Преживяхме втората най-топла зима в света и в Европа

Февруари беше динамичен – третият най-топъл в света, но най-студеният от 2013 г. насам в България

Николай Петков е автор в Климатека, завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия.

• Изминалата зима е втората най-топла в световен мащаб, непосредствено след поставения рекорд миналата зима. Отбелязахме и втората най-топла зима в Европа.
• Февруари е третият най-топъл месец в света, с 1,59°C над прединдустриалните нива, което го направи 19-ия от последните 20, в които средната температура на въздуха е над 1,5 °C.
• Средната температура на сушата в Европа през февруари е 0,44°C, с 0,40°C над средното за периода 1991-2020 г.
• Арктическият морски лед достигна най-ниската си месечна площ за февруари, като е с 8% под средната стойност.
• У нас отбелязахме най-студения февруари от 2013 г. насам.

Февруари 2025 г. е третият най-топъл февруари в света от началото на метеорологичните наблюдения, съобщава Европейската служба за изменение на климата Коперник. Средната температура на въздуха над повърхността на Земята в световен мащаб през месеца е 13,36 °C, което е с 0,63 °C над средната стойност за февруари за периода 1991-2020 г.

Фигура 1. Карта на температурните отклонения от нормата (аномалии) в света за февруари 2025 г. Източник: Агенция Коперник / C3S.

Последните 12 месеца са били с 0,71 °C по-топли от средното за 1991-2020 г. и с 1,59 °C над прединдустриалното ниво.

Това прави изминалия месец 19-ия от последните 20, в които средната температура на въздуха е надминала с повече от 1,5 °C прединдустриалното ниво. А както е добре известно, границата от 1,5 °C е ключовата цел на Парижкото споразумение за климата. Февруари 2025 г. продължава серията от рекордни или близки до рекордните температури, наблюдавани през последните 2 години.

Фигура 2. Карта на температурните отклонения от нормата в света за февруари 2025 г. Източник: Агенция Коперник / C3S.

Отклоненията от нормата са най-големи в района на Арктика и по-специално над Северния полюс. В началото на февруари температурите над Арктика са с около 20 °C над средните и достатъчно високи, за да започне топенето на ледовете. Други райони с температури много над средните включват северните части на Чили и Аржентина, западната част на Австралия и югозападните части на САЩ и Мексико. В няколко от тези региони имаше горещи вълни, включително рекордно високи температури в Лос Анджелис, Калифорния.

Температурите са били под средните в Канада и за голяма част от САЩ, както и в районите в съседство с Черно, Каспийско и източно Средиземно море, както и в голям регион в Източна Азия, който обхваща части от Южна Русия, Монголия, Китай и Япония.

Преживяхме втората най-топла зима в света, само с 0,05 °C по-малко от миналогодишния рекорд.

Зимата на 2025 г. (декември 2024 г. – февруари 2025 г.) е втората най-топла в историята, непосредствено след рекордната зима на 2023/2024 г. Средната глобална температура е с 0,71 °C над нормата за периода 1991–2020 г..

Въпреки студовете, които се наблюдаваха на доста места в света, включително и у нас, виждаме, че продължава цялостната тенденция на затопляне. Дори и в САЩ, където студените екстремуми бяха сред най-изразените, зимата е била третата най-топла и суха в историята, съобщават от NOAA.

Ла Ниня няма да продължи дълго

Средната температура на морската повърхност извън полярните ширини през изминалия месец достигна 20,88 °C – втората най-висока стойност в историята, с 0,18°C по-ниска от рекорда от февруари 2024 г.

От март 2023 г. насам температурата на водата е значително по-висока от всички предишни години, с изключение на кратък период в средата на юли 2024 г. Температурата остава необичайно висока на много места, като в Мексиканския залив и Средиземно море се наблюдаваха по-обширни площи с рекордни стойности в сравнение с миналия месец (Фиг. 3).

Фигура 3. Аномалиите и екстремуми на температурата на морската вода през февруари 2025 г. Източник: Агенция Коперник / C3S.

През последните месеци температурите на повърхността на водата в централната част на Тихия океан са по-ниски от обичайното, което съответства на условия на метеорологичното явление Ла Ниня. Тогава температурата на водите в района са по-ниски от обичайните, като това има охлаждащо действие върху световния климат.

През февруари обаче температурите в източната част на екваториалния Тихи океан отново бяха по-високи от обичайното (Фиг. 4). Това подсказва, че преходът от Ел Ниньо към Ла Ниня, който започна през януари, се забавя или дори спира.

Фигура 4. Аномалиите на температурата на морската вода над Екваториалния Тихи океан от декември 2024 г. до март 2025 г. Източник: Агенция Коперник / C3S.

Според Световната метеорологична организация има над 70% вероятност температурите на морската вода да се нормализират до края на пролетта, но остава 30% шанс Ла Ниня да продължи. Завръщане на Ел Ниньо не се очаква, макар че прогнозите са несигурни. Затова е малко вероятно поредицата от рекордно високи температури да спре, отбелязват от Агенция Коперник.

В Европа февруари беше малко по-топло от обичайното

През февруари средните температури в по-голямата част от Европа са по-високи обичайното (Фиг. 5). Средната температура на сушата през февруари е 0,44°C, което е с 0,40°C над средното за периода 1991-2020 г.. Въпреки това, февруари остана извън топ 10 на най-топлите месеци февруари в Европа – с 3,56°C по-студен от рекордния февруари 1990 г. и близо 2°C под границата на десетте най-топли.

Най-големи температурни отклонения има над Северния Скандинавски полуостров, Исландия и Алпите. В началото на февруари в три станции в Северна Швеция са отчетени най-топлите февруарски температури в историята, а в окръг Тромс в Северна Норвегия е вторият най-топъл февруари. От друга страна, в Източна Европа, включително и в България, имаше значителни площи, в които бяха регистрирани по-ниски температури от обичайното.

Регистрирахме и втората най-топла зима в Европа

Средната температура на сушата в Европа за тази зима (декември 2024 г. – февруари 2025 г.) е с 1,46°C по-висока от средната за периода 1991-2020 г. Заедно с 2016 г., това е втората най-топла зима в историята. Сезонът е бил с 1,38°C по-студен от най-топлата европейска зима на 2019/2020 г. (2,84°C).

Фигура 5. Карта на температурните отклонения от нормата в Европа за февруари 2025 г. Източник: Агенция Коперник / C3S.

За последните 12 месеца (от март 2024 г. до февруари 2025 г.) средната температура над Европа е била с 1,44 °C по-висока от обичайната за периода 1991-2020 г. Това я прави петата най-топла такава поредица, но е част от по-широкия топъл период, който включва и четирите най-топли 12-месечни поредици, приключили през юли, август, декември 2024 г. и януари 2025 г. Последната е най-топлата – с 1,67 °C над средната годишна температура за периода 1991-2020 г.

През февруари валежите в Европа са предимно под средните нива. Изключение правят само Исландия, Ирландия, южната част на Обединеното кралство, части от Южна Франция и Централна Италия. В Тоскана, Италия, обилните валежи в средата на месеца доведоха до наводнения.

България – най-студения февруари за последните 12 години

Месецът e със средни температури между 1 °C до 5 °C по-ниски от обичайното, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). На много места месецът беше по-студен от януари, който обикновено е най-студеният в годината, но това не е толкова нетипично. Аналогично, може да се случи август да е по-горещ от юли.

Ще запомним февруари със студеното и снежно време през втората половина на месеца, когато дори имаше жълт код за ниски температури — в Североизточна България виелици натрупаха сняг, който в Шумен надминава 40 см. Отчетени са поредица от ледени дни – когато максималните температури останаха под 0°C, като на 24 февруари в Добрич са измерени -20°C.

По данни на института, най-високата измерена температура през февруари е 20,5 °C на 1 февруари в гр. Садово, област Пловдив, а най-ниската минимална температура в станция в населено място е минус 22,5 °C на 22 февруари в гр. Главиница, обл. Силистра. В София най-високата измерена температура е 13,3 °C на 1 февруари, а най-ниската – минус 13,3 °C на 20 февруари.

В Западна и Централна България валежите са между 8 и 80% климатичната норма – а в Източна – между 50 и 183%. Тези данни показват характерното за февруари разнообразие във валежите в страната, като се има предвид, че февруари е най-сухият месец за по-голямата част от България.

Най-големият измерен валеж е на 19 февруари в село Веселие, обл. Бургас – 38,5 мм. В София имаше значително по-малко валежи от обичайното, общо през месецът той е едва 13,3 мм, което е 37% от нормата. По-голямата част от този валеж пада на 18 февруари под формата на сняг, като тогава е измерена и най-високата снежна покривка за месеца – 14 см. А за цялата страна най-високата снежна покривка в населено място е измерена в Котел на 20 февруари – 51 см, а на планински връх – 174 см на вр. Ботев на 18 февруари, съобщават още от НИМХ.

Топенето на ледовете: Рекордно ниски площи в Арктика и Антарктика

Едно от последствията от един по-топъл свят е топенето на морския лед, а рекордната или почти рекордно ниска ледена покривка около двата полюса доведе до достигане на исторически минимум на глобалната ледена покривка. Дневната глобална площ на морския лед, която обединява площта на морския лед в двата полярни региона, достигна нов исторически минимум (Фиг. 6) в началото на февруари и остана под предишния рекорд от февруари 2023 г. през останалата част от месеца.

Фигура 6. Дневна площ на морския лед в света от 1978 г. насам спрямо средното за 1991-2020. Източник: Агенция Коперник / C3S.

Арктическият морски лед достигна най-ниската си месечна площ за февруари, като е с 8% под средната стойност. Това е третият пореден месец, в който площта на морския лед е рекордно ниска за съответния месец.

Важно е да се отбележи, че това рекордно ниско ниво за февруари не е абсолютен минимум, тъй като понастоящем площта на морския лед в Арктика е близо до годишния си максимум, който обикновено настъпва през март преди края на полярната нощ.

Дневната площ на арктическия морски лед рязко намаля в края на януари, като за по-малко от седмица спадна с около 0,3 млн. км² (площ приблизително колкото Италия). Такова бързо намаляване е необичайно по това време на годината, когато морският лед обикновено се разраства към годишния си максимум. Този спад съвпада с началото на ясно изразено затопляне над Гренландско море и района на остров Шпицберген.

През целия февруари дневните стойности на леда остават около най-ниските си нива за сезона. Към 28 февруари дневната площ е 13,9 млн. км² – най-ниската стойност, регистрирана някога за тази дата.

Фигура 7. Аномалии на площта на морския лед в Арктика от 1979 г, насам спрямо средното за 1991-2020. Източник: Агенция Коперник / C3S.

В Южното полукълбо, морският лед около Антарктида достигна четвъртата си най-ниска месечна площ, наблюдавана през февруари, с 26% под средното.

Февруари е месецът, в който антарктическият морски лед обикновено достига годишния си минимум. Средната площ през февруари 2025 г. е била 2,5 млн. км², което е с 0,9 млн. км² (около 26%) под средната стойност за периода 1991-2020 г. за февруари. Обхватът през февруари 2025 г. се нарежда на четвърто място по най-ниска стойност в спътниковите наблюдения, като аномалията е малко по-малка от тази през февруари 2024 г., която е третата най-ниска -28%.

Въпреки студовете, които преживяхме в България през февруари, в по-голямата част от света месецът и зимата бяха по-топли от обичайното. Вече свикнахме на обратите на времето, които дори и да не са необичайни за това време от годината, зачестяват още повече поради климатичните промени. В друга публикация ще разгледаме каква е връзката между затоплянето на климата и зачестването на застудяванията през зимата в много райони по света.

*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на световно, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

В публикацията са използвани материали от: