Климатичните промени не само влияят на обществото, но и понякога са катализатор на промените в него – важно е да знаем как промяната на климата се отразява на човешкото здраве, но и на политиките и на икономиката.
Категория : Общество
Какво да очакваме от Конференцията на ООН по измененията на климата в Глазгоу?
След двегодишна пауза отново е време за Конференцията на ООН по изменението на климата – COP26. Конференцията започва на 31 октомври и продължава до 12 ноември 2021 г. в Обединеното Кралство. Мнозина я смятат за най-важната досега, защото на нея ще разберем дали има напредък за усилията за ограничаване на глобалното затопляне или ще чуем поредните празни обещания.
Може ли науката за обществото да ни говори за климата?
Свикнали сме да мислим, че с климата се занимават само природните науки. Тази статия разглежда как обществените науки не могат и не бива да пропускат тази важна тема. Въвеждат се основни социални гледни точки като социална екология, екофеминизъм и природозащитни социални движения. Разграничава се един алтернативен на конвенционалната наука подход, който разчита на закотвяне в преживяванията, субективните явления и “как” се случва опита ни с климатичните промени (а не толкова “какво” се случва). Задачата е да се подготвят читателите да мислят динамично, аналитично и критично за социалните и хуманитаристки измерения на климатичните промени.
Как промените в климата способстват за разпространението на инфекциозните и паразитните заболявания?
Затоплянето на климата способства за разпространението на много инфекциозни и паразитни заболявания. Очаква се болести, характерни за тропичните райони, да се пренесат в средните ширини – като малария, жълта треска, Западнонилска треска, денга и др. В България през 2015 г. беше доказан първият случай на Западнонилски енцефалит, а през септември същата година беше регистриран и първият смъртен случай. Заболяването доскоро бе разпространено само в тропичните райони на Африка и Азия, но поради промените в климата и антропогенни фактори вече се среща и в Южна Европа и Америка. Маларията у нас е изкоренена преди повече от 50 г. благодарение на мащабна програма, но специалистите днес проследяват внимателно нейното разпространение, тъй като вече се наблюдава завръщане на заболяването в съседна Гърция. Проучванията сочат, че промените в климата стоят и зад пандемията на новия коронавирус SARS-CoV-2, който вече повече от година блокира живота в целия свят.
Как влияе повишената консумация на месо върху климатичните промени?
Търсенето на месо и други животински продукти в световен мащаб се увеличава поради ръста на населението, нарастващите доходи на потребителите и други социокултурни фактори. Тази тенденция е глобален проблем, тъй като производството на месо е една от основните причини за задълбочаващите се климатични промени. Животновъдната промишленост допринася за загубата на биологично разнообразие и е основен източник на антропогенни емисии на парникови газове. Следователно, намирането на начини да направим диетите по-устойчиви чрез намаляване на консумацията на животински протеини се превърна във въпрос на продоволствената сигурност и на общественото здраве.
Зелената сделка и усилията на ЕС за декарбонизация на икономиката през последните десетилетия
„Европейската зелена сделка“ е резултат от дългогодишни усилия в разработването и приложението на политики за устойчива трансформация към екологосъобразен, ресурсно-ефективен и икономически обоснован начин на живот за гражданите на ЕС през последните три десетилетия. Реализирането ѝ ще доведе до коренно преобразуване не само на всички икономически сектори, но и на ежедневието на хората. Усилията, целящи предотвратяването на промените в климата на ЕС, стават все по-амбициозни, а с тях се зараждат и нови предизвикателства. Последователното и прецизно планиране е надежден инструмент по пътя към осъществяването на целите за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г.
Защо горещите вълни се наричат тих убиец – част 2
Учените предупреждават, че промените в климата са свързани не само с увеличение на средногодишната температура на въздуха на Земята, но и със зачестяване на случаите на горещи вълни. Освен по-чести, те стават и все по-продължителни и по-интензивни (т.е. достигат се все по-високи максимални температури). Установено е, че в умерения климатичен пояс, в който се намира и България, честотата на екстремно горещите дни се удвоява на всеки 2℃ до 3℃ повишаване на средните температури през лятото
Климатични промени, горещи вълни и човешкото здраве
По случай първия ни рожден ден те каним на уебинара ни: Климатични промени, горещи вълни и човешкото здраве, в което д-р Зорница Спасова ще представи темата за горещите вълни.
Защо горещите вълни се наричат „тих убиец“? – Част 1
Горещите вълни вземат повече жертви от всички останали метеорологични феномени, взети заедно. Затова те не бива повече да бъдат подценявани. Ефектът на жегите е акумулиран, забавен във времето и не така зрелищен като този на наводненията, бурите, мълниите, тайфуните и ураганите. Това е и причината те чeсто да бъдат наричани „тих убиец“.
Взаимозависимост между климатичните промени и производството на храни
Продоволствената сигурност – надеждният достъп до безопасна, достъпна и питателна храна, е неразривно свързана с предсказуем климат и здрави екосистеми. Изменението на климата и свързаните с него тежки метеорологични условия, суши, пожари, вредители и болести вече застрашават производството на храни по целия свят. Ако не действаме решително, тези проблеми ще се влошат, най-бедните и най-уязвимите ще страдат непропорционално и нестабилността ще се увеличи.
Международни политически стратегии за справяне с климатичните промени: еволюция на Протокола от Киото
Въпреки редица политически, социални и икономически предизвикателства, през последния четвърт век се правят политически усилия в насока формулиране на работещи международни стратегии за справяне с климатичните промени. Като такава стратегия може да се разглежда и Протоколът от Киото. След като ключови страни по протокола не спазват своите ангажименти, се стига до формулирането на Парижкото споразумение относно изменението в климата. Негова цел е ефективно да замени Протокола от Киото. Парижкото споразумение се стреми да разпределя открито и справедливо ангажиментите между развити и развиващи се страни, а България – като страна-членка на Европейския съюз, трябва да допринася за постигането на общите цели, заявени от съюза.
