На 23 февруари се проведе първото издание на пресклуб „Климатека“ – поредица от събития, в които учени и експерти представят най-новите си публикации и изследвания пред журналисти. Първият пресклуб беше посветен на промените в климата за изминалите три десетилетия, а лекторът д-р Симеон Матев даде и конкретни примери за температурните промени в трите най-големи града у нас – София, Пловдив и Варна.
Благодарим на всички медии, които участваха в отразяването на събитието. Виж публикациите им тук:
За последните 30 г. средната температура в страната се е повишила с 1.2 градуса, като Северна България се затопля по-бързо от Южна
Ако имате усещането, че “такава жега като през последните няколко години не е било”, а “едно време имаше много повече сняг” и “този студ през месец май и жега през октомври не са съвсем в реда на нещата” – да, прави сте. И не е само усещане: за последните 30 години средногодишната температура в София се е повишила с 1.1°C, тази във Пловдив – с 0.8°C, а във Варна – с 0.9°C. Зимите бавно, но сигурно омекват, летата стават по-горещи – и то с доста високи темпове, а в северната част на страната температурите парадоксално се повишават по-бързо от южната.
Данните сподели климатологът Симеон Матев от Софийския университет “Св. Климент Охридски” на онлайн пресконференция в сряда. Матев е част от платформата за популяризация на климатичното знание “Климатека”. Климатичните тенденции в България като цяло са “в крак” с европейските, но температурите на Стария континент се повишават значително по-бързо от глобалните, така че новините не са добри, стана ясно от презентацията.
Топло, топло, топло, горещооооо
В нашата страна, както в голяма част от света, 2021 г. е поредната наднормена година, макар и не най-горещата – с около 1.2 градуса над средното спрямо за 1961-1990 г. Тя обаче напълно се вписва в тренда за чувствително по-горещ период. Всъщност от 2000 г. насам единствената година с отрицателна аномалия за този период е 2005 г., а спрямо средните температури за целия ХХ в. далечната вече 1996 г е била последната “хладна” година.
Данните от трите големи български града за последните три десетилетия, също сочат ясен и постоянен ръст на температурите (виж графиката по долу). По думите на Симеон Матев информацията за София, Пловдив и Варна са показателна, защото, от една страна, те се намират в различни климатични подзони, но въпреки регионалните различния промените в стойностите са почти еднакви, т.е. трендът е безспорно общ. От друга страна, измерването на тенденциите точно в големите градове е важно, защото те са тези, в които климатичните промени се усещат с по-голяма сила – заради застрояването и замърсяването, а също така засягат и много голям брой хора.
В България става осезаемо по-топло
Период | София | Варна | Пловдив |
| 1961-1990 г. | 9,8 | 12,0 | 12,1 |
| 1991-2020 г. | 10,9 | 12,8 | 13,0 |
Повишението на средната температура в София е най-голямо и според климатолога то е част от много по-голям тренд, задвижван от глобални процеси и регионални особености – северните ширини се затоплят по-бързо от южните. По негово мнение в по-централните части на града вероятно има и още по-голямо повишение на средната температура (или усещане за такова) заради плътното строителство, инфраструктурата и автомобилите. Измервателната станция обаче се намира в кв. “Младост” и според него с това местоположение тя отчита повече изменението на самия климат, отколкото на градските фактори, които го подсилват.
Все по-горещи лета, все по-меки зими
Сравнението на средните температури по сезони също показва интересни разлики. Ръстът на средните температури през зимата е сравнително малък – около половин градус, докато през лятото е много по-осезаем – в трите града средносезонните стойности са скочили с близо две единици до 21-24 градуса (виж графиката). Междинните сезони – пролет и есен, също отчитат видимо покачване на температурите за 30 години – с около градус.
Настоящият текст от е част от статията “Не, не ви се струва. В България буквално става по-горещо” на Ани Коджаиванова в Капитал. Можете да прочетете пълната статия от линка тук.
