Климатичните промени не само влияят на обществото, но и понякога са катализатор на промените в него – важно е да знаем как промяната на климата се отразява на човешкото здраве, но и на политиките и на икономиката.
Категория : Общество
Енергийната бедност – глобален проблем, за който можем да предложим и решения на местно ниво
Причините за енергийната бедност са комплексни, което затруднява формулирането на ясна и обща дефиниция на този феномен, а също и намирането на универсален подход за неговото разрешаване. В публикацията се подчертава необходимостта от ангажиране на местните власти и общности в търсенето на ефективни методи за справяне с енергийната бедност. Представя се мрежата от енергийни поддръжници и ментори, създадена в рамките на проект POWERPOOR, финансиран по програма Хоризонт 2020 на ЕС, като надеждно средство в борбата с високите сметки и неефективното потребление на електричество. Разглежда се какво представлява едно бюро за намаляване на енергийната бедност и по какви въпроси гражданите могат да се консултират там. Обсъжда се въпросът за „скритата“ енергийна бедност и как домашните посещения на енергийните поддръжници могат да помогнат не само за идентифицирането на тази бедност, но и за нейното намаляване.
Какво да очакваме от COP28 или преговори за климата в петролна държава
COP28 вероятно ще бъде най-посещаваната конференция по измененията на климата досега. Очаква се да бъдат обсъдени много въпроси, с цел най-накрая да се подсигури ограничаването на глобалното затопляне до не повече от 1,5°C. През изминалите месеци се състояха различни събития на ООН, които определиха темите за конференцията, но има опасения, че войните в Газа и Украйна биха подкопали усилията, а освен това COP28 ще се състои в петролна държава с авторитарен режим. За първи път тази година България ще участва със свой павилион на конференцията, с надеждата да получи домакинството на COP29 догодина. Всичко това идва в момент, в който глобалната температура и концентрация на парникови газове са на рекордно равнище, а реалистичният времеви хоризонт за изпълнение на Парижкото споразумение е почти приключил.
Как ефективното приложение на първата нискоемисионна зона за автомобили в България ще подобри въздуха в София?
През декември 2022 г. Столична община въведе една от първите зони с ниски емисии за автомобили в Централна и Източна Европа. Зоната ще влезе в действие през настоящия отоплителен сезон – от 1 декември тази година, и ще остане в сила до края на февруари 2024 г. Въпреки че началната дата е след броени дни, контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, зоната с ниски емисии има потенциала да се превърне в една от най-амбициозните мерки за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София. Необходимо е обаче дебатът за политиките за чистота на атмосферния въздух да се измести от въвеждането на ограничителни мерки към представяне на положителните въздействия като здравните аспекти, намаляването на трафика и подобряването на начина на живот в градовете.
Идентичността като фактор при формирането и изпълнението на климатични политики
Дълго време преобладаващото допускане в политическите науки е, че концепции като идентичност, емоции, чувства, ценности следва да се приемат за ефимерни и са единствено ефект (а не причина) на наблюдаеми и измерими факти от социалния и политически живот. Подобно допускане носи риска от несъответстващ на реалните проблеми невалиден анализ на определени процеси в международните отношения. Така, през последните 20 години все повече автори отчитат значението на идентичността в своите анализи, като тази тенденция се пренася и в анализа на климатичните политики. Някои автори предлагат разделението на два типа идентичност – космополити и ориентирани към общността, а целта на подобни концепции е да внесат по-добро разбиране на обществените настроения по климатични политики като Зелената сделка. В светлината на протестите на енергетици и миньори в България, статията прилага концепцията за идентичността и дава препоръки за формиране на по-ефективни политически стратегии – както на държавно, така и на международно ниво. Тук спадат: регулярно проучване на общественото мнение и мнението на конкретни групи; целенасочени и последователни информационни кампании към групи, които споделят различни разбирания за национален интерес; активна комуникация между управляващи и общество, с цел сближаване на разбиранията за споделена идентичност; предоставяне на данни на изследователите, с цел проучване нагласите към политиката в областта на климата и енергетиката.
Примери за добро управление на енергията в общините у нас
Примерите за добро управление на енергията от местните власти в България не са рядко срещано явление. Те могат да бъдат различни проекти за оптимизация на потреблението на енергия, инициативи, свързани с въвличането на общността в по-доброто използване на енергията, примери за производство и споделяне на енергия от местни енергийни източници и др. В публикацията са представени добри примери по света, но също така и у нас – от общините в Павликени, Габрово, Велинград, Бургас, Етрополе, Банско и Асеновград, които се осъществяват в местните общности, които имат отношение към устойчивата енергия и климат.
Възможен ли е справедлив преход в завладяната енергетика на България?
Следващите години ще бъдат от решаващо значение за осъществяването на справедлив преход в България, който да осигури преминаването към нисковъглеродна икономика, високотехнологични решения и към демократизация на енергийната система. Затварянето на въглищните топлоелектрически централи (ТЕЦ) е безспорно най-голямото предизвикателство пред осъществяването му, тъй като формират голям дял от общото производство на електроенергия. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията, поетапното затваряне на въглищните ТЕЦ може да се случи без рискове за сигурността на електроенергийните доставки и ще понижи цената на електроенергията с поне 25% до 2030 г. За да отговори ефективно на предизвикателствата пред въглищните региони, България трябва да възприеме по-всеобхватен подход, основан на активното включване на гражданите в процеса, анализ на данни и системни политики в редица сфери.
Как увеличаването на температурите може да повиши риска от домашно насилие?
Дори и като свидетели на учестилите климатични аномалии в последно време, ние често затваряме очи пред едно от деликатните последствия от климатичните промени: домашното насилие. Въпреки че корените на домашно насилие са дълбоки и сложни плетеници от социални, културни и индивидуални фактори, има една връзка, която учени все повече документират, а именно тази между климатичните промени и безработицата като фактор за отключване на агресия в домашни условия. Данни дори сочат, че повишаването на годишните температури с 1°C води до 6% повишаване на случаите на домашно насилие.
Системи, които спасяват живот
Освен ефективна борба с последиците от наводненията и другите природни бедствия, не по-малко важно е осъществяването на мониторинг и превенция, както и изграждането на надеждни системи за ранно предупреждение. Тези системи са важен компонент от стратегиите за адаптация към климатичните промени и управлението на риска от бедствия. За разлика от системите за прогнозиране на наводнения, които оценяват риска от наводнения, основната цел на системите за ранно предупреждение е да известяват населението, когато предстои наводнение или то вече се случва. В статията се анализира ролята на технологиите, които предоставят важна информация за бърза реакция и защита срещу наводнения. Отчитат се предимствата и ограниченията на такива системи. Подчертава се тясната връзка между космическите и наземни ресурси за осъществяване на своевременно предупреждение на гражданите при наводнения.
В очакване на справедливия преход: възможностите за трансформация на минните региони
Извеждането от експлоатация на минните комплекси и ТЕЦ в България е част от цялостната дългосрочна политика на ЕС за постигане на климатична неутралност с цел намаляване на негативните ефекти от човешката дейност върху климата. Затварянето на замърсяващите производства следва да бъде в синхрон с политиката на ЕС за провеждане на справедлив преход – цялостна трансформация на регионите, с цел подпомагане на местните общности, съпроводено с рекултивация на терени и цялостна визия за територията. Исторически минно-зависимите територии понякога затварят внезапно и непланирано. Преходът в ЕС е подсигурен със значителни ресурси и дълъг период. Добри практики от Германия и Люксембург показват, че е възможно минно-зависими територии да бъдат трансформирани успешно като част от цялостен преход към нова икономическа база и рекултивация на териториите. Включването на гражданите и останалите заинтересовани страни в тези процеси е изключително важно и необходимо, за да могат те да припознаят и създадат дългосрочната визия.
Отговорността на политическите лидери и защо зеленият преход е и риск, но и възможност
Милена Статева е част от авторския екип на Климатека, тя е доктор по социология, социален психолог и процесен консултант. В Климатека я води разбирането, че светът е изграден от взаимосвързани “отворени” системи, към добруването на които трябва да се стремим, за да гарантираме благоденствието на малката система “човек-в-общност- общество-природа-и-вселена”. Милена е организатор на неправителствената организация “Орион грид”, която през изминалата година проведе пионерното социално изследване върху климатичната комуникация у нас “ Разкриване ”.
