Най-важните мерки за адаптиране на горите изискват:

  1. Адаптиране на лесовъдството в посока създаване на по-устойчиви гори чрез използване на по-сухоиздръжливи дървесни видове;
  2. Поддържане на смесен видов състав и разновъзрастова структура на горите;
  3. Защита на вековните гори;
  4. Постепенна трансформация на иглолистните култури в естествени широколистни гори и др. 

В тази връзка, през 2019 г. с пилотен проект бяха определени дървесните видове за цяла Югозападна България, които ще бъдат най-устойчиви към очакваните климатични условия през 2100 г. Така например, ако днес опожарена церова гора над Дупница бъде възстановена, то при залесяването трябва да се използват освен фиданки от цер, и фиданки от по-сухоиздръжливи видове, като космат дъб или клен. През 2019 г. по европейски проект на Югозападното държавно горско предприятие, бе построена и първата в България автоматична поточна линия за производство на фиданки с покрита коренова система (фиг. 6), с която значително се намаляват разходите за залесяване и се увеличава прихващането на новосъздадените гори.

Фиг. 6. Поточна линия за производство на контейнерни фиданки в Държавно горско стопанство София. Автор Теодор Тодоров

Миналата година с решение на Министерски съвет бе одобрена и Националната стратегия за адаптация към изменението в климата5. Според стратегията, целите за сектор „Гори“ са насочени към: 

  • очакваните процеси на намаляване прираста на горите с 30%;
  • изместване на ареала на видовете основно към по-висока надморска височина и на север;
  • увеличаване риска за изкуствените насаждения;
  • зачестяване на природните нарушения;
  • и отслабване на икономическата жизненост на горския сектор. 

Въпросът е кой ще покрива растящите разходи за адаптиране и защита на горите, както и на скъпоструващите дейности по възстановяването им след природни нарушения, когато дърводобивът намалее и спре да формира печалби. През изминалия век това е била държавата и всички данъкоплатци. Днес, в залесителните акции по възстановяване на увредени гори се включват все повече доброволци. А в бъдеще очаквам финансирането на горския сектор да се подпомага и чрез приходи от заплащането на екосистемните ползи от горите, като защитата срещу ерозия, обезпечаването на водоснабдяването, осигуряването на условия за рекреация и т.н.).  

Прави впечатление обаче, че в стратегическите документи не се говори за нови мащабни залесявания с цел поглъщане на въглеродните емисии. Това се дължи не само на недостатъците, които имат изкуствените насаждения6, но и на това, че повечето непригодни за земеделие земи са били вече залесени през XX-ти век. Освен това нивата на въглеродните емисии от икономиката ни са все още толкова високи, че за пълното им абсорбиране трябва да залесим площ колкото три Българии7 (фиг. 7).

Фиг. 7. Поглъщане на въглеродните емисии от българските гори 1988-2015

Въпреки приетата вече нормативна рамка на стратегическо и оперативно ниво за адаптиране на горите ни към климатичните промени, успешното реализиране на поставените цели и задачи изисква много по-мащабни и интегрирани усилия от страна на горските институции, горовладелците и дори обществеността.

Дори всеки от нас има какво да направи, за да подпомогне опазването на българските гори в условията на климатичните промени. На първо място, това е информираността и заемането на активна позиция по проблема – както на гражданско ниво, така и на административно и законодателно. На второ място, всеки от нас може да подкрепи горските стопани, които по линия на горската сертификация прилагат най-природосъобразните лесовъдски практики, чрез избирането на дървесни продукти (строителен материал, мебели, книги, опаковки и др.) с логото на международния еко-стандарт FSC®. На трето място, за ограничаване вредното въздействие на климатичните промени върху горите, ще трябва да ограничим и собствения си въглероден отпечатък. Но най-важната мярка за справяне с климатичните промени е да образоваме децата в обич и грижа за гората, за да се научат да живеят в хармония с природата.


В публикацията са използвани материали от:

  1. Панов, П. 2000. Укротените порои на България. Министерство на земеделието, храните и горите и Национално управление по горите.
  2. Лесопатологични прогнози на Изпълнителна агенция по горите
  3. Seidl, R., Thom, D., Kautz, M., Martin-Benito, D., Peltoniemi, M., Vacchiano, G., Wild, J., Ascoli, D., Petr, M., Honkaniemi, J., Lexer, M.J., Trotsiuk, V., Mairota, P., Svoboda, M., Fabrika, M., Nagel, T.A., Reyer, C.P.O. 2017. Forest disturbances under climate change. Nature Climate Change. 7: 395-402.
  4. Раев и кол., 2011. Програма от мерки за адаптиране на горите в Република България и смекчаване на негативното влияние на климатичните промени върху тях. FUTUREforest
  5. Национална стратегия за адаптация към изменението на климата
  6. Greenpeace, 2020. Planting tree farms – no panacea for climate crisis
  7. ИАОС, 2017. Национален доклад за инвентаризация на емисиите на парникови газове за 2017 г