Климатичните промени не само влияят на обществото, но и понякога са катализатор на промените в него – важно е да знаем как промяната на климата се отразява на човешкото здраве, но и на политиките и на икономиката.
Категория : Общество
Намаляват ли зимните травми заради по-високите температури?
Зимата е красив бял сезон, любим на децата, но той крие своите рискове. Студените вълни, които – парадоксално – зачестяват на фона на глобалното затопляне, могат да увеличат случаите на измръзване. Заледяванията са сериозна опасност за шофьорите и за пешеходците, особено за по-възрастните. Непочистените улици и тротоари, застрашително надвисналите ледени висулки понякога ни карат да се чувстваме като в минно поле в града, а не като в зимна приказка. „Спасение“ няма и в планината, където заради все по-топлия климат вече става масово използването на изкуствен сняг. Той, оказва се, крие риск от повече травми за скиорите от естествения. Заради повишеното съдържание на влага в по-топлата атмосфера по-често пада мокър сняг, което може да съкрати времето на преживяемост на затрупаните от лавини. Други туристически дейности, като ловене на риба, разходка или каране на кънки на замръзнало езеро крият все по-голям риск от пропукване на леда и удавяне, заради повишението на температурите.
Успех или провал беше COP28? Зависи кого ще попитате
Във финалния ден на конференцията за климатичните промени беше приета първата глобална оценка на напредъка на страните по Парижкото споразумение, като за първи път в историята на преговорите беше включена цел за преход от изкопаемите горива. Сред успехите на конференцията беше и приетото споразумение за утрояване на възобновяемата енергия и за удвояване на енергийната ефективност до 2030 г., подписано от над 120 държави, включително и от България. Също така, беше поставено началото на фонд “Загуби и щети”, който трябва да компенсира бедните засегнати страни. От друга страна, на този етап обаче няма нито една държава, която да си е поставила достатъчно амбициозни цели, които да допринесат за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C.
Как новото право на човека на здравословна околна среда може да ускори борбата с климатичните промени?
Правата на човека и изменението на климата са неразривно свързани. Зачитането на правото на здравословна околна среда става все по-разпространено в европейски и международен план. Съдебните производства и гражданското участие са само някои от способите, чрез които правото на здравословна околна среда може да влияе на процесите на вземане на решения, подвеждането на държавните органи под отговорност и постигането на справедливост. Съдебните спорове за климата нарастват в световен мащаб, като са се увеличили повече от 2 пъти от 2019 г. насам.
От опасност към отговорност: Защо климатичните промени изискват нов поглед върху човешките права?
Климатичните промени носят висок риск за нарушаване на човешките права в глобален аспект. И ако досега сме свикнали да търсим защита от правителството, вече е време да зададем въпросите си към тези предприятия, които замърсяват и остават ненаказани за щетите върху околната среда и върху качеството на живот на хората. Въпросът е дали можем да направим нещо и как да се справим с проблемите със замърсяването и покачването на температурите? Правото на чиста околна среда е уникално в това, че е колективно право, което цели да сплотява всички ни под една кауза – човешките права и бъдещото на планетата.
Как умните сгради помагат да подобрим енергийната ефективност и сметките ни за енергия?
Статията представя умните сгради, технологиите свързани с тях, начина на използване и връзките им с климатичните промени, както и умните енергийни решения, свързани с домовете и дава яснота какво трябва да се направи, за да се постигне енергийно ефективен дом и как може да се постигне намаляване на разходите на гражданите. В допълнение се фокусира върху темата как и защо умните сгради помагат за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве.
Енергийната бедност – глобален проблем, за който можем да предложим и решения на местно ниво
Причините за енергийната бедност са комплексни, което затруднява формулирането на ясна и обща дефиниция на този феномен, а също и намирането на универсален подход за неговото разрешаване. В публикацията се подчертава необходимостта от ангажиране на местните власти и общности в търсенето на ефективни методи за справяне с енергийната бедност. Представя се мрежата от енергийни поддръжници и ментори, създадена в рамките на проект POWERPOOR, финансиран по програма Хоризонт 2020 на ЕС, като надеждно средство в борбата с високите сметки и неефективното потребление на електричество. Разглежда се какво представлява едно бюро за намаляване на енергийната бедност и по какви въпроси гражданите могат да се консултират там. Обсъжда се въпросът за „скритата“ енергийна бедност и как домашните посещения на енергийните поддръжници могат да помогнат не само за идентифицирането на тази бедност, но и за нейното намаляване.
Какво да очакваме от COP28 или преговори за климата в петролна държава
COP28 вероятно ще бъде най-посещаваната конференция по измененията на климата досега. Очаква се да бъдат обсъдени много въпроси, с цел най-накрая да се подсигури ограничаването на глобалното затопляне до не повече от 1,5°C. През изминалите месеци се състояха различни събития на ООН, които определиха темите за конференцията, но има опасения, че войните в Газа и Украйна биха подкопали усилията, а освен това COP28 ще се състои в петролна държава с авторитарен режим. За първи път тази година България ще участва със свой павилион на конференцията, с надеждата да получи домакинството на COP29 догодина. Всичко това идва в момент, в който глобалната температура и концентрация на парникови газове са на рекордно равнище, а реалистичният времеви хоризонт за изпълнение на Парижкото споразумение е почти приключил.
Как ефективното приложение на първата нискоемисионна зона за автомобили в България ще подобри въздуха в София?
През декември 2022 г. Столична община въведе една от първите зони с ниски емисии за автомобили в Централна и Източна Европа. Зоната ще влезе в действие през настоящия отоплителен сезон – от 1 декември тази година, и ще остане в сила до края на февруари 2024 г. Въпреки че началната дата е след броени дни, контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, зоната с ниски емисии има потенциала да се превърне в една от най-амбициозните мерки за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София. Необходимо е обаче дебатът за политиките за чистота на атмосферния въздух да се измести от въвеждането на ограничителни мерки към представяне на положителните въздействия като здравните аспекти, намаляването на трафика и подобряването на начина на живот в градовете.
Идентичността като фактор при формирането и изпълнението на климатични политики
Дълго време преобладаващото допускане в политическите науки е, че концепции като идентичност, емоции, чувства, ценности следва да се приемат за ефимерни и са единствено ефект (а не причина) на наблюдаеми и измерими факти от социалния и политически живот. Подобно допускане носи риска от несъответстващ на реалните проблеми невалиден анализ на определени процеси в международните отношения. Така, през последните 20 години все повече автори отчитат значението на идентичността в своите анализи, като тази тенденция се пренася и в анализа на климатичните политики. Някои автори предлагат разделението на два типа идентичност – космополити и ориентирани към общността, а целта на подобни концепции е да внесат по-добро разбиране на обществените настроения по климатични политики като Зелената сделка. В светлината на протестите на енергетици и миньори в България, статията прилага концепцията за идентичността и дава препоръки за формиране на по-ефективни политически стратегии – както на държавно, така и на международно ниво. Тук спадат: регулярно проучване на общественото мнение и мнението на конкретни групи; целенасочени и последователни информационни кампании към групи, които споделят различни разбирания за национален интерес; активна комуникация между управляващи и общество, с цел сближаване на разбиранията за споделена идентичност; предоставяне на данни на изследователите, с цел проучване нагласите към политиката в областта на климата и енергетиката.
Примери за добро управление на енергията в общините у нас
Примерите за добро управление на енергията от местните власти в България не са рядко срещано явление. Те могат да бъдат различни проекти за оптимизация на потреблението на енергия, инициативи, свързани с въвличането на общността в по-доброто използване на енергията, примери за производство и споделяне на енергия от местни енергийни източници и др. В публикацията са представени добри примери по света, но също така и у нас – от общините в Павликени, Габрово, Велинград, Бургас, Етрополе, Банско и Асеновград, които се осъществяват в местните общности, които имат отношение към устойчивата енергия и климат.