Христо Панчев от авторския ни екип в интервю за БНР – Програма Христо Ботев относно климатичната политика в България.

12 млн. нови работни места в света се дължат на възобновяемите енергийни източници

В последните години да вали сняг по Коледа е по-скоро изключение. Лятото пък идва с непоносими горещини, урагани, суши или пък с градушки и наводнения.

Вече не говорим за спиране на затоплянето, а за адаптиране към климатичните промени.

Последният доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) установява, че въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими.

“Един от изводите в доклада на IPCC е, че ако продължим с мерките, набелязани през 2019 г., до края на века светът ще се затопли с 3.2 градуса по Целзий, което означава катастрофа, обезлюдяване на огромни части от Земята, огромни групи климатични бежанци – ново Преселение на народите, каквото не сме виждали от хилядолетия, изтъква Христо Панчев от авторския колектив на “Климатека”.

Докладът посочва и положителни промени като драстично падане на цената на енергията от възобновяеми енергийни източници за десетилетие. Токът от слънце е поевтинял с 85%, вятърната енергия с 55%, производството на батерии и съхраняването на енергия е поевтиняло с 85%.

Но за да задържим покачването на въглероден диоксид, пикът на емисиите трябва да се случи в следващите три години и да започне да спада.

Това означава рязко спадане на добива на енергия от въглища с 95%, 60% от петрола, 45% от газа спрямо нивата от 2019 година, което уви, звучи утопично.

Климатичните промени са част от националната сигурност. Няма как един политик да продава светло бъдеще на избирателите си и да пропускаш темата за климатичните промени. Всеки, който мълчи по въпроса, работи срещу националния ни интерес. Който не признава научните факти и си заравя си главата в пясъка, заблуждава хората.

Мерките, които трябва да вземем, не са въпрос на това дали ни харесва или не, а на оцеляване.

Предпоследното екологично министерство даде надежда за създаване на компетентни и подготвени хора, които да водят климатичната ни дипломация. Тогава беше предложено страната ни да стане домакин на 29-ата среща за климата (КОП) през 2024 г. Това не е въпрос единствено на медийно внимание или осигуряване на кетъринга. Страната-домакин предлага политики, ангажира други държави, региона. Най-малкото работи за това да се чуе единодушно признаване на проблема, защото не липсват и политици, които отричат климатичните промени.

Все още имаме възможност да се препозиционираме и да сме активна страна в обсъждането на параметрите на Зелената сделка.

Само за 7 месеца се обявиха повече територии за защитени, отколкото в последните 30 години (макар че после тези решения на бърза ръка се ревизираха от служебното правителство). При условие, че сме били водещи в Европа по брой защитени зони, Парк Витоша е първата защитена зона в Европа.

Имаме и биоразнообразието и ресурса да бъдем лидер в опазването и възстановяването на околната среда.

Планът за възстановяване и устойчивост е сред положителните неща – пълното финансиране на стойност 15 млрд. евро биха дали подем на икономиката ни, при изпълнение на ангажиментите от наша страна обаче.

Но до 2026 трябва да намалим въглеродните си емисии с 40%, а тецовете трябва да спрат до 2037 г. “Кучето е заровено” в енергетиката, което означава, че старите тецове, които днес са като от поезията на Вапцаров, трябва да заработят като производства от 21 век, а не от 19-и.

И тук стигаме до възобновяемата енергия – субсидиите за въглищна енергия са три пъти повече в момента от тези за възобновяема, а ако искаме да продължим да изнасяме енергия, трябва да заложим на възобновяема.

3% от енергията у нас се внася от Гърция, а Гърция за последната година увеличи капацитета си от вятърна енергия с 5%. За последните 10 месеца 47% от енергията на Гърция идва от възобновяеми източници, вятър, хидро и донякъде слънчева енергия.
Поевтиняването на възобновяемата енергия е глобална тенденция, в момента тя е по-евтина от въглищната.

На този фон у нас имахме мораториум за изграждане на ветреноенергиен парк в община Ветрино.

Рано или късно въглищата ще станат нерентабилни, те поскъпват. А у нас липсва ефективна комуникация и работа по преквалификация на работници и промотиране на възможности, и се лее дезинформация.

12 млн. нови работни места в света се дължат на възобновяемите енергийни източници. В САЩ и Европа сред най-търсените професионалисти са монтьорите на фотоволтаични инсталации”, каза още Христо Панчев.

Виж интервюто тук.