Категория : Общество

Климатичните промени не само влияят на обществото, но и понякога са катализатор на промените в него – важно е да знаем как промяната на климата се отразява на човешкото здраве, но и на политиките и на икономиката.

Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас?

Европа и светът са в ускорен преход към декарбонизация и дигитализация. Нормотворчеството навсякъде се задъхва пред нарастващите темпове на развитие на обществата ни и пред все по-тежките последици на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма действащ законодателен орган и правителство, които да вървят в крак с времето, и редица нормативни реформи, които трябва да се осъществят към момента, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни сектор, за способността на обществото ни да допринесе за борбата с климатичните промени и да се адаптира към променящия се свят.

“Пасивната сграда”: архитектурен стандарт, целящ минимално потребление на енергия

Архитектурно-строителният сектор има водеща роля върху климата на Земята и потреблението на енергия: сградите са генератор на почти 40% от всички глобални въглеродни емисии и заедно с транспортния сектор, двата отрасъла са с най-висока консумация на енергия в Европейския съюз, със стойности от около 28% спрямо общото потребление. В същата връзка е необходимо архитектурата и строителството на сгради да претърпят трансформация в посока създаване и реализиране на устойчиви идеи и проекти, целящи оптимизиране на енергийното потребление и използването на природни ресурси, а също и подобряване на жизнения комфорт, намаляване на финансовите разходи, както и опазване на природата. Концепцията за „Пасивна сграда“, която представлява сграда без активни отоплителни уреди, може да бъде ключ към минималното потребление и енергийна независимост. Това е глобален стандарт, който е единственият път за постигане на заложените стандарти в българското законодателство за изпълнение на всички нови сгради с „почти нулево потребление на енергия“ от началото на 2024 г.

Дефинирането на целите за енергия и климат до 2030 г.: да включим активно и местните власти

През 2020 г. националните планове в областта на енергетиката и климата бяха представени пред Европейската комисия (ЕК) от държавите членки. През 2023 г. ще е необходимо те да бъдат актуализирани в предварителен вариант и през 2024 г. да бъдат представени като финален вариант. В статията е представена синтезирана информация, свързана с основните компоненти от интегрирания план на България 2021 – 2030 г. Макар че тези планове са ключов стълб за постигане на целите за климата до 2030 г. и път към въглеродно неутрална Европа до 2050 г. в процеса на тяхното изготвяне рядко биват включени представители на местните и регионалните органи, макар по европейското законодателство това да се изисква. Въпреки това местната и регионалната власт е сред основните участници, които имат за задача да прилагат мерки за пестене на енергия и ограничения в полза на борбата с климатичните предизвикателства.

Как резките промени на времето влияят на здравето ни?

Промените в климата, наблюдавани през последните десетилетия, са съпроводени от увеличение на честотата на контрастните смени на времето. Това прави особено актуален въпроса за изучаването на неблагоприятните им последствия върху здравето на хората. Публикацията разглежда как се определят резките промени на времето и тяхното въздействие върху физическото състояние на човека и върху някои заболявания, като сърдечно-съдови, стомашно-чревни, мигрена, астма, артрит, както и върху психичното здраве на хората.

През 2024 г. България трябва да обнови плана за енергетика и климат, но обсъждането все още не е започнало

Законодателните предложения на Европейската комисия (EK) за прилагане на новата климатична цел на ЕС за 2030 г. – т. нар. пакет „Готови за цел 55“, могат да проправят начин за по-нататъшно увеличаване на климатичните амбиции на Европейския съюз (EC) и привеждане в съответствие на климатичните и енергийни политики на Съюза по международния си ангажимент, свързан с Парижкото споразумение. България като част от ЕС също има своя принос към постигането на общите цели, въпреки че оценката на ЕК на интегрирания план в областта на енергетиката и климата 2021 – 2030 г. сочи, че индивидуалните цели са далеч от амбициозни. До средата на 2023 г. България трябва да подготви актуализация на плана съгласно разпоредбите и новите амбиции на ЕС, а у нас все още липсва разговор по въпроса.

Как реагираме на природните бедствия?

Връзката между природните бедствия, климатичните промени, човешкото поведение и социалната среда е повече от видима. През последните 2 десетилетия броят на екстремните климатични събития е нарастнал с 83%, а природните бедствия са се увеличили с 43%. Природните катаклизми от своя страна водят до засилени здравни, психични и социални проблеми. Тъй като честотата на метеорологичните аномалии се увеличава и у нас, е изключително важно да разберем как човек действа по време и след бедствия и какво може да направи не просто, за да оцелее, а да се превърне в устойчив и адаптивен психически индивид.

Трите кризи или защо са важни връзките между климатичните промени, загубата на биоразнообразие и замърсяването?

Нашата планета в момента е изправена пред три взаимосвързани кризи: климатични промени, загуба на биоразнообразие и замърсяване, известни също като тройна планетарна криза. Всяка криза засилва другата, а всички те имат една и съща основна причина: неустойчиви модели на производство и потребление. Но има и добри новини, съществуват решения, които са насочени и към трите кризи, които имат много ползи и са икономически изгодни и ефективни. Примери за това са решения, основани на природата, и регенеративни бизнес модели, които са особено подходящи за България. Те подпомагат напредъка в постигането на целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г., осигуряват множество екосистемни услуги, възстановяват почвите, почистват въздуха и водните басейни, помагат на общностите и секторите да се адаптират и подпомагат социално-икономическото развитие.

Какво е влиянието на модната индустрия върху климата и околната среда?

В днешния консуматорски свят ежедневно се произвеждат и купуват огромно количество текстилни продукти. Част от тях са с растителен или животински произход, а други са синтезирани от петролни продукти под формата на влакна. Всяка материя има своя въглероден отпечатък върху климата в резултат на добив, енергия за производство, транспортиране, третиране на отпадъците. Текстилната индустрия има значително влияние върху световната екология и се обръща все повече внимание на регулирането ѝ и преминаването към по-устойчиви практики на производство.

Има ли България ефективна национална политика за реагиране на климатичните промени?

В настоящата статия е направен кратък преглед на действията за реагиране на промени в климата – в международни и европейски мащаби, и се анализира дали националната климатична политика на България е ефективна. Основание за това дава един повтарящ се в редица анализи извод, че в България политиката и действия за реагиране на промените в климата не са от първите точки в дневния ред на политиците и обществото. В същото време данни от специализирани наблюдения и резултати от научни изследвания свидетелстват за все повече неблагоприятни ефекти и увеличаващи се рискове от тези промени по целия свят. У нас, както националното законодателство, така и предприеманите действия, не осигуряват ефективно в достатъчна степен реагиране на промените в климата с отчитане на специфичните за страната рискове, свързани с тези промени.

Студените вълни носят риск за човешкото здраве

Въпреки че вече е широко известно, че изменението на климата е основната причина за увеличаване честотата на горещите вълни, малко известен факт е, че по-високите глобални температури могат също да доведат до екстремни студени явления. Докато Арктика в момента се затопля три пъти по-бързо от останалия свят, полярният вихър, който е традиционен метеорологичен модел, е станал силно нестабилен и като резултат маси от студен полярен въздух могат да се насочат към Екватора, водейки до бързи и резки спадове в температурата. Установено е, че общата и сърдечно-съдовата смъртност се увеличават при ниски температури, причиняващи свиване на кръвоносните съдове и повишаване вискозитета на кръвта. Под влияние на ниските температури зачестяват ангините, фарингитите, трахеитите, бронхитите, пневмониите и др. Освен хронично болните, уязвима група са възрастните, при които по правило също се наблюдават сърдечно-съдови изменения, работещите на открито и бездомните хора. Последни проучвания откриват връзка между студените вълни и броя на хоспитализациите и смъртните случаи сред пациентите с диабет.