Климатичните промени влияят не само на околната среда, на икономиката и обществото ни, но и увеличават натиска върху политическите системи на отделните страни. Темите, които ще разглеждаме тук, са свързани с новите зелени политики по света, но и с това как се променят различните регулаторните рамки, как националните и международни политически системи се опитват да реагират на предизвикателствата, свързани с изменението на климата и опазване на природните ресурси.
Категория : Политика
Адаптиране на финансовия сектор към последиците от климатичните промени
Последиците от климатичните промени водят до преоценка на някои финансови подходи. Оценката на риска, свързан с климата, се отнася до потенциалната финансова чувствителност спрямо климатичните рискове и възможности. Въпросът за подобна оценка придобива водещо значение в някои международни инициативи. Групата на двайсетте (Г20) сформира работна група, чиято цел е да помогне на компаниите да вземат информирани решения за своите дългосрочни стратегии и преразпределение на капитала. Допълнителна цел на работната група е да покаже силата на доброволното ангажиране на частния сектор с въпроса за климатичните промени и как този процес може да допълва регулациите от публичния сектор.
Зелената сделка и усилията на ЕС за декарбонизация на икономиката през последните десетилетия
„Европейската зелена сделка“ е резултат от дългогодишни усилия в разработването и приложението на политики за устойчива трансформация към екологосъобразен, ресурсно-ефективен и икономически обоснован начин на живот за гражданите на ЕС през последните три десетилетия. Реализирането ѝ ще доведе до коренно преобразуване не само на всички икономически сектори, но и на ежедневието на хората. Усилията, целящи предотвратяването на промените в климата на ЕС, стават все по-амбициозни, а с тях се зараждат и нови предизвикателства. Последователното и прецизно планиране е надежден инструмент по пътя към осъществяването на целите за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г.
Енергийното планиране е първата стъпка в борбата с климатичните промени
Ограничаването на вредните въздействия от парниковите газове върху климатичните промени изисква надеждно прогнозиране и планиране на наличните геоенергийни ресурси. Управлението на енергийните системи и тяхната организация на локално равнище имат пряко отношение за подобряване състоянието на природната среда, социалните и икономически елементи на местните общности. За постигането на устойчиви резултати все по-голямо значение придобива местното устойчиво енергийно планиране.
Международни политически стратегии за справяне с климатичните промени: еволюция на Протокола от Киото
Въпреки редица политически, социални и икономически предизвикателства, през последния четвърт век се правят политически усилия в насока формулиране на работещи международни стратегии за справяне с климатичните промени. Като такава стратегия може да се разглежда и Протоколът от Киото. След като ключови страни по протокола не спазват своите ангажименти, се стига до формулирането на Парижкото споразумение относно изменението в климата. Негова цел е ефективно да замени Протокола от Киото. Парижкото споразумение се стреми да разпределя открито и справедливо ангажиментите между развити и развиващи се страни, а България – като страна-членка на Европейския съюз, трябва да допринася за постигането на общите цели, заявени от съюза.
Междуправителственият панел по климатичните промени – IPCC
Това е първата част от поредица, която е въведението в темата за Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) към ООН. В тази статия са разгледани накратко историята, целите и начина на работа на IPCC.
Европейският съвет решава климатичните цели за 2030 г.
На двудневната среща на Европейския съвет, която започва днес [10.12] ще се решава колко амбициозно ще е очакването за намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС до 2030 г., като в настоящия момент в страните от Централна и Източна Европа се откроява нежелание за по-амбициозни цели.
България изостава значително в намаляването на въглеродните емисии от енергетиката
Енергийният сектор е сред основните източници на емисии на парникови газове в световен мащаб. Резултатите от сравнителния анализ извършен от неправителствената изследователска организация EMBER показват, че седем държави, вкл. и България изостават в намаляването на въглеродните емисии в електроенергийния сектор.
Какво е „климатична справедливост“
Всекидневно ставаме свидетели на последиците от климатичните промени – опустошителни пожари, урагани и бури, наводнения и засушавания. Климатичните промени макар и с различни проявления се случват навсякъде и засягат всеки един от нас. Но не всеки един е засегнат еднакво и докато последиците за едни могат лесно да бъдат преодоляни, то за други по-уязвими групи от обществото те могат да бъдат катастрофални. Това поражда необходимостта да се гледа на климатичните промени не само от екологична гледна точка, но и от политическа, етична и социална и икономическа. Именно с тези въпроси се занимава и „климатичната спаведливост“ (climate justice).
