Емил Гачев от авторския ни екип в интервю за Факти относно промените в климата – природните аномалии, какво е характерно за България и как се променят сезоните у нас.

– Г-н Гачев, свидетели сме на засилени тенденции към затопляне и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления в страната – засушавания, случаи с проливни валежи, гръмотевични бури и градушки. Как се променя климатът в България? Как и защо затоплянето на климата е свързано с увеличаване на риска от възникване на наводнения?

– Нека най-напред обясним защо нараства честотата на екстремните климатични явления: Климатът на всяко място, в това число и на нашата страна, е изява на функционирането на планетарно ниво на огромната природна система, обединяваща атмосферата и океана. Тази система усвоява енергията, получавана от Слънцето, и я разпределя по земната повърхност. В последните 150-170 години, климатът на света се затопля, като това се дължи донякъде на естествени причини – увеличаване на слънчевата активност. От друга страна обаче, климатичното затопляне силно се подпомага от човека чрез изхвърлянето в атмосферата на така наречените парникови газове. По принцип, парниковите газове, основни от които са водната пара, въглеродният диоксид и метанът, се съдържат естествено във въздуха в малко количество и имат важна роля, понеже задържат част от енергията, излъчена от Земята при нагряването от Слънцето и не ѝ дават да отлети обратно в космоса. Тези газове можем да оприличим на едно естествено одеало, което обгръща Земята и я топли. Без парниковите газове, които са част от атмосферата, температурата на Земята би била с няколко десетки градуса по-ниска. Но, изхвърляйки постоянно огромни количества въглероден диоксид (основен продукт на горенето) и метан, ние правим одеалото по-дебело, в резултат на което на планетата става все по-топло. Глобално, за последните 150 години средната температура на Земята се е повишила с 1,5°С.

Един от основните проблеми на по-топлия климат е, че в атмосферата има повече енергия. От една страна това е допълнителната слънчева енергия, погълната от парниковите газове (превърната в топлина), а от друга – по-високата температура води до увеличаване на изпарението от земната повърхност и океана. Изпарението е процес, при който се поглъща енергия от изпаряващата среда и се складира във водната пара. С парата, енергията се изнася високо в атмосферата, след което се освобождава в облаците при втечняването на водата там. И така, с всеки градус затопляне в атмосферата има 7% повече енергия. Именно тази нарастваща енергия прави всички климатични процеси по-мощни – бури, ветрове, валежи, горещини.

Сега относно промените на климата в България: За последните 30 години, температурите в страната са се повишили средно с около 0,8°С, като най-голямо е повишението през лятото (на места до 2°С) и зимата, а по-малко през преходните сезони. Промяната във валежите е нееднозначна – на редица места в извънпланинските райони имаме известно повишение на годишните количества, докато във високопланинските станции се отбелязва значително намаление. Една причина за това е повишеното влагосъдържание на по-топлия въздух, при което за него не е нужно да се издига прекалено високо, за да формира облаци и валежи. Така се понижава средната височина на изваляванията, а докато се издигнат до високопланинския пояс, въздушните маси вече са „изпуснали“ влагата си. По-съществен проблем, породен от затоплянето, е промяната в съотношението на твърди към течни валежи и общото намаляване на снеговалежите, особено през преходните сезони. Това рефлектира в значително съкращаване на дълготрайността и дебелината на снежната покривка през зимата, което е подчертано в последните години.

– И тази година станахме свидетели на големи наводнения на места, на които не очакваме. Природата някак си играе с нас. Какви са причините?

– Могат да се изтъкнат три основни причини: първата е природна, а тя е свързана и с климатичните промени – това е увеличаването на количеството и интензивността на валежите в отделните извалявания – следствие от по-високата температура и по-големия енергиен заряд на въздушните маси. Другите две причини са резултат от човешка злоупотреба и немарливост. Втората причина – лошо състояние на речните корита и генерално зле функционираща отводнителна инфраструктура. Третата – масовите незаконни сечи и унищожаването на горите в последните десетилетия.

Пълното интервю прочети тук.