“Журналистика и наука за климата”

Eдин нов регионален проект в подкрепа на качествената информация

Научнопопулярната платформа Климатека, която превежда науката за климата на достъпен език, в последните месеци реализира инициатива, която цели да компенсира липсата на ефективна комуникация между журналисти и учени при отразяването на климатичните промени. 

Новата инициатива цели да подобри уменията на учените в отразяването на науката на достъпен език от една страна,  и от друга – цели да развие уменията на журналистите да разбират и отразяват качествено и надеждно науката. Вярваме, че е необходимо цялостно стимулиране на диалога и работата между тези две ключови групи. 

“Сблъскваме се с много локални и глобални проблеми и предизвикателства – здравни, военни и хуманитарни кризи, както и климатичните промени. Обществото често става жертва на подвеждаща или невярна информация. Тук ролята не само на учените и експертите, но и на медиите и журналистите е безспорна. Съвместната им работа е съществено важна, за да може качествената и надеждна информация да достига до хората, да бъде поднесена на достъпен език и да бъде разбрана правилно”, казва Пламена Маринова, създател и координатор на Климатека. 

Точно по тази причина платформата Климатека през пролетта на 2020 г. започна да изгражда своя общност от учени и експерти, които създават авторско съдържание за климатичните промени. Съвместно с медии и журналисти, Климатека се стреми да достигне по-широка част от обществото и да представи най-разнообразни научнопопулярни теми, с фокус върху България. 

Настоящият проект “Журналистика и наука за климата” е в партньорство с Фондация Блулинк, още три идентични научнопопулярни платформи от Централна и Източна Европа – Унгария, Сърбия и Румъния, и с финансовата подкрепата на Европейската инициатива за климата (EUKI).

В рамките на проекта бяха направени анкети сред учени и журналисти, за да се установят какви са основните бариери в представянето на науката пред обществото. 

Част от резултатите от проучването показват: 

Според учени и експерти: 

  • 85% от запитаните смятат, че отразяването на науката в медиите е средно или под средното
  • Имат нужда от подобряване на умения и опит свързани с публичната комуникация, спочени на Фигура 1.
Фигура 1: Отговори на въпроса “Кои умения и опит, свързани с публичната комуникация, бихте искали да подобрите?”, според анкета проведена с 26 учени и експерти. Източник: Проучване на Климатека, проведено януари, 2022 г. 

Според журналисти и представители на медиите:

Фигура 2: Отговори на въпроса “В кой етап от работата си бихте имали нужда от приноса на учен или експерт?”, според анкета проведена с 23 журналиста. Източник: Проучване на Климатека, проведено януари, 2022 г.

Според двете групи: 

  • Липсва добра връзка между представителите на медиите и учени.
  • Липсва заинтересованост към по-научни и задълбочени теми от обществото

Фазите от проекта включват: 

  • Кръгла маса с журналисти за обсъждане на проблемите и предизвикателствата пред медиите и журналистите в отразяването на науката и в частност теми, свързани с климатичните промени. Събитието се проведе през февруари 2022 г. и се включиха 8 представители на медиите.  
  • Семинар “Как да превеждаме науката за климата на достъпен език” предназначен за учени и експерти, в който участваха 15 учени от различни дисциплини. В него бяха представени съвети, инструменти и добри практики за комуникация на науката на по-достъпен език. Както и въведение в медийния контекст и от какво имат нужда журналистите. 
Фигура 3: Семинар “Как да превеждаме науката за климата на достъпен език”. Източник: Климатека
  • На 11 май, 2022 г. се проведе и семинар за учени и журналисти, в което бяха разгледани други важни аспекти от съвместната работа на двете групи в посока подобряване на отразяването на науката за климата. Освен това участниците в събитието имаха възможността да установят лични контакти с другата страна и по този начин да създадат дългосрочен мост между науката и журналистиката. 
Фигура 4: Семинар за учени и журналисти. Източник: Климатека

В рамките на проекта се предвиждат още създаване на съвместни материали между учени и журналист, регионални събития за представителите на двете групи от България, Унгария, Румъния и Сърбия, с цел обмен на полезни практики и опит.