Климатичните промени влияят не само на околната среда, на икономиката и обществото ни, но и увеличават натиска върху политическите системи на отделните страни. Темите, които ще разглеждаме тук, са свързани с новите зелени политики по света, но и с това как се променят различните регулаторните рамки, как националните и международни политически системи се опитват да реагират на предизвикателствата, свързани с изменението на климата и опазване на природните ресурси.
Категория : Политика
Еволюция и ефекти на международните финансови механизми за справяне с климатичните промени
След началото на XXI век държавите, които участват в Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), основават поредица от нови и ориентирани към климатичните проблеми финансови механизми. Това постепенно води до изменение на дейностите, свързани с климатичните промени. Фокусът вече не е единствено върху намаляване на въглеродните емисии (смекчаване), а върху признаване, че развиващите се държави ще имат нужда от помощ в своята подготовка да се справят с въздействието на климатичните промени (адаптация). Развитието и растежът на международното финансиране в посока справяне с климатичните промени може да се свържат и с друга важна тенденция – подобрената възможност на многостранни банки и редица международни организации за развитие да разширят своята дейност по адаптация и към смекчаване на климатичните промени. Така, може да се каже, че наблюдаваме възникването и оформянето на режимен комплекс, в който много глобални институции участват в търсенето на решения на глобалния проблем.
Може ли Зелената сделка да спаси градовете?
В началото на тази година можеше да се погледне към местните зелени политики като визия за това как ще се развие модерният град в Европа – красив, чист, мирен. От началото на войната в Украйна обаче доминира въпросът – закъсня ли Европа със Зелената сделка, или пренебрегна грубо някои очевидни глобални фактори. В настоящата статия погледът е към Зелената сделка като неизбежното бъдеще, което щеше да е хубаво да се е случило по-бързо. Ролята на градовете и общините за бързото достигане на енергийните и климатични цели е все още ключово. Силната местна инициатива има важен принос за енергийната независимост в ЕС.
Институционализация на климатичните промени в глобалната политика
След средата на ХХ век политическите лидери започват да говорят по-активно за опазване на околната среда и планетата. Едва в края на 80-те и началото на 90-те години обаче въпросът за климатичните промени започва да се разглежда в глобалната политика и то като само един от много проблеми свързани с околната среда. Постепенно климатичните промени се превръщат в приоритет на различни международни политически форуми. Сред някои от опорните точки в историческото развитие на този процес са Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), Протоколът от Киото и Парижкото споразумение относно изменението в климата. Въпреки развитието в тази насока, голямото предизвикателство пред политическите лидери днес е как да използват създадените институционализирани пътища по ефективен начин и да постигнат припокриване между заложени цели и реални действия.
По какъв начин климатичните промени биха могли да се отразят на различни видове конфликти?
Според редица проучвания, в бъдеще климатичните промени ще подсилят оскъдността на основни природни ресурси – както на регионално, така и вероятно на глобално ниво. Това, от своя страна, може да увеличи риска от вътрешнодържавни и международни конфликти. Като следствие се обуславя необходимостта от включване на фактора „климатични промени“ в анализа, превенцията и прогнозирането на конфликти. Същевременно обаче, трябва да се внимава и за риска от объркване на корелация и каузалност между климатичните фактори и конфликтите. Силният научен консенсус засега е в посока на допускането, че климатичните промени не водят до въоръжени конфликти, но могат да играят ролята на ускорител за различни видове конфликти.
Какво бе договорено по време на COP26?
Конференцията на ООН по изменението на климата – COP26, приключи със споразумение между участващите държави. Участниците в Глазгоуския климатичен пакт се договориха за постигане на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C, като страните се задължиха да намалят добива на енергия от въглища, богатите страни бяха призовани да увеличат финансовата подкрепа за развиващите се страни и др. При изпълнение на новопоставените ангажименти светът ще се доближи до ограничаването на глобалното затопляне до безопасно равнище, но мерките все още няма да бъдат достатъчни.
Грийнуошинг: икономически, политически и социални измерения
Задълбочаването на климатичните промени и предпочитанията на потребителите в полза на екопродукти са предпоставка за все по-активното прилагане на зелен маркетинг от страна на компаниите. Изграждането на зелен имидж обаче се превръща в доходоносна стратегия, пред която реалните екологични действия отстъпват. Това води до измамно използване на зеления маркетинг, с цел подвеждане на потребителите, че продуктите, целите и политиките на организацията са екологични. Явлението се определя с термина „грийнуошинг“, а негови проявления се срещат не само на корпоративно и икономическо ниво, но и на политическо и социално. По-доброто познаване на неговите характеристики и механизми на действие би увеличило вероятността за преодоляване на негативните му ефекти.
Кои са най-важните решения, взети по време на първата седмица на COP26?
През първата седмица на COP26 бяха направени множество обещания и се подписаха нови споразумения, сред които такива за прекратяване на обезлесяването, намаляване на емисиите на метан, спиране на използването на въглища и др. В българската позиция липсваше конкретика за амбициите на България. Ако всички тези обещания се превърнат в действия от страните по света, тогава има потенциал да се доближим до изпълнение на целта от Парижкото споразумение.
Какво да очакваме от Конференцията на ООН по измененията на климата в Глазгоу?
След двегодишна пауза отново е време за Конференцията на ООН по изменението на климата – COP26. Конференцията започва на 31 октомври и продължава до 12 ноември 2021 г. в Обединеното Кралство. Мнозина я смятат за най-важната досега, защото на нея ще разберем дали има напредък за усилията за ограничаване на глобалното затопляне или ще чуем поредните празни обещания.
Ролята на плановете за енергийна ефективност и техният принос в политиките по ограничаване на климатичните промени
За целите на статията е изготвено специално проучване, което предоставя актуална и изчерпателна информация за състоянието на плановете за енергийна ефективност на българските общини, задължение, което те изпълняват съгласно Закона за енергийна ефективност. Изследването проследява наличието на основни елементи на общинските плановете като: наличие на редовен план за ЕЕ, за какъв времеви период се изпълнява, дали са набелязани количествени цели, които планът търси да постигне в края на периода си, налична ли е финансова рамка за определените дейности и чрез каква методика е изготвен планът. Резултатите от анализа дават основание да се смята, че има сериозен потенциал в разгръщането на енергийните планове като инструменти от ключово значение за развитието на общините.
Въглеродният данък като мярка за справяне с климатичните промени
Въглеродният диоксид (СО2) е отговорен за над 70% от общия дял емисии на парникови газове. Глобален данък върху СО2, както и данък върху други емисии, пропорционално еквивалентни на СО2, биха могли да имат решаващо значение за намаляване на парниковите емисии. Въглеродният данък представлява облагане на въглеродните емисии, необходими за производството на стоки и услуги. Подобна мярка би довела до нарастване на цената на въпросните стоки и услуги, което би ги направило по-малко предпочитан избор. От своя страна, това би довело до редуциране на въглеродните емисии. Същевременно въглеродният данък търпи критика и често среща съпротива. В зависимост от начина на приложение, данъкът може да засяга различни актьори и интереси – на глобално, международно, национално и индивидуално ниво. Въпреки многоаспектните предизвикателства, редица страни, както и Европейският съюз, променят своите политики и законодателства в посока на по-нисковъглеродна икономика. Основна роля в подобни усилия се пада именно на въвеждането на въглероден данък.
