Климатичните промени не само влияят на обществото, но и понякога са катализатор на промените в него – важно е да знаем как промяната на климата се отразява на човешкото здраве, но и на политиките и на икономиката.
Категория : Общество
Адаптация на ценностната призма на прага на климатична катастрофа
Натрупват се все повече доказателства, че с нарастването на измиранията на видове, се променят ключови процеси, свързани с продуктивността и устойчивостта на земните екосистеми (Hooper, 2012). Ежедневните решения, които човекът взима, повлияват негативно животоподдържащата система на планетата – започнало е масово измиране на видове. Решенията ни се базират на споделените помежду ни ценности, които ще определят дали нашата цивилизация и дори биологичен вид, ще успее да си намери място в бъдещето на планетата. От фината настройка на културно-еволюционния ни завет ще зависи кои поведенчески изяви, ще преминат отвъд катастрофалната климатична бариера и ще ни изведат от множеството ни кризи. А от това ще зависят много животи.
Глобални кризи и формиране на съгласие
Само десетилетие е нужно на глобалната общност да овладее проблема с изтъняването на озоновия слой. Три десетилетия обаче климатичните промени продължават да са във фокуса на международната политика, а концентрацията на парникови газове в атмосферата не спира да расте. Тук ще разгледаме фактори като семиотичния заряд, усещането за опасност и фабрикуването на невежество, и ще се опитаме да отговорим на въпроса: защо с едни глобални предизвикателства успяваме да се справим по-бързо, а с други не.
По какъв начин климатичните промени биха могли да се отразят на различни видове конфликти?
Според редица проучвания, в бъдеще климатичните промени ще подсилят оскъдността на основни природни ресурси – както на регионално, така и вероятно на глобално ниво. Това, от своя страна, може да увеличи риска от вътрешнодържавни и международни конфликти. Като следствие се обуславя необходимостта от включване на фактора „климатични промени“ в анализа, превенцията и прогнозирането на конфликти. Същевременно обаче, трябва да се внимава и за риска от объркване на корелация и каузалност между климатичните фактори и конфликтите. Силният научен консенсус засега е в посока на допускането, че климатичните промени не водят до въоръжени конфликти, но могат да играят ролята на ускорител за различни видове конфликти.
Енергийните планове подпомагат пътя за постигането на въглеродната неутралност
По-голямата част от съществуващите проблеми, свързани с околната среда и дълготрайното намаляване на ресурсите, са резултат от допускането, че икономическият растеж трябва неизменно и постоянно да се умножава, за да е налице развитие. Тази парадигма на развитието, с нейните индивидуалистични, материалистични и консуматорски характеристики има пряко влияние върху поведението ни и начина, по който третираме природата и нейните богатства. Тя има и директно отражение върху климата, такъв какъвто го виждаме днес. Ето защо, планирайки рационално и в синхрон на национално, локално и дори индивидуално равнище имаме голям шанс за по-добър резултат.
От смъртоносно замърсяване на въздуха до въглеродна неутралност
Промяната в климата представлява екзистенциален риск за човечеството, който обаче трудно мотивира насрещни действия. Екологичните катастрофи, от друга страна, са непосредствена заплаха и често се превръщат в повратната точка за реформи и радикална смяна на посоката. Тук ще разгледаме последствията от един смъртоносен инцидент в Лондон, промените за Пекин, настъпващи с безпрецедентното замърсяване в китайските градове, и ще се опитаме да намерим мястото на София по отношение на чистия въздух и въглеродната неутралност. Фокусираме се върху замърсяването на въздуха и отпадъците, защото те са сред най-близките и осезаеми екологични проблеми около нас. Повод за текста е годишнината от Големия лондонски смог, както и “сезонът на мъглите”, който настъпва в София по това време на годината.
Какво е социална екология?
Социалната екология е теория и практика в социалните и психологични науки, която принадлежи към системния подход. Идеята е, че човекът е преди всичко екологично същество, т.е. той е неразривно свързан със средата си във всичките ѝ форми и мащаби. Статията разглежда измеренията на тези етични, развитийни и взаимодействени връзки, през призмата на поведението на хората по повод климатичните промени. Задачата е да разберем защо се оказва необходим този социално-екологичен подход и как и защо би могъл да работи.
Какво бе договорено по време на COP26?
Конференцията на ООН по изменението на климата – COP26, приключи със споразумение между участващите държави. Участниците в Глазгоуския климатичен пакт се договориха за постигане на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C, като страните се задължиха да намалят добива на енергия от въглища, богатите страни бяха призовани да увеличат финансовата подкрепа за развиващите се страни и др. При изпълнение на новопоставените ангажименти светът ще се доближи до ограничаването на глобалното затопляне до безопасно равнище, но мерките все още няма да бъдат достатъчни.
Грийнуошинг: икономически, политически и социални измерения
Задълбочаването на климатичните промени и предпочитанията на потребителите в полза на екопродукти са предпоставка за все по-активното прилагане на зелен маркетинг от страна на компаниите. Изграждането на зелен имидж обаче се превръща в доходоносна стратегия, пред която реалните екологични действия отстъпват. Това води до измамно използване на зеления маркетинг, с цел подвеждане на потребителите, че продуктите, целите и политиките на организацията са екологични. Явлението се определя с термина „грийнуошинг“, а негови проявления се срещат не само на корпоративно и икономическо ниво, но и на политическо и социално. По-доброто познаване на неговите характеристики и механизми на действие би увеличило вероятността за преодоляване на негативните му ефекти.
Кои са най-важните решения, взети по време на първата седмица на COP26?
През първата седмица на COP26 бяха направени множество обещания и се подписаха нови споразумения, сред които такива за прекратяване на обезлесяването, намаляване на емисиите на метан, спиране на използването на въглища и др. В българската позиция липсваше конкретика за амбициите на България. Ако всички тези обещания се превърнат в действия от страните по света, тогава има потенциал да се доближим до изпълнение на целта от Парижкото споразумение.
Какво да очакваме от Конференцията на ООН по измененията на климата в Глазгоу?
След двегодишна пауза отново е време за Конференцията на ООН по изменението на климата – COP26. Конференцията започва на 31 октомври и продължава до 12 ноември 2021 г. в Обединеното Кралство. Мнозина я смятат за най-важната досега, защото на нея ще разберем дали има напредък за усилията за ограничаване на глобалното затопляне или ще чуем поредните празни обещания.
