Въпреки трудно изпълнимите административни разпоредби, зоната може да бъде работеща мярка за справянето с мръсния въздух в столицата
Калина Цолова е автор в Климатека и работи като анализатор в програмата “Енергетика и климат” на Центъра за изследване на демокрацията. Тя участва в проекти в областта на политиките за справедлив енергиен преход, енергийната ефективност на сградите, адаптацията към и смекчаване на изменението на климата, както и иновативното градско развитие. Има опит и в сферата на зелените бизнес модели, рамката ESG и развитието на устойчиво лидерство. Завършила е магистратура по управление на проекти в строителството в Университет по архитектура, строителство и геодезия.
През декември 2022 г. Столична община въведе една от първите зони с ниски емисии за автомобили в Централна и Източна Европа. Зоната ще влезе в действие през настоящия отоплителен сезон – от 1 декември тази година, и ще остане в сила до края на февруари 2024 г. Въпреки че началната дата е след броени дни, контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, зоната с ниски емисии има потенциала да се превърне в една от най-амбициозните мерки за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София. Необходимо е обаче дебатът за политиките за чистота на атмосферния въздух да се измести от въвеждането на ограничителни мерки към представяне на положителните въздействия като здравните аспекти, намаляването на трафика и подобряването на начина на живот в градовете.
Политиката за по-чист въздух се превръща в приоритет за повечето европейски градове. Незавидната позиция на София като една от най-замърсените столици в Европейския съюз (ЕС) подтикна Столична община да вземе мерки за ограничаване на основните замърсители на въздуха, а именно – автомобилния транспорт и отоплението на твърди горива. Основен принцип за борба с мръсния въздух, възприет по света, е създаването на специални ограничения за преминаването на автомобили през най-натоварените градски маршрути. Подобен е и подходът, който възприема Столична община.
Зоните с ниски емисии са популярна мярка за подобряване качеството на въздуха и околната среда в градовете – в ЕС вече функционират над 320 зони. Те представляват обособена територия с контролиран достъп за автомобили, често в рамките на административните граници на града. Регулирането обикновено е обвързано с евростандарта на превозните средства, като при установено несъответствие се заплаща допълнителна такса или не се допуска преминаване през зоната.
Как зоните с ниски емисии подпомагат ограничаването на изменението на климата?
Зоните с ниски емисии функционират предимно като мярка за смекчаване на последиците от изменението на климата. Те имат за цел да намалят количеството на замърсителите, отделяни от превозните средства в градска среда. Това действие е пряко насочено към първопричината за изменението на климата, като се ограничава изпускането на замърсители в атмосферата.
Същевременно зоните могат да бъдат разглеждани и през призмата на адаптацията. Като подобряват качеството на въздуха в градовете, зоните с ниски емисии косвено допринасят за изграждането на по-добра устойчивост срещу въздействието, което изменението на климата оказва върху общественото здраве.
Защо са въведени зоните с ниски емисии в София?
Концепцията за създаване на зони с ниски емисии е заложена в дългосрочната стратегия на Столична община за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Административно те са въведени през декември 2022 г. със специална наредба, която предвижда поетапни ограничения и забрани за:
- движението на автомобили за определен период от време спрямо екологичните им групи,
- употребата на твърди горива за битово отопление.
Обхватът на зоната за автомобили е разделен на „Малък ринг“ и „Голям ринг“. Границите на зоните ще бъдат обозначени с пътни знаци и табели, като допълнително са монтирани камери за видеонаблюдение.
Кои автомобили ще бъдат обхванати от зоната?
Превозните средства са ограничени в зависимост от екологичните им групи, които са определени по време на задължителния им годишен технически преглед и се обозначават със специален стикер на предното им стъкло.
Евростандартът се прилага за всички нови автомобили, в зависимост от годината на производство на автомобила:
Стандарт | Година на производство на автомобила |
Евро 1 | след 31 декември 1992 г. |
Евро 2 | след 1 януари 1997 г. |
Евро 3 | след 1 януари 2001 г. |
Евро 4 | след 1 януари 2006 г. |
Евро 5 | след 1 януари 2011 г. |
Евро 6 | след 1 септември 2015 г. |
Съгласно Наредбата, ограниченията ще се прилагат поетапно за превозни средства от категории М1 (с не повече от 8 места за сядане в допълнение към водача) и N1 (предназначени за превоз на товари и с тегло под 3,5 тона). За да се постигне по-голям ефект от зоната, обхватът на ограничените автомобили ще се разширява на годишна база, започвайки от Екологична група 1 през 2023 г. и включвайки Екологична група 3 през 2027 г.
Колко по-чист ще стане въздухът в София?
Опитът от редица европейски градове, например Лондон, е доказал, че въвеждането на зони с ниски емисии носи всеобхватни ползи за околната среда, както и за здравето на гражданите и гостите на града.
Неотдавнашен анализ на International Council on Clean Transportation (ICCT) се опита да оцени въздействието на зоната в София върху количеството емисии на азотни оксиди (NOx) и финно прахови частици (ФПЧ). Според оценката на ICCT, в сегашния си обхват нискоемисионната зона ще допринесе за 37% намаляване на емисиите на азотни оксиди и 56% на ФПЧ от леки автомобили до 2024 г..
Проучването установява, че ограничаването на дизеловите превозни средства Евро 4 и бензиновите превозни средства Евро 3 през 2024 г. ще има кумулативен ефект от близо 50% за намаляване на емисиите на азотни оксиди и почти 75% на емисиите на ФПЧ. Анализът допълнително показва, че при въвеждане на по-амбициозни ограничения до 2028 г. за дизеловите автомобили Евро 6 и бензиновите автомобили Евро 4, емисиите на азотни оксиди от превозните средства ще намалеят с 68%, а емисиите на ФПЧ – с 87%.
Какви пречки съществуват за прилагането на разпоредбите?
Едно от най-големите предизвикателства пред столичната администрация е да приложи на практика разписаните разпоредби. Тези затруднения касаят ефективното налагане на санкции на шофьорите, които не спазват съответните забрани.
Засега остава неясни следните аспекти:
- Дали контролът ще бъде осъществяван единствено посредством камери и/или чрез общински служители, които ще имат право да налагат глоби на място при установяване на нарушението в реално време.
- Дали глобата ще бъде налагана „на ден“ или за всяко нарушение на въведените забрани и/или ограничения, независимо от това колко пъти съответният автомобил премине през зоната.
- Няма ясни критерии за определяне на размера на глобите съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Необходимо е дебатът за политиките за чистота на атмосферния въздух да се измести от въвеждането на ограничителни мерки към представяне на положителните въздействия като здравните аспекти, намаляването на трафика и подобряването на начина на живот в градовете.
Стъпки за по-ефективно изпълнение на зоната с ниски емисии
Следните предложения с конкретни мерки могат да допринесат за по-ефективното прилагане на Наредбата на територията на Столична община:
- Приемане на промени в Наредбата, които позволяват на собствениците на автомобили, които не отговарят на въведените ограничения, да заплащат такса за преминаване през зоната.
- Определяне на твърд размер на глобата за нарушаване на въведените ограничения. Санкцията да се налага на ден, а не за всяко отделно нарушение, както и въвеждане на възможност глобите да се налагат с фиш и/или с електронен фиш въз основа на данните, получени от камерите.
- Предвиждане на възможност за известяване с СМС при извършване на нарушение и издаване на електронен фиш.
- Въвеждане поетапно на функциониране 24/7, първоначално съобразено с часовете на сините и зелени зони за платено паркиране, както и включване на столичните райони с най-високи емисии на ФПЧ в обхвата на зоната с постепенно разширяване до строителните граници на града.
- Ограничение на превозните средства спрямо техния евростандарт с ускорено включване на по-високите класове, за да се постигне по-бързо въздействие върху качеството на въздуха. Ограниченията да бъдат валидни не само за автомобили, регистрирани в България, но и за чуждестранни автомобили.
- Създаване на възможност за субсидиране на домакинствата с ниски доходи чрез схема за предаване на автомобили, попадащи в обхвата на зоната за рециклиране.
- Активно насърчаване на умен транспорт и алтернативни начини на придвижване като ходене пеша, колоездене и електрическа мобилност, така че на шофьорите да бъдат представени атрактивни варианти да станат пътници.
- Въвеждане на цялостен механизъм за консултации с различен кръг заинтересовани страни за установяване на диалог, съвместно създаване на политики и реално изпълнение на препоръките от страна на гражданите, бизнеса и експертите.
- Надграждане на съществуващите мрежи за мониторинг на качеството на въздуха (национална, общинска и гражданска) за създаване на онлайн база данни, която да позволява краткосрочно и дългосрочно моделиране, планиране и разработване на сценарии и последваща оценка.
- Обединение на усилията с други български местни власти, които предприемат стъпки за въвеждане на зони с ниски емисии, за да се изгради общ механизъм за ефективното прилагане на мярката за подобряване на качеството на атмосферния въздух.
Зоната с ниски емисии следва да бъде разработена като всеобхватен и междусекторен инструмент, който цели да увеличи максимално положителното въздействие върху околната среда и гражданите, качеството на градското развитие и транспортните модели. По-доброто качество на въздуха може да помогне на населението да се справи по-добре със здравните предизвикателства, изострени от изменението на климата, като направи общността ни по-адаптивна към промените в околната среда.
Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)
В публикацията са използвани материали от:
- Данова Р., Бенов В. и Цолова К. Обръщане посоката на транспортната политика на София. София: Център за изследване на демокрацията, 2023
- Цолова К и Владимиров М. Обръщане на посоката на транспортната политика на София. София: Център за изследване на демокрацията, 2023
- Lee, R. K. et al., Impacts Of a Low Emission Zone in Sofia, 2021
- https://urbanaccessregulations.eu/low-emission-zones-main
- https://www.london.gov.uk/programmes-strategies/environment-and-climate-change/environment-and-climate-change-publications/inner-london-ultra-low-emission-zone-expansion-one-year-report