Климатичните промени не само влияят на обществото, но и понякога са катализатор на промените в него – важно е да знаем как промяната на климата се отразява на човешкото здраве, но и на политиките и на икономиката.
Категория : Общество
Каква е равносметката от климатичната конференция в Египет?
Конференцията за климатичните промени в Египет – COP27 продължи по-дълго от предвиденото, като на последния ден от срещата делегатите подписаха документ, който “приветства” създаването на фонд “Загуби и щети”. Засега обаче документът има основно пожелателен характер, а извън него останаха много въпроси като определянето на нови, по-амбициозни цели на държавите за намаляване на емисиите от парникови газове. В същото време някои страни като САЩ и Бразилия обявиха нови мерки и цели.
Кои бяха по-важните събития от първите дни на COP27?
По време на първите дни на конференцията по климатичните промени в Египет се състоя срещата на върха на световните лидери. На нея те поставиха на дневен ред проблемите пред конференцията – нуждата от незабавни действия в областта на климата, реализация на досегашните обещания и помощ за развиващите се държави. На този етап липсват нови големи правно обвързващи споразумения. В срещата участва и президентът Румен Радев, който оглави българската делегация, и който предложи България да бъде домакин на конференцията през 2024 г.
Какви са рисковете за човешкото здраве от изменението на климата в Европа според годишния доклад на списание „Лансет“
Според Световната метеорологична организация и Европейската служба за изменение на климата “Коперник” увеличението на средната годишна температура на въздуха в Европа е най-голямото от всички континенти в света за последните 30 г. и превишава повече от 2 пъти средното глобално повишение на температурите. Здравните последици вече са налице – през лятото на тази година, само в Испания и Португалия, горещините причиниха смъртта на 1700 души. Излагането на населението на горещи вълни в Европа се е увеличило средно с 57% през 2010 – 2019 г., в сравнение с периода 2000 – 2009 г., и с повече от 250% в някои региони на континента, твърди докладът на престижното британското списание “Лансет”, публикуван дни преди започването на конференцията на ООН за изменение на климата COP27. Екстремните жеги причиниха суша и пожари, които нанесоха сериозни щети на екосистемите, допринесоха за търговския дефицит и станаха една от причините за високата инфлация. Сериозни са и здравните последици от другите, свързани с изменението на климата, опасности – бури, наводнения, свлачища, пренасяни чрез вектори заболявания, продоволствена несигурност, снабденост с чиста питейна вода и т.н.
Какво да очакваме от COP27 в Шарм ел Шейх?
На фона на някои успехи през изминалата година, съществува риск настоящата енергийна криза в света и войната в Украйна да подкопаят постигнатото, а в Европа вече се наблюдава връщане към въглищата. Според оценките на научните организации, това обаче е недопустимо. Намаляването на рекордните емисии на парникови газове е спешна мярка, за да бъдат постигати целите от Парижкото споразумение. Конференцията на ООН по изменението на климата в Египет – COP27, наричан още “Африканският COP”, се очаква да бъде посветена на реализация на плановете от досегашните споразумения, ангажименти и обещания, като фокусът е и върху предизвикателствата върху развиващите се страни.
Финансирането на “загуби и щети” вероятно ще бъде водеща тема на COP27 в Египет
Все по-честите и по-тежки екстремни метеорологични явления, и постепенно протичащите процеси, като покачването на морското равнище, причиняват неизбежни загуби и щети по целия свят. До 2030 г. развиващите се страни ще трябва да се справят с между 290 – 580 млрд. долара годишно “остатъчни щети” (такива, които не могат да бъдат предотвратени дори с мерки за адаптация). Освен за икономическите измерения, е важно да се отбележи, че става въпрос и за загуба на домове, човешки животи и дори за застрашаване на начина на живот на хора в дългосрочен план. Това е заплаха, надвиснала над развиващите се страни, които имат най-малък принос за изменението на климата. Ето защо въпросът за финансирането на загубите и щетите е и въпрос на т.нар. климатична справедливост, който от десетилетия е в сянката на преговорите на ООН за климата и се очаква да бъде сред основните теми на предстоящата среща на върха за климата COP27 в Египет през ноември.
Каква е връзката между климатичните промени и психичното здраве?
От хронични състояния като детска астма до инфекциозни заболявания като малария, климатичните промени, ускорени от човешка дейност, имат пряко и непряко влияние върху здравето на човек. Докато последствията върху физическото здраве са очевидни и добре документирани, често психичното състояние на човек и връзката му с климата биват загърбени и стигматизирани. Ето защо все повече хора и учени наблягат върху значението на състояния като климатична тревожност, скръб и депресия. България не е изключение. На фона на ураганните бури у нас, психолози открито заговарят за екзистенциалната криза, пред която жертвите, изгубили домовете и поминъка си, се намират. Нуждата от изразяване на богатата гама от емоции (включително вина, гняв, отчаяние и отвращение), породени от климатичните промени, е от изключително значение, защото индивидуалните преживявания на човек се отразяват силно на социално ниво.
Готова ли е здравната система в България да посрещне заплахите от климатичните промени?
Резюме: Проектът „Климатични промени и здраве – профил на страните“ на Световната здравна организация (СЗО) и Секретариата на Рамковата конвенция на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (РКООНИК) започна през 2015 г., а тази година за първи път бе публикуван профил за България. Повишаването на средните годишни температура на въздуха, честотата на горещите вълни, екстремните извалявания и увеличаване честотата и интензивността на сухите епизоди и сушата са посочени като основни заплахи за общественото здраве, свързани с климатичните промени. Ако не бъдат ограничени емисиите на парникови газове в атмосферата, до края на века броят на хората, изложени на риск от медицински състояния, свързани с горещината в България може да нарасне трикратно. Ще бъдат засегнати жизненоважни сфери като производството на храни, достъпът до чиста и безопасна вода и до чист въздух. Вероятно е да нарасне броят на заболяванията, пренасяни чрез вектори, вода и храна. Разбира ли рисковете здравният сектор в България, налице ли е междусекторно сътрудничество и какво се прави в областта на смекчаването и адаптацията към изменението на климата в здравеопазването – отговорите на тези въпроси дава настоящата статия.
Апокалипсисът като еманципация
Тази статия работи със социологическото понятие за апокалипсис, и донякъде – със свързаните с него катастрофа и криза. Изправени сме пред спешна необходимост от смислообразуващи колективни интерпретации, които да дадат възможност на човечеството да продължи напред достойно. Често се злоупотребява с такива понятия за целите на алармизма и мотивирането на несправедливи и непопулярни мерки и действия. Но тези понятия носят потенциал да разберем какво се случва с човешкия ни свят напоследък. И по-важно, те ни дават възможност да осмислим как да реагираме в така назоваваните социални темпоралности.
Каквo е климатична сянка и каква е разликата с личния ни въглероден отпечатък?
От бърза мода до консумация на червено месо, много хора са запознати с въглеродния отпечатък, който оставят върху света, както и с пагубното влияние на парниковите газове върху атмосферата и климатичните промени. Интересно е, че въглеродният отпечатък по света средно се равнява на 4 тона на човек за една година, като в България той е 8 тона. За да се намалят покачванията на температурите с под 2℃, този въглероден отпечатък трябва да се намали до 2 тона в следващите няколко десетилетия. За жалост, експерти споделят, че никакво количество рециклирана хартия на индивидуално ниво не би довело до такъв спад, ако корпорации и правителства не вземат мерки на глобално ниво. Ето защо и много хора започват да говорят не само за въглероден отпечатък, но и за климатична сянка или за онези невидими и трудни за изчисление дейности, без които преходът към въглеродно неутрална икономика би бил невъзможен.
Климатичните промени и решенията, които са в наши ръце
За да се справим с климатичните промени, са необходими усилия на различни нива, включително на индивидуално. Макар да сме малки частици от голямата картина, ние също носим отговорност за бъдещето на човечеството и на Земята. Навиците и изборите ни имат значение и могат да бъдат предпоставка за промяна и да послужат за храна за размисъл и подтик към действие за хората около нас. В тази статия ще намериш препоръки за действия, които можеш да предприемеш, така че да намалиш своя въглероден отпечатък. Списъкът със съвети не е изчерпателен и целта на публикацията е, от една страна, да даде основа, а от друга, да послужи за вдъхновение за търсене на още и нови решения.
