Кой печели и кой губи от премахването на фактчек контрола в социалните мрежи?

Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на Климатека, тя е психолог по образование, с бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“. В момента е докторант към Института за изследване на населението и човека към БАН, изследва темата за психологията, творчеството и изкуствения интелект. Научните ѝ интереси са свързани с ефекта на изменението на климата върху поведението на хората и концепцията за климатична справедливост.

През годините опасенията за онлайн дезинформацията нараснаха значително, особено по отношение на въздействието върху политически избори, обществено здраве (ковид пандемията) и борбата с климатичните промени. Като ответна реакция големите мрежи започнаха да прилагат мерки срещу дезинформацията — сътрудничество с външни експерти, проверяващи факти, които идентифицират и маркират подвеждащи публикации. 

Проверката на факти е един от методите в информационния свят, които целят да ограничат разпространението на невярна информация, включително и по отношение на климатичните изменения. 

Но какво се случва с проверката на факти в Мета и Х напоследък?

Въпреки възможността на практики като проверката на факти да ограничат онлайн дезинформацията, водещи платформи като Х и Мета късат връзка с организации, които проверяват данни. 

През януари Мета, майката-компания на Фейсбук, Инстаграм, Threads и WhatsApp, обяви, че отменя проверката на факти, като започва от САЩ. Това съвпадна и с влизането на власт на президента Доналд Тръмп. Самият Марк Зукърбърг оправдава това решение с желанието на потребителите да виждат различно съдържание и да не налагат ограничения на публикации по отношение на имиграционни проблеми, полова принадлежност и политически дебати. Зукърбърг обяви, че компанията му ще премине към система за „бележки от общността“ по примера на X, които дават възможност на избрани потребители да коментират и споделят източници на информация. 

Х, една от платформите също източник на поляризация, където темата за климатичните промени е обект на дезинформация, въведе “бележки от общността” през 2021 г. Данни обаче сочат, че подобни практики са твърде бавни и неефективни, като отнема от седем часа до дни “бележка от общността” да се появи под невярна информация. Това представлява предизвикателство за формирането на общественото разбиране, тъй като неверните твърдения от тук насетне все по-лесно биха се разпространявали. Един пост в днешно време може да бъде видян за по-малко от минута от милиони потребители, а това е достатъчно да се зароди конкретно мислене по каквато и да е тема. Достатъчни са минути един пост да бъде видян и подозрението да се засее. 

А примерите не са малко. „Ню Йорк е скован от студ – трябва ни глобално затопляне!“, споделя в Х още преди години Доналд Тръмп. Това не е само единичен сценарий, а ежедневна реалност в социалните медии. Тръмп често афишира това, че не вярва в затоплянето на Земята и че това въобще не е „наш“ проблем. За съжаление това не са привички само на тези, които стоят зад политическото управление по света. Всеки, скрит зад екрана, вече може да споделя крайните си мнения или да публикува платени твърдения разделящи обществото. Много хора все още вярват и споделят, че технологии като ХААРП управляват метеорологичните явления. 

Отмяната на проверката на факти в едни от най-влиятелните платформи за дигитално общуване застрашава обективността на информация. 

До момента програмата на Мета обхващаше 130 държави, които се занимаваха с проверка на факти, и бъдещата отмяна на подобни практики след САЩ би довела до финансови, социални, но и информационни последствия. Например, по отношение на климата, отмяната на проверка на данни би довела до криза в разбирането, че климатичните промени са причинени от дейността на човечеството. Научният консенсус по въпроса едва ли ще се промени, но какво ще мислят хората е критично важно за поведението им. Ето защо е от съществено значение как ще реагира Европейският съюз, който следва Законодателния акт за цифровите услуги и Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията от 2022 г.

Снимка 1: Снимка на приложения към социални платформи, изтеглени на телефон. Достъпна на: Pexels 

Какво представлява проверката на факти?

Фактологическите проверки играят важна роля в коригирането на дезинформацията, като съпоставят научни факти с проверени и достоверни източници, като съпоставката се извършва от хора. 

В контекста на социалните медии, процесът на проверка на информация се осъществява по следния начин: когато потребител засече дадена информация като спорна или противоречива, той може да я докладва чрез платформата. След това, експерти по проверка на факти оценяват публикацията, като я класифицират като вярна, частично вярна или подвеждаща. След това самата платформа предприема мерки и поставя предупреждение, че публикацията е невярна. Постът обаче не се трие и потребителите въпреки всичко може да не се съобразят с предупрежденията и да отворят съдържанието. 

Проверката на факти е практика, която има почти стогодишна история.

Терминът “fact-checking” датира от 1938 г. и може да бъде намерен в обява за работа в голямо американско списание, което търси хора да проверяват достоверността на информацията. С това се поставя началото на така наречената вътрешната проверка на факти, извършвана от членове на самата организация. 

Снимка 2: Жена, която чете списание. Достъпно на: Pixabay 

Другият вид проверка на факти се извършва от външни организации, които разглеждат вече публикувани материали или твърдения, които читатели са намерили за противоречиви. Интересно е, че първите външни организации, създадени специално за това, се зараждат в САЩ през 2000 г., а над 90% от съществуващите на световно ниво в момента се зараждат през 2010 г. Броят на организациите, които се занимават с проверка на информация се увеличава значително от тогава насам, като практиката за ограничаване на дезинформацията е част от регулациите в Европейския съюз с цел създаване на по-сигурно онлайн пространство. Съществуват и редица партньори на ЕС в подкрепа на тези законодателни рамки. 

В процеса на проверка на информация са въвлечени много хора — политици, неправителствени организации, журналисти, специални организации за проверка на факти, образователни институции, експерти, учени и изследователи. Поради спецификата си, проверката на факти се отделя и като самостоятелна форма в журналистиката, която се фокусира върху точното представяне на фактите, без интерпретации и коментари, и е особено важна в борбата с дезинформацията и фалшивите новини. Те също предоставят допълнителен контекст, актуални данни и източници, които да потвърдят верността на твърдението. 

Колко е ефективна проверката на факти?

Въпреки че има противоречиви резултати за ефективността на подобни мерки, като подход за модерирането на съдържание, проверката на факти се превръща и във фокус на научен интерес. 

Изследвания по темата сочат, че практиката за проверка на факти помага на потребителите да различават дезинформация от научна информация. Такъв положителен ефект се наблюдава в проучване в Аржентина, Нигерия, ЮАР и Великобритания. 

Когато потребителите срещнат предупредителни етикети върху публикация, това може да ги накара да се замислят и да поставят под въпрос достоверността на маркираното съдържание (т.нар. flagged публикации). Данни сочат, че между юли и декември 2023 г., над 68 милиона материала в Мета, гледани от граждани на ЕС, са били обозначени като неверни. Като резултат, когато етикетът за проверка на фактите е поставен върху публикация, 95% от хората не кликват върху нея.

Именно поради доказаната ефективност на подобни методи, беше изненадващо, че същите социални платформи, които приеха тази практика в бизнес моделите си, започнаха да се оттеглят от процеса. С непрестанното скроловане и без проверка на факти, дигиталното пространство става неконтролируем инструмент за разпространение на дезинформация, конспиративни теории и фалшиви новини. Перспективата е плашеща и не изглежда добре. 

Снимка 3: Момиче на телефона си късно през нощта. Достъпна на: Pexels 

Каква е връзката между проверката на факти и климатичните промени?

Климатичните промени също са жертва на фалшиви новини, които разделят общественото мнение. Примери на неверни постове са много: за млечни продукти в Полша и за това как фуражна добавка за намаляване на емисиите на метан от добитъка, тествана и одобрена от Европейския орган за безопасност на храните, е вредна; за отричане на изменението на климата в множеството горски пожари по света и намесата на конспиративни теории за финансови планове при скорошните пожари в Лос Андежлис; за нивата на ледената покривка, които противоречат на научните прогнози за изменението на климата.

Дезинформацията за климатичните промени представлява сериозен проблем, особено що се отнася до формирането на обществените нагласи. Някои смятат, че ставащото е лъжа, други се тревожат за бъдещето, а трети се отдават на крайни активистки действия. Част от обществото пък се дистанцира от проблема и не се интересува от света. Въпреки консенсуса сред научната общност за климатичните промени и човешката дейност като основна причина, в САЩ например, само около 50% от населението вярва, че климатичните промени са в следствие на човешката дейност. 

Какво представляват ехо-камерите?

Медиите играят решаваща роля във формирането на общественото мнение, но има сериозен дисбаланс в отразяването на темата за климатичните промени, което води до създаването на ехо-камери и допринася за поляризацията на възгледите. Ехо-камерите са феномен, с който всеки човек се е сблъсквал, а именно търсенето и използването на информация, която е в съзвучие с вече съществуващите убеждения. Този ефект се засилва в интернет пространството поради така наречените балони от филтри, при които ни се поднася една и съща информация на база на предишни търсения и лични данни. Въпреки че през 2020 г. Мета сложи началото на свой Център за информация за климатичните науки, през март 2025 г. компанията ще прекрати споразуменията си с тези организации за проверка на факти в САЩ, което би имало пагубни последствия. Когато човек види неопровергана информация множество пъти в дигиталното пространство, то той би я възприел за вярна и вероятно би неглижирал значението на науката по отношение на климата.

Дезинформацията и климата в България 

Проблемът с дезинформацията е видим и у нас със сигурност, като доклад на factcheck.bg обобщава следните видове вредно съдържание:

Седем вида вредно съдържание. Източник: Пътеводител за проверка на факти, Factcheck.bg

Вредата от подобно съдържание се задълбочава от ниската медийна грамотност. Спрямо Индекса за медийна грамотност и данни от 2023 г., България е последна по медийна грамотност в Европейския съюз.

В България най-голяма част от населението използва на месечна, седмична и ежедневна база Фейсбук, последвано от Вайбър, Инстаграм и ТикТок. Интересно е, че младото поколение използва Инстаграм и ТикТок за търсене на информация повече отколкото използва Гугъл. Именно в подобни канали се разпространяват неверни твърдения, спрямо по-горния доклад:

Най-известният български разпространител на дезинформация в Tik Tok, alion.963, има близо 82,1 хил. последователи и 1,6 млн. харесвания. Той се представя за независим журналист и анализатор. През декември 2021 г. той ефективно разпространи слуха, че тестовете на COVID в училищата се използват за генетични експерименти върху деца, което предизвика паника сред семействата. Alion.963 също така разпространява налаганите от Кремъл наративи за войната на Русия в Украйна и упорито лансира отричането на климатичните промени.

Наред с това, журналист от Свободна Европа разкрива, че в онлайн пространството в България има множество интернет тролове, които предизвикват сензации и недоверие. В българските сайтове и в социалните медии подобни тролове се познават по еднаквите си изказвания онлайн; че COVID-19 е заговор, че ваксините вкарват чипове в хората, че климатичните промени са лъжа. 

Центърът за изследване на демокрацията представя доклад за противодействие с дезинформацията в България с множество мерки за борба с неверните данни, един от които е именно проверката на факти. Затова позитивното на национално ниво е, че България е част от кампании като тази на Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (EFCSN), които търсят сътрудничество с експерти в областта на климата, които се стремят към повишаване на ефективността на проверката на информацията. Също така има платофрми като factcheck.bg и звеното на БНР, където се проверява достоверността на информация.

Предизвикателствата пред проверката на факти никак не са малко

Дезинформацията е сложен социален феномен, който играе съществена роля във формирането на погрешни възприятия и нерационални решения. Именно затова е нужен цялостен и многопластов подход за ефективното ѝ ограничаване.

Ефективността на проверката на факти, според научни данни, зависи от няколко фактора: 

• прозрачността на методологията и липсата на ресурси, включително финансиране и човешки кадри,
• използването на надеждни източници и 
• способността да се разпространяват корекции на невярна информация. 

Дори и всичко да е адекватно, желаният ефект не винаги се постига, особено когато проверителите се сблъскват с алгоритмичните ограничения на платформите или когато самите потребители са предубедени спрямо източниците. Например, политическата ситуация често влияе на ефективността на проверката и множество потребители с по-консервативни виждания смятат, че страните, отговорни за проверката на информацията онлайн, ограничават свободата на словото им и толерират по-либерални виждания. Изследване от 2019 на Pew Poll сочи, че 70% от републиканците вярват именно, че експертите, занимаващи се с проверка на данни, подкрепят леви виждания.

Интервюта с 46 професионалисти в областта на проверката на факти разкриват 5 основни предизвикателства пред процеса:

• Ограничени възможности на дигиталните технологии да контролират информацията;
• Липса на контрол върху инфраструктурата на платформите и силни бизнес и финансови интереси;
• Недостатъчно експертни и човешки ресурси, които да проверяват качествено информация и да подават съвестно данни;
• Враждебност от страна на обществото към проверяващите факти организации и дори директни нападки;
• Проверените факти понякога сами стават обект на дезинформация и затварят порочния кръг на фалшивите данни.

Как изкуственият интелект задълбочава проблема с дезинформация?

Изкуственият интелект, също доведе до ново поколение дезинформация, която е по-трудна за откриване и проверка. Това създава нови предизвикателства пред проверяващите и изисква от потребителите висока медийна грамотност и по-добри умения за оценка на достоверността на информацията. В резултат на това, хората в днешно време стават все по-подозрителни към информацията, която срещат онлайн, което допълнително размива границата между истина и манипулация. Изследване за съдържанието, създадено от изкуствен интелект, сочи, че дори лингвисти не разпознават човешко от ИИ съдържание. Друг социален експеримент на Георги Караманев сочи, че поезия, създадена от изкуствен интелект е толкова неразличима, че даже печели и престижни литературни състезания. Друг пример е пост, генериран от изкуствен интелект, представящ бившия президент Байдън като призоваващ млади хора да се включат във военния конфлик между Израел и Хамас. Всички тези примери показват, че дезинформацията може сериозно да подкопае общественото доверие в медиите, науката и институциите и да доведе до радикализация.

По време на бедствия социалните мрежи стават ключов източник на информация

Разпространението на невярна информация за климата често се засилва по време на природни бедствия, когато социалните мрежи се превръщат в основен източник на информация буквално на прага на живота и смъртта. В такива моменти дезинформацията може не само да обърка хората, но и да попречи на адекватния обществен и политически отговор относно създалата се криза. Например, изображение, генерирано от изкуствен интелект, на малко момиченце с кученце в ръце, след ураганите Хелена и Милтон, бързо се разпространи по Х и подкопа доверието във Федералната агенция за управление на извънредни ситуации в САЩ и настрои крайно населението.

Снимка 4: Снимка, генерирана от изкуствен интелект по време на ураганите в Америка. Достъпно на: Forbes

Какво може да направи всеки един от нас?

С или без проверката на факти, необходимо е и да се прилагат разнообразни стратегии на индивидуално и обществено ниво, включително:

• Повишаване на медийната грамотност сред потребителите, така че те сами да разпознават манипулативно съдържание, фалшиви новини, изкуствено генерирани материали и коментари от интернет тролове.
• Ограничаване на използването на мобилни устройства у подрастващите; практика, която се налага в различни държави в образователен контекст.
• Използване на авторитетни източници като учени, занимаващи се с екология, и използването на доказани сайтове за проверка на факти.
• Създаване на проактивни стратегии в комуникацията по темата за климата като опровергаване на фалшиви твърдения (било онлайн или на живо), преди те да станат масово разпространени.

Снимка 5: Хора, протестиращи в името на климата, с плакат, гласящ “Климатът се променя, ние трябва да се променим също.” Достъпна на: Pexels 

В крайна сметка, проверката на факти е съществен инструмент в борбата с дезинформацията, но нейното бъдеще зависи както от технологичните решения, така и от ангажираността на обществото да търси и разпространява достоверна информация.

Така че друг път, когато видите твърдение, че климатичните промени са конспирация или че зелените политики са вредни, не се притеснявайте да го опровергаете. 

Заглавна снимка: Pixabay

В статията са използвани материали от:

1. Binder, M. (2023). Most users on X never see Community Notes correcting misinformation. Masable.
2. Casal, J. Е. § Kessler, M. (2023). Can linguists distinguish between ChatGPT/AI and human writing?: A study of research ethics and academic publishing. Research Methods in Applied Linguistics. 
3. Donald Trump shrugs off global warming worries, says ‘that is not our problem’ in latest remarks (2024). Retrieved from https://economictimes.indiatimes.com/news/international/world-news/donald-trump-shrugs-off-global-warming-worries-says-that-is-not-our-problem-in-latest-remarks/articleshow/113111967.cms 
4. Fact Check: Video of Joe Biden calling for a military draft was created with AI. Reuters. Retrieved from https://www.reuters.com/fact-check/video-joe-biden-calling-military-draft-was-created-with-ai-2023-10-19/ 
5. Hopke, J. (2025). Climate misinformation is rife on social media – and poised to get worse. The Conversation. 
6. Klee, M. (2024). Right-Wingers Heartbroken by Picture of Little Girl Who Doesn’t Exist. Retrieved from https://www.rollingstone.com/culture/culture-news/ai-girl-maga-hurricane-helene-1235125285/ 
7. Kožuh I. § Čakš P. (2023). Social Media Fact-Checking: The Effects of News Literacy and News Trust on the Intent to Verify Health-Related Information. Healthcare (Basel).
8. Mihaylov, T. et al. (2015). Exposing Paid Opinion Manipulation Trolls. Proceedings of Recent Advances in Natural Language Processing, p. 443-450.
9. Moe, H., Lindtner, S., & Ytre-Arne, B. (2023). Polarisation and echo chambers? Making sense of the climate issue with social media in everyday life. Nordicom Review, 44(1), p. 23-43. https://doi.org/10.2478/nor-2023-0002 
10. Muhammed T, S. § Mathew, S.K. (2022). The disaster of misinformation: a review of research in social media. International Journal of Data Science and Analytics.
11. Oxford, D. (2025). Meta, Facebook to drop fact-checkers: What does this mean for social media? Retrieved from https://www.aljazeera.com/news/2025/1/10/meta-facebook-to-drop-fact-checkers-what-does-this-mean-for-social-media 
12. Pollet, M. (2025). Fact-checkers under fire as Big Tech pulls back. Politico.
13. Porter, E. § Wood, T. (2021). The global effectiveness of fact-checking: Evidence from simultaneous experiments in Argentina, Nigeria, South Africa, and the United Kingdom. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America.
14. Power, J. (2025). Meta’s move to end fact-checking reflects a turn toward freewheeling internet. 
15. Robins-Early, N. (2023). Twitter ranks worst in climate change misinformation report. Retrieved from https://www.theguardian.com/technology/2023/sep/20/twitter-x-musk-climate-misinformation-social-platforms 
16. Stafford, T., (2025). Do Community Notes Work? Retrieved from https://blogs.lse.ac.uk/impactofsocialsciences/2025/01/14/do-community-notes-work/ 
17. State of Fact Checkers, 2023. Retrieved from https://www.poynter.org/wp-content/uploads/2024/04/State-of-Fact-Checkers-2023.pdf 
18. Top ten disinformation stories in the EU that the META fact-checking program helped mitigate (2025).
19. Vallance, C. (2025). Meta is ditching fact checkers for X-style community notes. Will they work? Retrieved from https://www.bbc.com/news/articles/c4g93nvrdz7o 
20. Većkalov, B., Geiger, S.J., Bartoš, F. et al. (2024). A 27-country test of communicating the scientific consensus on climate change. Nature Human Behavior, 8, p. 1892-1905. https://doi.org/10.1038/s41562-024-01928-2
21. Vinhas, O., § Bastos, M. T. (2022). Fact-Checking Misinformation: eight Notes on Consensus Reality. Journalism Studies, 23(4), pp. 448-468. 
22. Walker, M., § Gottried, J. (2019). Republicans far more likely than Democrats to say fact-checkers tend to favor one side. Pew Research Center. 
23. Westlund, O., Belair-Gagnon, V., Graves, L., Larsen, R., § Steensen, S. (2024). What Is the Problem with Misinformation? Fact-checking as a Sociotechnical and Problem-Solving Practice. Journalism Studies.
24. Who, Us? Fewer Than 50% of Americans Think Humans Are the Main Cause of Climate Change (2023). Retrieved from https://epic.uchicago.edu/news/who-us-fewer-than-50-of-americans-think-humans-are-the-main-cause-of-climate-change/ 
25. Williams, et al. (2024). Artificially disinformed and radicalised: How AI produced disinformation could encourage radicalisation.
26. Караманев, Г. (2022). „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха? Достъпно на: https://karamanev.me/technologii/midjourney-poezia
27. Лавчиев, Н. (2021). Няма значение дали е платен. Какво са троловете и има ли ги в България.
28. Пътвеодител за проверка на факти, 2023. Достъпно на https://factcheck.bg/wp-content/uploads/2023/05/Fact-checking-bg-Guide.pdf 
29. Център за изследване на демокрацията. Противодействие на дезинформацията в България. София: Център за изследване на демокрацията, 2025.