Климатичните промени не само влияят на обществото, но и понякога са катализатор на промените в него – важно е да знаем как промяната на климата се отразява на човешкото здраве, но и на политиките и на икономиката.
Категория : Общество
Европейският съд за правата на човека призна отговорността на държавите за опазването на климата
На 9-ти април 2024 г. Европейският съд по правата на човека постанови решения по група знакови дела, свързани с изменението на климата, които имат за цел да накарат националните правителства, да изпълнят договорните си задължения за намаляване на емисиите на парникови газове. Повратното решение на Съда по правата на човека по делото срещу Швейцария означава, че близо 50 правителства, представляващи почти 700 милиона души, ще трябва да се справят в новата ера на съдебни спорове от страна на засегнати от климата граждани и общности, които твърдят, че публичните власти са бездействали по отношение на мерките за справяне с климатичните промени.
Суровините от критично значение не са само ресурс, те са новото политическо и дипломатическо оръжие
От началото на 90-те години, т.нар. суровини от критично значение станаха основна и на този етап все още незаменима суровина в производствения процес на много индустриални сектори и на технологиите, от които зависи зеления преход. Необходимостта от тези суровини в съвременните икономики нараства експанзивно, тъй като те са необходими за производството не само на технологиите, насочени към борбата с климатичните промени и енергийния преход, но и на смартфони, компютри, лед лампи и екрани, тактилни екрани и всякакви други предмети, без които днес животът ни се струва невъзможен. В същото време, те се оказват и пресечна точка на редица геополитически, социални и екологични проблематики, които ги превръщат в мощни дипломатически оръжия. Международната конкуренция за техния контрол се очертава като една от най-важните и значими тенденции, които ще определят едновременно политическите, социалните, дипломатическите и военните ориентации и решения, както на национално, така и на световно ниво. Днес зависимостта на европейските страни от вноса варира между 93% и 100%, а ако тенденциите останат същите, през 2050 г. те ще са държавите в позиция на най-силна зависимост по отношение на доставките на суровините от критично значение. Едновременно с това, темата за критичните суровини осветява няколко проблематични страни на т.нар. зелен преход и поставя фронтално въпроса за необходимата радикална промяна на настоящия икономически модел.
Мисия (не)възможна: Стимулира ли се създаването на независими енергийни общности и ВЕИ за собствено потребление?
Децентрализираното производство на електроенергия е във фокуса на обсъжданията за развитие на сектора за възобновяеми източници на енергия (ВЕИ) в Европа. Огромният напредък на ВЕИ технологиите подтиква гражданите и бизнеса все по-често да търсят път към поне частична енергийна независимост. Успехът на енергийния преход ще зависи именно от по-активната роля и овластяването на гражданите, местните общности и малкия и среден бизнес, които ще се превърнат от пасивни ползватели на енергия в активни инвеститори и производители. В България този процес на демократизация и децентрализация на ВЕИ сектора се сблъсква със сериозни трудности, като например блокиран процес на присъединяване към електроразпределителната мрежа и все още твърде сложни, бюрократични процедури, съпътстващи екологичните и строителните разрешителни за ВЕИ проектите.
Защо хората с увреждания са по-уязвими при кризи и бедствия?
Често в обществото се говори за интеграция и равноправие, но въпреки това връзката между видовете инвалидност и изменението на климата остава скрита както в политическата, така и в изследователската сфера. Точно както остават скрити и самите хора с увреждания от погледа на обществото. В световен мащаб 15% от населението живее с увреждане, а в България близо 10% от населението, като се очаква този брой да се увеличи, тъй като разпространението на уврежданията се влияе от редица фактори, включително застаряване, войни и конфликти и изменение на климата и бедствия. Хората с увреждания са много по-уязвими, като част от данните показват, че те са изправени пред 4 пъти по-високи нива на смъртност по време на бедствия, само 11% от тях знаят за плановете за евакуация, а при бедствие едва 25% от тях успяват да се евакуират.
Помага ли съвременното кино на противодействието и адаптацията ни?
Как се гледа на климатичните промени през масовата култура и по-специално през киното? Адекватен ли е прочитът, има ли научна стойност или е само инструмент за създаване на съспенс, напрежение? Социологическото понятие за обществата ни в последните над 100 години като “общества на спектакъла” предоставят рамка, в която можем да търсим отговорите на тези въпроси. И да противопоставим на спектакъла, на “сеира” качествени културни творби.
Как разхищението на храна допринася за климатичната криза?
1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя си от фермата до трапезата ни. Това разхищение има не само огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика и наличността на храни, но също така и върху околната среда и климата. Ресурсите, инвестирани в производството на храна – вода, земя, енергия и труд – се пропиляват, когато храната се озовава в сметищата, вместо да изхранва хората. В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България – 86 кг, но при нас разхищението е съсредоточено предимно в производствения сектор (земеделие) и веригата на доставките.
Умната енергия намалява разходите за електроенергия и помага на градовете да използват ресурсите си по-ефективно
Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени? Статията акцентира върху това как и защо умната енергия помага за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве. Представени са успешни примери и инициативи в няколко общини у нас. Разглеждат се и потенциалните мерки в публичния и частния сектор, свързани с необходимостта от промяна на енергийната политика в България.
Какво трябва да се заложи в актуализирания План за енергетика и климат, за да бъдат намалени енергийните разходи?
През февруари 2024 г. бе публикувана актуализирана версия на Интегрирания план за енергетика и климат. Работата по подобряването му в предстоящите месеци представлява ценна възможност целите и мерките в него да станат по-амбициозни. По този начин ще може да се отключи потенциала на енергийната ефективност и да се гарантират по-добри условия за живот и по-комфортна и здравословна жилищна среда, в това число и сред уязвимите домакинства. Част от предложенията на експерти в областта включват определяне на конкретни мерки за енергийна ефективност, които да са насочени към подпомагане на енергийно бедни домакинства. Необходимо е и да се стимулират инвестициите на гражданите във възобновяеми енергийни източници, успоредно с процеса на обновяване на сградите.
Преработената директива за енергийна ефективност: какво ново за местните ръководства?
Принципът „енергийната ефективност на първо място“ може да бъде труден за прилагане на национално, регионално или местно равнище от взимащите решения отговорни лица. Дори да е добре познат, практическите стъпки за осъществяването му често са трудни за разбиране и прилагане. В подкрепа на систематичното придържане към този принцип, държавите членки следва да предоставят информация, съвети и помощ на всички съответни субекти, по-специално на тези на местно равнище, които често имат ограничен капацитет. Това следва да включва разработване на национални препоръки, насоки, споделяне и популяризиране на добри и успешни практики. Тези и още няколко нововъведения, които засягат по-конкретно местните власти са обобщени по-долу от преразгледаната Директива за енергийна ефективност. Ролята на публичния сектор е изведена като водещ фактор в сферата на икономиите на енергия.
Каква е здравната цена на мръсния въздух?
През зимата, темата за въздуха, който дишаме, излиза на преден план, а броят на засегнатите хора от замърсяването рязко се покачва. Това има своето обяснение, като данните в статията разкриват връзката между качеството на въздуха и здравето. По време на отоплителния период, вследствие на увеличеното потребление на горива, качеството на въздуха се влошава и се наблюдава покачване на процента на хоспитализация на хора, които страдат от белодробни или сърдечно-съдови заболявания, възрастни хора и деца. Само за град София изчисленията показват, че ежегодно около 1000 човека умират вследствие на замърсяването с ФПЧ2,5 и азотен диоксид.. Съгласно първия принцип на устойчивостта, към която се стремим, „грижата за хората е в основата на устойчивото развитие. Те имат право на здравословен и плодотворен живот в хармония с природата“. Да дишаме чист въздух е основна човешка потребност и наше право.
